Как се справиха телевизиите през изминалата година на фона на драматично променящия се дневен ред и близките военни конфликти; може ли да се промени селекцията от теми и гости на публицистичните предавания с цел постигане на плурализъм; имат ли нужда телевизиите от т.нар. фактчекъри и защо зрителите се изтеглят към интернет. Това бяха основните четири теми, които журналисти обсъдиха по време на дискусионен панел, предхождащ връчването на 14-ите Годишните награди за телевизионна журналистика „Свети Влас“, които предстои да бъдат раздадени по-късно днес в курортното селище.
Модератор на разговора бе миналогодишният носител на наградата Александър Марков, който предложи присъстващите професионалисти от сферата на медиите да потърсят заедно отговори на въпросите успяват ли телевизиите да се справят с глобалните теми, бягайки от черно-бялото плакатно отразяване, могат ли гостите и обсъжданите теми в публицистичните предавания да се променят така, че да предлагат алтернативни гледни точки в посока плурализъм, а не дезинформация и дали налагащата се нужда от фактчекъри говори за някаква дисфункция на медиите, които по презумпция би следвало да проверяват източниците си на информация. „Защо интернет и YouTube успяха да изтеглят аудиторията на телевизията с онлайн предавания и канали, гледани от по 350-400 хиляди, което за телевизиите е непосилно дори и в праймтайм?“, бе другият зададен от Марков въпрос.
В дискусията се включиха председателят на журито на тазгодишните награди – доц. д-р Георги Лозанов, директор на дирекция „ЛИК“ в БТА, журналистите Николай Кръстев и Симеон Иванов от Българската национална телевизия (БНТ), Тома Иванов и Стоян Марков от Военен телевизионен канал (ВТК), Иван Бакалов, главен редактор на E-vestnik.bg, Мария Дамянова от ТВ1.
„Истината не е полезно изкопаемо. Тя не стои някъде готова да бъде намерена. Истината я прави фактът на комуникацията. Тя е резултат на консенсуси около какво обществото ще се обедини. Затова и няма финална истина. Истините се променят във връзка с промяната на консенсусите, а те се създават до голяма степен от медиите. Така че истината не предхожда медиите и медийното поведение. Обратно – истината е следствие от това и в зависимост от това колко професионално изпълняваме задълженията си, постигаме истината. Тя е резултат на спазване на стандарти, по които се представя ставащото. Истината е качество на журналистиката във всяка една медия. Колкото е по-качествена журналистиката, толкова повече тя говори истини“, коментира доц. Лозанов.
В рамката на разговора той постави няколко големи опасности, които грозят медиите не само в България, но и в глобален план. Една от тях е свързана с изместването на либералната демокрация от автократски режими. „Този в Русия е един от най-големите модели, но такива има и в Индия, Китай, Латинска Америка и дори в Европа. САЩ също не са никак безрискови в това отношение. За съжаление, има реална перспектива либералната демокрация да бъде подменена от нов ред, който да се задава от автократите“, заяви експертът. Според него медийното поведение трябва да се оценява по това как участват медиите в този процес и оказват ли му журналистите съпротива или напротив.
Сред опасностите, проявили се ясно след войната в Украйна, той изтъкна, че двете гледни точки – на агресора и на жертвата, са сякаш вече равнопоставени и говорейки за плурализъм, медиите позволяват и на двете гледни точки да формират обществено мнение. „Това е свързано със следващата опасност, която все повече има своята подкрепа: В България се смята, че да си независим означава да защитаваш гледната точка на Путин, а да си зависим значи да си лоялен към евроатлантическия си партньор. И когато се говори, че нашите медии са зависими и слугински, се смята, че те са лоялни към европейския си партньор и, за да не бъдат такива, трябва да се дава преднина на версиите на руската пропаганда“, коментира още доц. Лозанов.
Като форма на дезертьорство от журналистиката доц. Лозанов определи и това, че медиите позволяват на фигурите в публичното пространство сами да определят публичния си образ. „Евроатлантици не са тези, които казват, че са евроатлантици. Медиите имат друга йерархия, по която могат да дават роли на фигурите в публичния свят. Те трябва сами да си позволят тази йерархия, а не да възпроизвеждат пряко собствените претенции на играчите“, поясни той.
През изминалата година се наблюдава и епидемично изчезване на либералните гласове, каза още доц. Лозанов и изрази опасението си, че се оформя среда, в която автокрацията става все по-възможна, тъй като върху либералната демокрация постоянно се стоварват едни или други форми на съмнение.
„Телевизиите у нас отдавна умряха“, заяви Иван Бакалов и обясни, че у нас голяма част от аудиторията е спряла да гледа телевизия преди 12-13 години. Според него това е свързано с политическото управление в този период. Според него в България подмяната на либералната демокрация от автократизъм вече се е състояла. „При нас е демокрация менте, или т.нар. фасадна демокрация и медиите са съучастници в този особен режим“, коментира Бакалов.
„И до ден днешен, когато става дума за военни конфликти, те се използват от политически партии като част от т.нар. пропаганда. В момента и в двете предизборните кампании тези теми се използват и в двете посоки“, коментира Стоян Марков от ВТК. Според него по-важно е да се конкретизира ролята, която медиите играят в образоването на обществото и на какво всъщност го учат. „Освен основните политически формации, които се канят, в страната има десетки, ако не и стотици неправителствени организации, научни институти, които се занимават с проблемите от дневния ред на обществото. Подходящи ли са те да бъдат част от този разговор?“, заяви Марков и допълни, че под въпрос е дали зрителите имат необходимото критично мислене, за да достигнат до своите изводи от представения им дневен ред.
Тома Иванов цитира данни от проведено социологическо проучване, според което 70 процента от населението в България над 18 години не гледа телевизия. Основна част от зрителската аудитория е съставена от по-възрастни граждани. „За сметка на това доверието в телевизиите не е никак ниско. То е 42%, докато доверието в радиото е само 3%, а в интернет сайтовете – около 20%. Оттук-нататък вече ние трябва да си правим изводи дали е достатъчно да излъчваме само на една платформа или трябва да разпределяме видео съдържанието, така че то да достига до частта от аудиторията, което не гледа телевизия“, коментира Иванов.
„Опитваме се да представяме алтернативните гласове и макар за някои да звучи радикално или като форма на цензура, ние трябва да работим по критерии, с които да отсяваме гости и теми“, заяви Симеон Иванов от БНТ. Относно изместването на аудиторията към онлайн форматите, той коментира, че „гледаемостта не е равна на доверие“. „Силно вярвам и се надявам, че медиите няма да са част от процеса на автократизиране на света, защото големите течения се налагат с твърда сила. Ако има промяна към автокрация, тя ще е резултат на съвършено други процеси и медиите нямат да имат роля. Ние следваме събитията и по-рядко задаваме ход на нещата“, заяви Иванов.
БТА припомня, че в списъка с номинациите за тазгодишните награди за телевизионна журналистика „Свети Влас“ попадат 16 журналисти, като носителите на отличията в отделните категории по традиция се обявяват на 1 юни. Те са избрани от петчленно жури с председател директорът на дирекция ЛИК в БТА доц. Георги Лозанов и членове Копринка Червенкова, Антоний Георгиев, Иван Гарелов и Стефан Димитров.
Годишните награди за телевизионна журналистика „Свети Влас“ са учредени през 2011 г. Досега носители на призове в различните категории са били Милен Цветков, Мартин Карбовски, Сашо Диков, Тома Томов, Нери Терзиева, Елена Йончева, Димитър Цонев, Миролюба Бенатова, Ани Цолова и Виктор Николаев, Антон Хекимян, Бойко Василев, Николай Дойнов, Мария Цънцарова, Александър Марков и други.
Източник: bta.bg
