След 7-годишна пауза (от 2017 г.) във Военномедицинската академия се възражда ендоскопското училище Bulendo. То въплъщава идеята ВМА да се развива като високотехнологична болница с кадри, които внедряват най-съвременните методи за диагностика и лечение. И на 13 и 14 юни предстои петото издание на този формат, създаден през 2000-aта година от академик д-р Григор Мечков, бил и началник на Клиниката по гастроентерология. Сега обаче училището, което ще събере над 350 медици от страната, съчетава в себе си предавания на живо – с ендоскопските процедури, които са най-модерните миниинвазивни оперативни интервенции в съвременната гастроентерология за диагностика и лечение (колоноскопии, гастроскопии, процедури на жлъчни пътища, на панкреас и т.н.), които ще се предават на живо за аудиторията в Аулата на ВМА. А с лекциите в теоретичната част, които запознават с иновациите в този тип хирургия, с въпросите на участниците към оператора, който отговаря за операцията и техниките, с дискусията за това, защо е избран определен метод училището се превръща в едно продължаващо медицинско образование. Идеята е да се покаже върхът на възможностите в ендоскопията в България, за да си сверят часовника останалите специалисти в страната. За което по-рано българските медици са имали възможност само при специализация предимно в Европа. Що се отнася до идеята на организаторите – председателят на Българската асоциация на хирурзи, гастроентеролози и онколози проф. д-р Ивелин Такоров, и доц. Александър Кацаров като секретар (наследили, съответно проф. Гайдарски и проф. Крум Кацаров, както и проф.Таков) е в ендоскопското училище да участват много млади медици, пред които да се покаже бъдещето на ендоскопията в България. Пред лекарите на около 40 години има дълъг професионален хоризонт. А по идея на проф. Такоров, казва доц. Кацаров, са се нагърбили догодина през май да организират мултидисциплинарен конгрес на хирурзи, гастроентеролози и онколози със силно чуждестранно участие.
Всъщност приемствеността в професията се проявява и като поколенческа в лицата на проф. Крум Кацаров и доц. Александър Кацаров. Затова и детайлите около петото издание на ендоскопското училище разказваме чрез тях.
Проф. д-р Крум Кацаров, началник на Клиниката по гастроентерология:
„В цяла Европа се правят такива ендоскопски училища в големите медицински центрове в Рим, Брюксел, Париж. Но и във ВМА имаме традиция в организирането на такова училище. През 2000 г. го направихме за първи път с проф. Мечков. И досега Клиниката ни по гатроентерология е била организатор под егидата на т.нар. Гастрохирургичен клуб, а днес – асоциация, която обединява хирурзи, гастроентеролози и онколози, – българският клон към световната организация. Първо, проф. Мечков бе негов шеф, а от 1988 г. аз бях секретар. И досега тези обучения правим под егидата на Европейската асоциация по гастроинтестинална ендоскопия Bulendo. Работим заедно с тим от водещи европейски специалисти. И аудиторията вижда операциите на живо, а не от сглобени филмчета. Затова то е наистина едно продължаващо медицинско обучение. Водещият център в страната в ендоскопската хирургия си остава ВМА, сега сме привлекли и медици от ИСУЛ, Пловдив и Бургас. Показваме опита и възможностите на ВМА като водещ център в ендоскопията. Идеята е това, да работят основно по-млади хора и те да развиват тази дейност още години напред, да надграждат, защото извън тези няколко центъра в страната ендоскопията е доста зле. Затова в партньорство с тях ние показваме своя опит. А тенденцията в развитието ни от преди 7 години, когато беше последното ендоскопско училище, днес е много окуражителна. През 2017 г. в училището работеше голям екип от европейски специалисти, а ние играехме „поддържаща роля” с предимно медици от ВМА. Докато сега имаме възможности да направим този формат само с български специалисти и центрове. Което е силно израстване за 7 години и е радващо като явление. А проф. Такоров догодина организира едно международно събитие, защото тази асоциация дава възможност да се организират както гастроентерологични, така и хирургически и онкологични. Защото обединява много специалисти, които работят най-вече в областта на високите технологии в онкологичните заболявания, в роботизираната хирургия. И аз съм щастлив, че млади хора като Ивелин и Сашо поеха по този път. А тенденциите в ендоскопската хирургия са добри, макар засега да имаме само няколко ендоскопски центъра в страната, които работят на европейско ниво. Но те като локомотив могат да изтеглят и останалите, като предложат обучение в България. Няма невъзможни неща. Това ми е урок от проф. Мечков. Той никога не се отказваше, когато искаше да направи нещо и когато смяташе, че си струва. И първото Bulendo през 2000 г. той го направи, въпреки че тогава нямахме нищо и бяхме световнонеизвестни. Но той не се отказа.
В последните години пробивът в ендоскопията е много голям, защото много големи открити оперативни интервенции ги сведохме до ендоскопски процедури. Т.е. много драматични неща и с неясен изход и с големи усложнения бяха сведени до това, да се работят рутинно като едни ендоскопски хирургии. И това ще се задълбочава. Това е едното голямо направление. И другото голямо направление в хирургията освен нашите ендоскопски инвазивни техники в хирургията е роботизираната хирургия. Те ще определят вече лечението на гастроентерологичните, патологичните и други заболявания в близките години. А младите разбират тези техники.“
Доц. д-р Александър Кацаров, Катедра по гастроентерология, чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология:
„Имаме сериозна традиция вече в провеждането на ендоскопското училище. А за да се осъществи успешно то, трябва да го направиш в голяма структура, каквато е ВМА, която има ресурс за това. Защото тя има не само базата, но и екип, а зад нас като ендоскописти стоят много хора и цялата болница. Защото рискът от усложнения при миниинвазивната хирургия изисква подготвен екип от реаниматори и хирурзи, които да реагират.
Всъщност няма лимит за това, какво може да се прави с ендоскопска хирургия. Идеята в света е да се преминава към миниинвазивна ендоскопска хирургия, към щадяща хирургия, каквато е лапароскопската, към операциите с робот и ако може, да не се стига до отворена хирургия.
Ендоскопската хирургия е много по-щадяща и за един възрастен пациент, сравнено с отворена оперативна интервенция. А по-високото тегло може да има значение за придружаващи заболявания, за по-трудното интубиране при анестезиолозите, но не и за нас, хирурзите.
Пътят ми към гастроентерологията не беше начертан по внушение от някого. През 2008 г., когато завърших медицина, беше първото ендоскопско училище след първото на покойния вече проф. Григор Мечков през 2000 г. Баща ми ме покани да присъствам, а аз тогава упорито гледах към травматологията в „Пирогов”. Но тук се запалих по ендоскопията от западните лектори, „каймакът” на ендоскопията в Европа, които изнесоха лекции. Те ни показаха уникални за тогава неща, а в онова време България си беше изостанала, имахме само мечти. Докато днес развитието в тази област е с все по-голяма скорост, по-добри сме като специалисти, а ВМА е болница с национално значение за България. Защото е единствената структура, която може да оставя във времето такъв опит, каквото е и ендоскопското училище, да го развива и надгражда. Университетските болници, някои от които на над 100 години, не са успели да създадат и оставят нещо подобно. А „машината” на ВМА е добре смазана, може би и защото военната дисциплина има значение. Затова и остава опитът на такава школа като тази на Клиниката по гастроентерология, създала училището по ендоскопия. Което всъщност съхранява ендоскопската общност в цялата страна.“
