Светломира ДИМИТРОВА
Председателят на фондация „А’Аскеер“ Георги Къркеланов е завършил актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“ в класа на проф. Крикор Азарян, доц. Тодор Колев и Николай Поляков. Има и следдипломна квалификация по режисура за драматичен театър. През 1991 г. записва богословие, но не се дипломира. Основател и изпълнител във вокалната формация „Юлангело“.
-Г-н Къркеланов, откога сте свързан с Театър „Българска армия“ и с „А`Аскеерите“?
-В Театър „Българска армия“ съм от 1997 г. Преди това, през 1993 г. бях войник тук, веднага след дипломирането си в НАТФИЗ “Кръстю Сарафов“. Преди това участвах и в миманса на постановките на Крикор Азарян. А в „А`Аскеер“-ите участвах още от втората им година.
-Има ли нещо незабравимо от всички тези 33 г., свързано с тези театрални награди?
-Първите имаха съвсем друг дух. Беше времето на демокрацията, разпада на Съветския съюз. Усещането за свобода беше много по-различно. Самите награди бяха като препратка към „Оскарите“, като отпор на казионните социалистически награди, казионните награди на ЦК на БКП, на Комсомола. Имаше една много приятна декадентска атмосфера в това шоу, със съпреживяване на червения килим на „Оскарите“. Всичко беше естествено. Всичко беше с изключителна ирония и самоирония. След 1999 г. „А`Аскеера“ набра бърза инерция. Членовете на фондацията бяха сред най-силните актьори в България. Едни от създателите са Ивайло Христов, Йосиф Сърчаджиев, Атанас Атанасов, Георги Новаков, Милен Миланов. Спектаклите за церемонията по награждаването ги създаваше Ивайло, а в церемониите ентусиазирано участваше цялата трупа.
-И тази година беше така.
-Да, сега върнахме духа на онова време заради младите колеги, които промениха статуквото през тези последни 3-4 г.
-Вие като председател на фондацията променихте ли нещо?
-Това е много демократична структура, в която актьорите те избират. Аз се нагърбих с нежелание с тази административна дейност. И някак продължих работата на младите ми колеги Тигран Торосян, Влади Виолинов, Веселин Анчев, Луизабел Николова. Но за година-две ентусиазмът им се стопи и тогава с колежката ми Стефка Янорова опитахме да продължим тази „революционна“ обстановка.
-Как подбирате темите на церемониите по награждаването, които по същество са си спектакли?
-Дони, например, организира за 30-годишнината истински концерт с Врачанската филхармония, който се превърна в елитен спектакъл само с класическа музика и велики произведения. След това ние с моя съмишленик, режисьорът Борис Радев, с когото сме родопчани, поехме друга инициатива. Неговият брат, Стоян Радев, също режисьор, създава спектаклите на наградите „Икар“. Така че, двамата братя „узурпираха“ театралните награди. Както и ние, с колегата ми Христо Мутафчиев, председател на Съюза на артистите, който раздава театралните награди „Икар“. Преди дори имаше нещо като война между наградите. Сега темите се определят от Борис заедно с мен. И още от октомври обсъждаме темата за следващата година. И сега вече имаме идеи за догодина.
-Има ли Военният театър, както го наричаме, нещо общо с войната?
-Министерството на отбраната се занимава с отбраната на България. И нашият театър я отбранява, но в друг смисъл, свързано е с културата, не както при социализма. За разлика от нас, в Москва Военният театър е още част от Министерството на отбраната. А ние след като България влезе в НАТО, бяхме прехвърлени към Министерството на културата с дълга 3-4-годишна процедура. Но продължаваме добрите си отношения с Министерството на отбраната. Участваме във всички празници на родовете войски, на ВМА, които минават на сцената на нашия театър. Все пак, всички сме с военни чинове (смее се). В театъра, който тогава беше военно поделението, имах каска и автомат. Трябваше да отбраняваме градинката край Народното събрание и Министерството на отбраната.
НАКРАТКО
До първи юли в рамките на ХХ-я фестивал на изкуствата, посветен на 110 г. от рождението на световния оперен бас Борис Христов, в Музея на негово име и в двора на дома му (ако времето позволява) – в София на ул.“Цар Самуил“ 43 можем да чуем още двадесетина концерта от общо 30, посветени на юбилея. Сред най-интересните са тези на трима от неговите ученици. Това са примата на Софийската опера Мариана Цветкова, Георги Петков, днес изпълнител и педагог, и директора на Русенската опера Пламен Пейков. Като певец Пейков ще изпълни песни по партитури, събирани от Борис Христов. Те са създадени по негова молба от наши композитори, за да бъде той „Посланик на българската песен“.
В Софийска градска художествена галерия можем да видим не само продължаващата изложба „Съзидание“ послучай 125 г. от рождението на художника ни проф.Дечко Узунов. Съвсем навреме излезе и каталогът-албум по повод нея, който може да бъде един прекрасен подарък. Изложбата е създадена съвместно с художествената галерия в Казанлък и с Държавна агенция „Архиви“. Над 90 творби показват артистичността и мощта на таланта му. Посетителите в София могат да гледат и филма „Бай Дечко“ на БНТ с автор Аделина Филева, директор на Софийската галерия.
С поведението си Никола Анастасов и Славчо Пеев раждаха светове около себе си, това бяха изключителни фигури. Това каза директорът на Сатиричния театър Калин Сърменов при откриването на маската на Никола Анастасов във фоайето на театъра, стенописа „Небесните зрители“ и почетния стол на името на Славчо Пеев в големия салон – на ред 14, място 4-то. Маската е създадена от Кунка Димитрова, а стенописът от 79 шаржа – от карикатуриста Чавдар Николов, както и на вече открития стенопис „Небесен театър“ с автора по стенопис Страхил Ненов.
