В 145-годишната история на българските ВМС няма друга такава личност енциклопедист: контраадмирал, командир на Флота, а заедно с това има и забележителни постижения в различни области на научното познание. Написва и издава 16 книги, превежда 32 статии и пише 372 статии и рецензии – общо 420 книжовни труда.
Роден е на 3 ноември 1891 г. във Велико Търново. Родственик е на Колю Фичето. През 1910 г. завършва с отличие Военното училище в София и постъпва в Морския кадетски корпус в Санкт-Петербург. През 1912 г. прекъсва обучението си и участва в Балканската война. През 1914 г. завършва образованието си и се завръща във Флота като адютант на Подвижната отбрана и флаг-офицер на отряда торпедоносци. Тогава започва активната му публицистична дейност с голяма серия обзорни статии във „Военни известия“.
През 1916 г. изучава военноморско въздухоплаване в Германия, като след завръщането си е заместник-началник, а след това (1918–1919 г.) – началник на водосамолетната ни авиация. Участва като пилот в бойни полети през войната.
Военноморската авиация е първата му голяма любов и той й остава верен до края на живота си. През 1920 г. издава „Кратки сведения по морското въздухоплаване“, дълги години преподава дисциплината „Морска авиация“ в офицерските курсове във Флота. През 1927 г. изнася пред офицерите от Щаба на армията беседата „Съвременното състояние на морската авиация. Участието й в морския бой при отбраната на бреговете“.
Когато през 1921 г. става командир на торпедоносеца „Строги” и на група кораби от този клас, продължава научноизследователската си работа, започната по време на службата му във водосамолетната авиация. Тогава, през май 1918 г., организира първата българска метеорологична станция. При плаванията на торпедоносците прави практически измервания на параметрите на времето в морето. Със съдействието на героя от Балканската война капитан І ранг Димитър Добрев на два пъти е командирован в Народната библиотека и в Университетската библиотека в София за изучаване на теченията, ветровете, солеността, температурата и историята на изследванията в Черно море. Това му позволява да съчетава преподавателската и публицистичната си дейност, която го утвърждава като авторитетен изследовател хидрограф.
Издава „Практически указания за предсказване на времето“ (1923 г.), „Метеорология“ и „Океанография“ (1926 г.) и много статии в тази насока, както в периодичния печат, така и в Списанието на БАН. През 1925 и 1929 г. издава в две части „Черно море. Общодостъпни студии“ – „първото и най-пълно описание на морето в нашата литература“ (Вл. Павлов“). Първата част е преведена на турски език и е отпечатана като издание на Турската търговско-индустриална камара в Цариград.
Забележително е това как Сава Иванов съчетава служебните, допълнителните професионални и обществените си задължения. Той е сред учредителите на обществената организация „Български морски народен сговор“ (БНМС) и първи главен редактор (1924–1933 г.) на изданието й „Морски сговор“. Това списание става най-авторитетното и най-влиятелното морско периодично издание у нас до 1944 г. Едновременно с това Сава Иванов е постоянен лектор в пропагандната система на БНМС, ръководи курсове по гребане и ветроходство.
Важен период от живота му е времето, когато е началник на Морското училище (1928–1931 г.). Той организира честването на 50-ата годишнина на училището във Варна по такъв начин, че това събитие остава трайни следи в съзнанието не само на неговите възпитаници. От събраните документи, спомени и снимки под негова редакция излиза солиден юбилеен сборник (432 страници), който и днес е важен източник на обективна информация за историята на училището и на Флота.
Според някои изследователи това постижение на Сава Иванов не е достатъчно оценено от командването на Флота и той необосновано е преместен за командир на Минната дружина. Едва наскоро в Архива на Щаба на ВМС открих истинската причина за това. Сава Иванов е изпратен там, за да подготви два важни ръководни документа, регламентиращи важна част от бойната служба на Флота „Правилник за бойната служба на миночистачите“ и „Описание и упътване за миночистачните уреди във Флота“. Практическите опити и наблюдения в това отношение отнемат доста време на Сава Иванов. Приключва с окончателния вариант на документите през 1934 г., когато е вече командир на Дунавската флотилия в Русе.
По време на „Русенския период“ (1933–1935 г.) Сава Иванов се доказва и като бележит морски историограф.
Получил заповед да подготви справка за историята на командваното от него формирование, той написва своя капитален труд „История на Дунавската флотилия (1879–1935 г.)“ „Справката“ е „само“ 517 страници на пишеща машина! И тук той е в стихията си. Осъзнавайки важността на своя труд, организира събирането на средства във „Фонд написване история на Дунавския флот“. Така изплаща пощенските разходи за изпратените му от флотски ветерани спомени, хонорарите на фотографи, които правят копия от оригинални снимки, труда на машинописци и чертожници. Трудът е съпроводен от 8 приложения, 22 таблици, 20 скици и 650 снимки! И до днес той не е загубил значението си със събрания справочен материал.
През 1935–1937 г. капитан І ранг Сава Иванов е командир на Флота. А през следващите две години – първи помощник на командира на Морската дивизия контраадмирал Иван Вариклечков. Името на двамата е свързано с множество положителни организационни промени и с усилия за превъоръжаването на военния ни флот.
Показателен е примерът с потъналата след натъкването на неприятелска мина на 6 ноември 1916 г. немска подводница UB-45. На 19 юли 1934 г. миночистачите откриват останките на подводницата пред Евксиноград. Започва безпримерна в нашата история операция по изваждането на пречупения на две части корпус на 260-тонната подводница. Това става факт на 25 февруари 1936 г. Капитан І ранг Сава Иванов изпраща до военното министерство доклад, в който обосновава необходимостта от ремонта на UB-45 с цел използването й като учебна подводница. Идеята се подкрепя от цар Борис ІІІ и от немски експерти, но остава неосъществена поради едновременното уволнение и на двамата (25 ноември 1939 г.) под предлог „съкращаване бюджета на Флота“… Тогава Сава Иванов е само на 48 г.
Но неуморният енциклопедист не спуска флага. През 1940 г. той издава „Библиография на Черно море и крайбрежията му“– „най-крупният и до днес морски книгопис на България“ (Вл. Павлов). С това приключват 20-годишни усилия на дейност, която съпътства други негови научни проекти. Най-малко е изследван животът на Сава Иванов по време на Втората световна война. Той е мобилизиран два пъти: като офицер за свръзка при германското командване в Солун до 1942 г., а през 1944 г. – офицер за свръзка с германското командване в Белград. Получава званието контраадмирал през 1941 г. Мотивите защо през 1946 г. е изселен за шест месеца в с. Паисиево не са известни, но е факт разработването му от Държавна сигурност като агент на чуждо разузнаване.
Въпреки това е избран за председател на софийския клон на Българския народен морски съюз, сътрудничи на Военноисторическото отделение на Министерството на отбраната, подпомага подготовката на новата експозиция на Военноморския музей във Варна. Умира на 1 април 1958 г. Смъртта прекъсва работата му върху подготовката на голям български морски речник. Сава Иванов е единственият от „царските адмирали“, изпратен в последния му път с военни почести.
