Автор: Професор полковник о.з. Димитър НЕДЯЛКОВ
На 14 август 1916 г., в разгара на съглашенските атаки срещу българските позиции при Дойран, щабът на армейската група „Макензен“ отдава директива за начало на настъпление отвъд гръцката граница и освобождаване на населените с българи райони на Югозападна Македония. Директива – отдавна желана от българското командване.
Целта на операцията е да се изтръгне стратегическата инициатива от противника на Македонския фронт с водене на активни настъпателни действия в зоната на отговорност на Първа българска армия. Началото е определено за нощта на 16 срещу 17 август. Предвижда се в хода на предстоящата настъпателна операция да се заеме дефилето между Островското езеро и Метерис тепе, да се овладеят и пресекат пътят, водещ от Корча за Костурското езеро, както и пътят от гр. Лерин към с. Чеган. Следващата задача на армията е настъпление срещу левия фланг на намиращите се в долината на р. Вардар войски и разгром на главните съглашенски сили.
Към момента на получаването на директивата срещу съюзените българско-германски сили пред фронта на Първа армия е съсредоточен личният състав на повече от четири сръбски дивизии с обща численост от 124 000 души.
Те са отпочинали, добре въоръжени с картечни и артилерийски системи от нов тип. Позициите им са в етап на завършване. Общото командване на сръбските сили е поето от Павле Юришич-Щурм – един от най-грамотните и с богат боен опит сръбски генерали.
Преди началото на операцията дивизиите на Първа армия заемат полосата от Охридското езеро до вр. Мала Рупа в Кожух планина. В първа линия е 8-а Тунджанска пехотна дивизия, която заема участъка от Охридското езеро до хребета Старков гроб. Оттук до вр. Мала Рупа е развърната 3-та Балканска пехотна дивизия. В резерв на обединението са 15-и Ломски пехотен полк, части от 3-та пехотна дивизия и две германски дружини, разположени северно от гр. Битоля. Личният състав на Първа армия от 116 000 души трябва да действа на един твърде разтегнат фронт с дължина 130–150 км, което силно затруднява подготовката и осъществяването на неочакван удар в предстоящата операция. На една дивизия се пада участък от 45 км с плътност от 1 оръдие и 1 картечница на километър от фронта, което е крайно недостатъчно.
Изключително краткото време до началото на настъплението не дава възможност да бъде извършена достатъчна подготовка за операцията. Това донякъде се предопределя и от липсата на подходяща пътна мрежа в близост до фронтовата линия, както и от отдалечеността на железопътната линия, преминаваща по долината на Вардар, което не позволява осъществяването на своевременен подвоз, прегрупиране и съсредоточаване на войските непосредствено преди настъплението.
На 15 август командващият Първа армия генерал-лейтенант Климент Бояджиев отдава оперативна заповед, с която уточнява подробностите по предстоящата Леринска операция. Целта й е твърде общо формулирана: „Първа армия… да настъпи, разбие сърбите и заеме линията Западният бряг на Островското езеро–Жерви–Горно Родиво–Струпино–Сборско, на която да се затвърди“. В заповедта
не е определено къде да бъде нанесен решителният удар срещу противника, което предопределя и липсата на такъв по време на цялата операция.
В резерв на генерал-лейтенант Климент Бояджиев е предвидено да останат всичко 6 дружини, две полски нескорострелни батареи и две тежки германски батареи. На тях е наредено да се предислоцират към с. Баница, Леринско. При съпоставяне на силите на двете воюващи страни в полосата от Охридското езеро до Нидже планина се вижда, че Първа армия трябва да осъществи мащабно настъпление при неизгодно съотношение на личен състав и недостатъчно въоръжение. Независимо от това през нощта на 16 срещу 17 август 1916 г. Първа армия преминава в настъпление. Още на 17 август командваната от полковник Иван Пашинов 2-ра бригада от 8-а Тунджанска пехотна дивизия се спуска на юг в междината между Охридското и Преспанското езеро и след кратък бой със сръбско подразделение заема с. Звезда. Без никаква съпротива тя продължава настъплението си на югоизток.В същото време в няколко колони настъпва и командваното от генерал-майор Тодор Митов съединение. Същия ден, след като прогонват с бой сръбското подразделение при с. Горно Клещино, бойците от 30-и Шейновски пехотен полк успяват да овладеят гр. Лерин. Още през първия ден от своето настъпление – и 3-та конна бригада успешно напредва по шосето с. Негочани–с. Долно Каленик. Едновременно с настъплението на 8-а Тунджанска пехотна дивизия на 17 август започват и бойните действия на 3-та Балканска пехотна дивизия срещу частите на сръбските Моравска, Тимошка и Шумадийска дивизия.
Настъплението на 8-а Тунджанска пехотна дивизия продължава и през следващите дни. На 18 август основните сили на настъпващите части достигат до подножието на планината Малка Нидже. Само ден по-късно – на 19 август, след ожесточени боеве и яростни контраатаки от страна на противника овладява прохода Кирли дервент и няколко височини. Съединението достига в непосредствена близост сръбската укрепена линия, на която са заели позиция сръбските Дринска, Вардарска и Дунавска дивизия.
През следващите дни до 21 август 1916 г. по целия си фронт 3-та Балканска пехотна дивизия предприема енергични демонстративни действия. На 22 август с цената на многобройни жертви противникът неколкократно контраатакува, като се опитва да овладее предните постове на българския 32-ри Загорски пехотен полк. Боевете продължават с нестихваща сила и през следващите дни. От 20 до 24 август 1916 г. една колона на 8-а Тунджанска пехотна дивизия в състав 10-и Родопски пехотен полк и 30-и Шейновски пехотен полк, действаща под командването на полковник Владимир Серафимов, атакува противника по фронт и фланг и заема гребена на планината Малка Нидже, след което продължава настъплението си на североизток по посока на с. Чеган. Достигайки на 23 август силно укрепените неприятелски позиции българските полкове успяват след тежки двудневни боеве да овладеят двата от трите реда окопи на укрепената линия.
Общо в продължение на двата дни – 22 и 23 август 1916 г., частите от Шумадийската дивизия провеждат 18 атаки, но без да се доберат до желания успех и с цената на огромни загуби. Все пак благодарение на активната си настъпателна дейност и въпреки неуспехите си през двата дни противникът успява да прикове силите на българската 3-та пехотна дивизия на нейните позиции, като по този начин облекчава усилията на двете сръбски дивизии – Дунавската и Дринската, действащи срещу частите на 8-а Тунджанска пехотна дивизия.
Размахът на всяка операция е мерило за нейната ефективност. По време на Леринската настъпателна операция в продължение на 11 бойни дни (от 17 до 27 август 1916 г.) съединенията и частите на Първа българска армия успяват да достигнат максимална дълбочина 25 км, т.е. средният денонощен темп на настъпление е около 2,3 км. На практика обаче тази дълбочина е достигната още през първите дни на операцията. До края й по-нататъшно настъпление не се осъществява
Новост за българската армия при провеждането на операцията е, че аеропланните отделения са използвани както за разузнаване (рекогносцировка), за нанасяне на бомбени удари по противника, за борба с неговата авиация, така и за коригиране на огъня на артилерията. Подразделенията от инженерния резерв за първи път по време на операцията участват в построяването на въжена дековилна линия, с помощта на която се осъществява снабдяването с боеприпаси.
Целта на Леринската операция не е напълно постигната. Причините за това са свързани с недостатъци в планирането, при настъплението десният фланг на нашите войски е раздробен на няколко колони, между които липсва не само връзка, но и координиране на действията. Постигнатият в хода на настъплението успех не се доразвива, в резултат на което противникът получава възможност да маневрира със своите резерви и да ги пренасочва към най-застрашените участъци. Това дава възможност за непрестанни контраатаки на подведени съглашенски войски, както и невъзможността нашите бойци да се окопаят в скалистата почва на откритата местност. Но стратегическата инициатива остава на българска страна, особено предвид успеха и на паралелно проведената Струмска настъпателна операция.
