Василена Доткова
Преди началото на предизборната кампания за нов Европейски парламент различни анализатори предвиждаха, че Зелената сделка ще бъде една от централните теми в нея. В България повечето политически сили действително споменават темата в хода на кампанията. На фона на общи обещания за цялостното ѝ предоговаряне обаче почти напълно отсъстват конкретни аргументи или предложения. Повтарят се и някои неверни и подвеждащи твърдения свързани със зеления енергиен преход. Factcheck.bg събра няколко от тях.
Твърдение:
Корнелия Нинова, БСП, 18 май, в „Офанзива“, Nova News:
„От износител на енергия, […] сега сме вносител на енергия.“
Павела Митова, ИТН, 11 май, в „Офанзива“, Nova News:
„Такъв тип политика [намаляване на емисиите в рамките на Зелената сделка] ще доведе до това България да се превърне от нетен износител в нетен вносител и вече го наблюдаваме.“
Проверка:
Данните за първите четири месеца на 2024 г. показват, че България е нетен износител на енергия. Според базата данни на института Фраунхофер, който компилира статистическата информация от Европейската асоциация на електропреносните оператори, България е внесла 2,1 тераватчаса и е изнесла 2,4 тераватчаса електроенергия през първото четиримесечие на годината. Със затоплянето на времето и нарастването на броя на слънчевите часове вносът прогресивно намалява, а износът се увеличава. През април износът надхвърля вноса повече от три пъти.
От 5 май е в ход годишният планов ремонт на пети блок на АЕЦ „Козлодуй“, който се очаква да продължи до около средата на юни. Намаленото производство на ядрена енергия може временно да промени баланса между износа и вноса, но увеличеното производство от соларните мощности през летните месеци вероятно ще компенсира това.
Въглищните енергийни мощности в България произвеждат все по-нерентабилен продукт и могат да изнасят големи количества от него само при комбинация от определени условия. Такъв беше случаят през 2022 г., когато икономическото възстановяване след пандемията съвпадна с нападението на Русия над Украйна. Войната доведе до сътресения на енергийните пазари, прекъсвания на веригите на доставка на газ от Русия и тревоги за енергийната сигурност на държавите в Европа. Всичко това предизвика рязък скок в цените на тока и даде възможност на въглищните централи да реализират рекорден износ и значителни печалби за известно време.
През 2022 г. България изнася рекордните 13,5 тераватчаса електроенергия. През следващата година пазарите се успокояват, цените спадат, а с тях се понижава и търсенето за скъпия ток от въглища. През 2023 г. износът на енергия от България спада до 7,7 тераватчаса, като в същото време продължава да надвишава вноса 1,75 пъти.
Енергийното производство, потребление и търговия се влияят от комплексни фактори като времето, развитието на технологиите, хода на глобалната икономика, здравни фактори като пандемията и сътресения в международната политика. Комбинацията от фактори от 2022 г. едва ли ще се повтори в същия вид, защото държавите вземат мерки и ще бъдат по-добре подготвени за подобни сътресения в бъдеще.
Енергийната система на България също се променя. Това е част от енергийния преход, който се извършва не само в Европа, а и на глобално ниво. От способността на страните да се адаптират към реалностите на този преход ще зависи позицията им на енергийните пазари в бъдеще. Според експертен доклад на Центъра за изследване на демокрацията, в който са разгледани различни сценарии на декарбонизацията на българската енергетика, България има шансове да остане нетен износител на ток през целия период на този преход.
Внасяме ли ток от български въглища, вместо да го произведем сами?
Твърдение:
Ангел Джамбазки, ВМРО, 30 април, „Референдум“, БНТ:
„И сега въглищата, които се добиват от мината, се транспортират до Сърбия, където се произвежда ток и се продава на България.“
Иван Френкев, БСП, 26 май, „Събуди се“, Nova News:
„Ние произвеждаме въглищата, изнасяме ги към Македония и към Сърбия, те замърсяват. Защото са ни на границата, замърсяват и нашия въздух и купуваме тока от тях.“
Проверка:
Това твърдение е подвеждащо. Сърбия купува много повече ток от нас, отколкото ние от нея. България действително има внос на енергия от Сърбия и част от нея би могла да е произведена от изнесени български лигнитни въглища. Става дума обаче за незначителни количества. Енергийният обмен между двете страни по начало не е голям, а вносът от Сърбия през 2024 г. е само 5% от целия внос на електроенергия в България. През април например са внесени само 7 гигаватчаса, което се равнява на количеството, произведено от АЕЦ Козлодуй за няколко часа. В същото време през 2024 г. България изнася за западната ни съседка близо 4 пъти повече ток, отколкото внася от нея.
Енергията, която България внася от Северна Македония, е още по-малко. Количествата са пренебрежими, като през февруари, март и април са внесени по 3 гигаватчаса месечно. През 2024 г. България изнася за Северна Македония 9 пъти повече ток, отколкото внася от нея.
Отваря ли Германия затворените си въглищни централи
Твърдение:
Корнелия Нинова, 18 май „Офанзива“, Nova News:
„Германия отваря наново затворени въглищни централи, а ние трябва да затваряме нашите.“
Проверка:
Корнелия Нинова не за пръв път прави подвеждащо изказване по темата за въглищните централи в Германия. Още през октомври миналата година тя каза от трибуната на парламента, че „Германия размразява закритите си въглищни централи“. Проверката на Factcheck.bg показа, че става дума само за отделни блокове в три топлоелектрически централи в страната, които заработиха за зимния период до края на март 2024 г. Този период вече е изтекъл. В същото време продължава постепенното затваряне на ТЕЦ в Германия. В края на март германски медии съобщиха, че още седем въглищни централи в страната окончателно спират работа.
Германия, както и България, има ангажименти по Зелената сделка. Като членка на Европейския съюз тя участва в Европейската схема за търговия с емисии и се подчинява на същите правила, които важат за България в тази област. Германия също се е ангажирала да закрие въглищните си мощности до 2038 г., но някои от компаниите, които ги притежават, изявяват готовност това да стане по-рано, тъй като експлоатацията им е нерентабилна. През 2023 г. производството на ток от въглища в Германия е било най-ниското от 60-те години на миналия век насам, а количеството отделен CO2 е най-ниското за последните 70 години.
Източник: factcheck.bg
