Росица ЦОНЕВА
Лейтенант д-р Петя Петрова, началник на медицинския пункт в 22-ра авиобаза Безмер:
Телефонът ми е включен 24 часа в денонощието
Вече осми месец след назначаването си през октомври м.г. лейтенант д-р Петя Петрова осъществява медицинското осигуряване на авиобаза Безмер и прегледите на всички пилоти преди излитане. В медицинския пункт работи заедно с неин цивилен колега лекар и медицинска сестра. Но намира огромна разлика в това да работиш в поделение и в болница. Респектирана е от професията на военния пилот. В поделението освен административната длъжност, която заема, и документалната работа всичко минава през нейната ръка. Затова се стреми към пълна точност. Но в болницата спешността и сложността на работата е много по-завишена. Все пак тук работят със здрави хора.
Питаме я как един авиолекар си представя натоварването върху пилота „горе”. Засега тя е летяла само веднъж със „Спартан”. Но като специализант по авиомедицина вече изучава какво изпитва пилотът по време на полет. И какво лекарят да очаква в здравословното му състояние да бъде нарушено заради въздействието на натоварването при полет. Казва, че е избрала тази все още рядко предпочитана специалност на авиолекаря и защото й е интересно как пилотите се справят с работата във въздуха. Признава, че от малка има интерес към самолетите. Макар в семейството й да няма летци, военнослужещи и лекари.
Петя отчита разликата в предварителните й представи и реалната работа в поделението. Между това да се учиш и това от теб наистина да зависи животът на хората, с които работиш всеки ден. Курсантските години те учат на дисциплина, да си точен и да свършваш работата в срок. Но смята, че въпреки натоварването във военното училище в поделението постоянно трябва да си нащрек за здравето на всеки в него, за документацията, защото вече всичко зависи от теб.
В поделението всички я приемат с готовност да й помогнат в началото, което си е било трудно: в работата с документацията, с пилотите. Когато вече сам носиш отговорност и от теб очакват съвет за здравето и помощ. Телефонът й отдавна е включен 24 часа в денонощието. За нея е важно да отговори на сърдечното посрещане в екипа с помощта, когато имат нужда от нея. Днес тя не просто знае, но и осъзнава какви са очакванията към хората с тази все още рядка професия на авиолекаря. От пилотите в поделението, от прекия й началник командира на авиобаза Безмер полковник Милен Димитров и началника на МБАЛ – Сливен, полковник д-р Илиян Комитов. Винаги може да разчита на тези двама свои ръководители. От назначаването си тя разчита на съветите им.
Самата Петя оценява доверието в аванс и отношенията, които се градят ден след ден. С всяко изпращане за полет, когато тя казва: Можеш да летиш.
А след специализацията по авиомедицина Петя се надява да започне и втора, клинична специализация – по реанимация и анестезиология. Вижда бъдещето си и съвсем лично – омъжена и с деца, като силна жена. И си пожелава здраве.
Днес самата тя вече очаква дали от новия, втори випуск колеги военни лекари някой ще дойде да служи в „нейния” медицинския пункт в Безмер. Тя би споделила опита си с него, за да му е „една идея” по-леко. Странно е усещането, защото доскоро самите тях, от първия випуск, чакаха с надежда като попълнение за военни медици във формированията.
Лейтенант д-р Богомил Иванов, началник на медицински пункт в учебен полигон „Ново село”:
Изненада ме голямата медицинска документация
Работата на лейтенант д-р Богомил Иванов, началник на медицинския пункт на учебния полигон „Ново село”, е специфична. За дипломирания миналата година военен лекар динамика носят полевите тренировки, стрелбите, ученията. В неговата работа най-опасното, което може да се случи, са взривните и огнестрелните наранявания. Досега заради мерките за безопасност той не се е сблъсквал като лекар в медицинския пункт на полигона с такъв случай. Отчита, че работата му е много различна от тази с голям екип в болница. Тук с колегите му – медицинската сестра, Николай Даракчиев и бойният санитар Мария Георгиева, разчитат предимно на себе си и способностите им да оказват първа помощ. Затова е толкова важно пълното оборудване на такъв медицински пункт в отдалечен от града район и от съдействието на колегите им от Спешна помощ. Тяхна е отговорността да осигурят тази първа помощ и да закарат тежко пострадалия в болницата.
След големия стаж, който имат в последната година като курсанти във ВМА, Богомил отчита, че представата му за очакващите го задачи почти се покриват с реалностите на полигона. Това, което го изненадва, е голямата гама административни дейности за един лекар там – специфичната медицинска документация. „Това са го учили”, но практиката е различна. Тогава е важно да има кой да ти обясни как се води административната дейност на медицинския пункт. На него е имало колеги, които да му открехнат тази врата.
Между всекидневните задачи д-р Иванов не забравя идеята да специализира „Вътрешни болести” или Спешна медицина. Те са му „най на сърце”. А времето лети бързо след получаването на първото офицерско звание и производството на випуска им на първи военни лекари на 14 октомври 2023 г. Богомил мечтае за обучения и по-кратки специализации, но оценява, че работата в медицинския пункт е много натоварена за екипа на медицинския пункт на полигона. Но това, което мотивира д-р Богомил Иванов, е, когато успее да помогне при лечение, и това, че хората все повече му се доверяват. Това казва младият началник на медицинския пункт тук, на полигона „Ново село”: Това е главната ми мотивация.
Има амбиция и да развие потенциала на самия пункт. Засега са направили основен ремонт на помещението, подменя се медицинската апаратура, обогатяват се лекарствата. Това развива възможностите на пункта. В което му помагат както от Военната болница в Сливен, така и заместник-командирът по логистиката на полигона майор Стоян Стоянов д-р Людмил Цеков, началник на сектор „Медицинско осигуряване” от командването на Сухопътните войски и други във веригата логистици.
В работата на д-р Иванов с италиански и гръцки колеги в медицинското осигуряване в многонационална среда се обменят допълнителен опит и знания. Помагат си. Както и с американските колеги. А с колежката му д-р Петя Петкова, въпреки че са в различни видове войски – Сухопътни и ВВС, и имат различна специфика в дейността, имат сходна дейност и проблеми. В които могат да споделят опит. И двамата се вълнуват, когато успеят да помогнат на някого като лекари. И осъзнават колко бързо се отдалечава във времето обучението, а днес колко отговорности трупа всеки ден работа с пациенти. И когато някой ти каже „Докторе, благодаря!”, чувството не може да се опише, казва д-р Иванов. Той отчита и че по-различно би преживявал нещата, ако сега започваше обучението си. Защото днес знае кое е важно и кое – по-маловажно. На него му харесва средата, в която работи именно като военен лекар. Дори смята всекидневието тук за по-интересно, отколкото в болнично заведение. Тук с колегите си работят много за предотвратяване на заболяванията. Оценява връзката лекар–пациент като специална, той познава пациентите си и доверието е взаимно. Наскоро фелдшерът в екипа Веско Радев, за съжаление, се е пенсионирал. И д-р Богомил Иванов се надява и мечтае към екипа им да се присъединят поне още един лекар и една медицинска сестра заради голямата натовареност. А по-краткосрочно – засега „да открадне” поне пет дена за море или планина.
