Парламентарната асамблея на НАТО, която се проведе в София, прие с голямо мнозинство декларация за вдигане на ограниченията за Украйна при използването на западни оръжия за поразяване на легитимни цели на територията на Русия. Същият призив от Националния дворец на културата, където се проведе форумът, отправи и генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг. Парламентарната асамблея на НАТО обаче не може да взема решения със задължителен характер, така че темата ще бъде обсъждана и на срещата на върха на Алианса във Вашингтон през юли.
В момента повечето от страните – членки на Алианса, не разрешават на Киев да използва получените оръжия за удари по цели в Русия въпреки призивите от страна на президента на Украйна Володимир Зеленски. От изказването на ръководителя на българската делегация в асамблеята Даниел Митов стана ясно, че България подкрепя тази инициатива. „Това е право на всяка една държава, която е нападната“, каза той.
Пролетната сесия на асамблеята продължи три дни и събра в София депутати от националните парламенти на страните – членки на НАТО, както и от партньорските държави на Алианса. Общо делегатите бяха над 400.
„Трябва да изоставим изкуствените червени линии“ – с този призив към участниците се обърна председателят на Парламентарната асамблея на НАТО Михал Шчерба. Думите му бяха в отговор на въпрос за позицията на НАТО за рестрикциите за използване на западно оръжие за поразяване на цели на територията на Русия. Шчерба даде да се разбере, че Украйна сама трябва да решава как да използва оръжията, за да отбранява териториите си. По-късно генералният секретар Йенс Столтенберг призова за преосмисляне на рестрикциите а декларация с подобен текст бе гласувана с голямо мнозинство. Против поправката гласуваха само 9 парламентаристи.
Столтенберг изтъкна, че благодарение на военната помощ Украйна е успяла да освободи половината от териториите, окупирани от Русия в началото на войната, но забавянията в обещаната помощ са имали негативни последствия за бойните действия в момента. Той подчерта, че съюзът трябва да увеличи ролята си в координирането и планирането на военната помощ за Украйна, както и да се ангажира с многогодишна финансова рамка за подпомагане на Киев.
Делегатите подкрепиха и декларация за препоръки за срещата на върха във Вашингтон, част от която е създаването на Център за устойчивост на демокрациите в Брюксел, тъй като, както каза Михал Шчерба: „Сигурността днес не е само танкове и оръжия, но и устойчивост на демократичните общества и институции“.
В речта си пред делегатите генералният секретар Йенс Столтенберг каза, че държавите от Алианса трябва да поддържат ангажимента си за отделяне на 2% от брутния им вътрешен продукт за отбрана. „Поне две трети от съюзниците ще изразходват над 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) до срещата във Вашингтон. Това значи, че нещата вътре в съюза се подобряват“, добави той. Столтенберг припомни, че през 2014 г. едва три държави са отделяли такъв дял от своя БВП за отбрана. През февруари тази година броят им достига 18, сред които е и България, а след присъединяването на Швеция стават 19 държави.
Три теми за дискусии на предстоящата среща на върха на НАТО очерта Йенс Столтенберг: Как Алинсът да възпира агресията на Русия, плановете за отбрана и изпълнението на ангажиментите към Украйна за военната помощ, които засега не са изпълнени цялостно. ЕС не е изпълнил обещанието за всичките 1 млн. боеприпаси, които смяташе да достави на Киев. Други съюзници, обещали системи „Пейтриът“, не са ги доставили. Освен Германия.
„НАТО няма планове да обучава военни в самата Украйна. Това става извън Украйна и ние го правим много резултатно. И можем да го подобрим. Ние имаме две основни задачи и ги определихме ясно още от началото на руското нападение през 2022 г. Едната е да подкрепяме Украйна, а другата – да не дадем възможност тази война да излезе извън Украйна и да стане пълномащабен сблъсък между Русия и НАТО в Европа. Затова казахме, че няма да участваме в конфликта, че няма да изпращаме натовски военни в Украйна. По темата за падането на ограниченията за използване на съюзнически оръжия срещу Русия от страна на Украйна, решението не е на НАТО, а на отделните държави съюзници. Казвал съм обаче, че моментът е настъпил да помислим дали да не паднат някои от ограниченията. Сега виждаме, че особено в района на Харков фронтовата линия и границата са горе-долу на едно и също място и Украйна не може да се прицели във военни цели на руска територия“ – каза Столтенберг.
В отговор на въпрос, че НАТО увеличава своето присъствие в региона на Черно море и има бойни групи в Румъния и България, генералният секретар заяви, че по този начин Алиансът увеличава и дейността си по отношение на мониторинга и възможността да реагираме много бързо, ако има заплаха. „За момента не виждаме непосредствена заплаха, но с войната в Украйна е необходимо нашата бдителност да бъде увеличена в Черноморския регион, за да можем да реагираме при необходимост“, посочи.
Парламентарната асамблея на НАТО препоръча още създаването на Център за демократична устойчивост в централата на Алианса в Брюксел. Този център трябва да пази основните демократични ценности на НАТО, като се бори с дезинформацията.
Украйна ще бъде по-слаба, ако продължаваме да подкрепяме страната с половинчати мерки, заяви президентът на Парламентарната асамблея на НАТО Михал Шчерба. Мястото на Украйна е в НАТО, на Срещата на върха на НАТО във Вашингтон трябва да кажем ясно, че членството на Украйна е тръгнало по необратим път, каза още Михал Шчерба.
България остава твърдо ангажирана да подкрепя Украйна толкова дълго, колкото е необходимо, каза служебният премиер Димитър Главчев. НАТО остава гарант за сигурност и просперитета на България, посочи премиерът.
Украйна защитава не само себе си, Украйна защитава Европа и нашите ценности, нашите принципи, заяви заместник-председателят на Народното събрание Росица Кирова. На преден план тя изтъкна също необходимостта от засилен фокус върху Черноморския регион и Западните Балкани.
„Пълноправно членство в НАТО е крайната цел на Украйна“ заяви във видеообръщение украинският министър на отбраната Рустем Умеров.
По време на форума в НДК последователно и председателят на българската делегация в Парламентарната асамблея на НАТО Даниел Митов, и служебният премиер Димитър Главчев декларираха, че български войски няма да бъдат изпращани в Украйна. Министър-председателят заяви: „Никога не е обсъждана такава тема във формат на НАТО, не е обсъждана и днес. Така че българските граждани могат да бъдат спокойни – няма тема за изпращане на български войници в Украйна“.
