Постигнато бе едновременно изпълнение на реалните задачи на „Тракийски воин-24“, заяви командирът на Сухопътните войски.
За времето от 25 май до 4 юни на полигоните „Корен“ и „Ново село“ се проведе тактическото учение с бойна стрелба „Тракийски воин-24“. Темата бе „Участие на 2-ра механизирана бригада в отбранителна операция в национален и съюзен формат“. Заедно с основните обучаеми от тази бригада действаха и редица други формирования. Командирът на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков бе и офицер, планиращ учението.
– Господин генерал-майор, колко трудни бяха планирането, организацията и провеждането на най-голямото учение на Сухопътните войски за тази година?
– Всяко учение, което се планира и провежда, винаги е като за първи път. И това е истината за планирането и провеждането на едно учение. Защото в момента, в който си кажем, че то е като миналия път или половината неща ще ги вземем от миналия път, означава, че имаме проблем. Първо, вървим надолу и второ, е предпоставка за грешки и допускане на инциденти. Групата по планирането работи по това учение от миналата година – от Сухопътни войски, от 2-ра бригада и от другите формирования, тези, които участват и подкрепят учението, които са непосредствени участници, които са скрити и не ги виждаме, които осигуряват неговото провеждане, говоря за реалното логистично и медицинско осигуряване във всичките му аспекти. Така че самото планиране и провеждане на учението изобщо не е лесен процес. Самото учение премина, както е планирано, за три дни, но реалното планиране и провеждане е от 6 до 8 месеца – детайлно, кой къде, кога, откъде ще бъдат подвозени съответните материали, кога ще настъпи развръщането, как ще се осигури постигането на учебните въпроси, които сме си поставили, и как ще ги постигнем, да ги тренираме и да ги тестваме, за да видим къде са ни празнотите, къде не се случва така, както си представяме. Държа да отбележа, че въпросът не е само да видим едно учение как ще се случи, а да видим кое не става както трябва. Това е самата идея на едно учение – за да можем да си набележим следващата година и следващите пет години и съответно какво е необходимо да се развива, като се започне от модернизацията, но и най-важното за нас е това, което е необходимо като подготовка, като организация, като планиране, кое пропускаме, а е важно и ключово, кое е рутинно и стигнало до машинално провеждане. Това по отношение на цялото планиране. И стигаме до момента на кулминацията – провеждането на едно учение. И виждаме резултата на това, което е предвидено, виждаме резултата от труда в продължение на месеци и години от целия личен състав – сглобяването на формированията, от войника до най-големия щаб, който участва.
– Колко често се случва основен обучаем да бъде една цяла 2-ра механизирана бригада?
– Не се е случвало от две-три години. Предишното бригадно учение беше с 61-ва бригада преди около 3 години, а сегашното е с 2-ра бригада. Нашата планировка е за няколко години напред. И следващото бригадно учение ще бъде след около 2 години. 2-ра бригада излезе с формированията си, около 2000 души. От нея има личен състав, който участва в Многонационалната бойна група с рамкова държава Италия. Единият от двата контингента, които са в Косово, е от състава на 2-ра Тунджанска механизирана бригада.
– Имаше ли проблем, тъй като командването на бригада е ново, назначени бяха отскоро на длъжностите си командирът на бригадата, неговият заместник и началникът на щаба?
– Беше предизвикателство, но не видяхме никакъв проблем нито в планирането, нито в командването и управлението. А и това не може да спре нито провеждането на учението, нито реална операция, защото животът е поток, всеки един човек е временно на дадената позиция и във всеки един момент – от войника до генерала, може да бъде заменен, да заеме друга позиция. Това не трябва по никакъв начин да влияе на самата структура и на самата система, на това, което е планирано. Дори и в хода на реален бой може да се претърпят загуби. Една смяна, ако блокира цяло формирование, ние не сме на нивото, на което трябва да бъдем. В дадения случай и извън планировката на учението се случи смяната на командването на бригадата, но това е един сигнал, че самата смяна на командването на бригадата не разклаща структурата, наречена механизирана бригада. Тя е способна да си изпълни задачите и личният ѝ състав получава директните команди от други хора, но това означава, че има и приемственост, което е най-добрата демонстрация. Да, смятам, че смяната на командването беше предизвикателство, но явно не е проблем.
– Какво бе по-особеното, по-характерното за това учение?
– Разликата от други учения е по учебните въпроси, на които се обръща конкретното внимание. Ние имаме определени цели, които искаме да постигнем, защото на върха на пирамидата е сборът от цели, които си поставяме на всяко едно учение. В това учение първото особено е, че старшият щаб по време на учението е във формат, в който предстои развръщане на българската дивизия. Командването и управлението освен този щаб на българска дивизия поема управлението и съответно командването и управлението на 2-ра бригада и паралелно с това във времето на учението управлява и Многонационалната бойна група, която се намира на полигон „Ново село“. И то управлява с подаването на заповеди и разпореждания както към 2-ра бригада, така и към Многонационалната бойна група с рамкова страна Италия. Управлението по време на учението е едновременно изпълнение на реални действия както на полигон „Корен“ на 2-ра бригада като основен обучаем и на 4-ти артилерийски полк, който е пряко подчинен на дивизията, но и паралелно се изпълняват и действията и се управлява непосредствено, в реално време, и личният състав, който се намира на учебен полигон „Ново село“. Това е особеното. И смятам, че го постигнахме.
– Колко сложно бе взаимодействието между участващите формирования, още повече че и два щурмови самолета Су-25К нанасяха удари в дълбочина на противника?
- Най-трудното нещо на една операция или на учение е винаги взаимодействието. Взаимодействието и логистиката са двете неща, които са ключът на всичко. Но от взаимодействието започва всичко, защото то стикова по време и място и задачи всички огневи възможности на всички родове войски. А те не могат да бъдат изпълнени без своевременното осигуряване във всички аспекти от логистиката. Така че взаимодействието е ключът на всичко – кой, къде, кога, как и какво трябва да направи. А в дадения случай взаимодействието може да го разглеждаме на две нива – едното е в рамките на бригадата и всички придадени формирования и паралелно с това на следващо ниво е синхронизацията, която се осъществява от т.нар. щаб на дивизия, който също го тестваме, а там се извършва синхронизацията между действията на 2-ра бригада, действията на 4-ти артилерийски полк, действията на Многонационалната бойна група и което е особеното сега – действията по място, време и задачи и на батареята HIMARS, която ни е придадена за времето на учението от 181-ви артилерийски полк от Националната гвардия на щата Тенеси от САЩ. А и разбира се, с авиацията. Във всяко едно учение ние сме заедно с авиацията. Авиацията и Сухопътните войски са неразделно цяло, едните без другите няма как да проведат една операция.
