Автор: Ивайло Пашов
През 2014 г. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) изпраща специална наблюдателна мисия в Украйна. Целта е да допринесе за намаляване на напрежението и утвърждаване на мира в страната. Вследствие на Евромайдана, който провокира създаването на самопровъзгласилите се Донецка народна република и Луганска народна република (ДНР и ЛНР) и обявената от Киев антитерористична операция в Донбас, между техните милиции и украинската армия започва въоръжен конфликт. Амбицията на ОССЕ е чрез цивилни наблюдатели да се събира и анализира информация за обстановката и съдейства за диалога между различните общности на украинското общество. В края на 2015 г. част от мисията става и бившият офицер от Зенитно-ракетни войски о.з. подполковник Стефан Ненов. Той е в състава й до началото на войната с Русия (2022 г.), когато ОССЕ я прекратява и изтегля персонала си.
„Когато пристигнахме в Украйна, главен наблюдател на мисията беше бивш турски дипломат, който много държеше на обезпечеността на състава с модерни технически средства за наблюдение. По време на началното обучение стана ясно, че за предвидения екип за работа с безпилотни летателни апарати (БЛА) е нужен допълнителен състав, и кандидатствах. Бях одобрен, преминах подготовка и ме назначиха в първия сформиран тим – за операции с дронове с голям радиус на действие. Оказах се единственият българин в многонационалния му състав. С колегите изпълнявахме наблюдателни мисии от полетни площадки край Мариупол, Бердянск, Волноваха, Краматорск и Константиновка“ – разказва офицерът от резерва.
Поради високата ефективност на мониторинга с БЛА ръководството на мисията прави пилотен проект за наблюдение на „горещи“ точки в зоната за отговорност на офиса на ОССЕ в Краматорск с дронове с малък радиус на действие (до 10 км). Резултатите са много добри и провокират сформиране на специални екипи за наблюдение с дронове с близка и средна далечина на действие и в офисите в Луганск, Донецк, Северодонецк и Мариупол.
„Само нашият тим оперираше с големи дронове (вертолетен тип Schiebel Camcopter S-100) с възможност за до 8 часа полет. Поради специфичната ни подготовка се реши да бъдем обучени за работа и с по-малките дронове. Производителите на БЛА ни обучаваха как да работим с тях, а ние – новите си колеги. Заради увеличаването на флота от безпилотни апарати и на новопостъпващите в мисията ръководството реши да сертифицира операторите, които работят с тях. С друг българин от екипа в Донецк участвахме в писането на програмата за подготовка, на правилата за работа с различните БЛА и на алгоритъма за оценка.
Понякога след твърдо кацане малките дронове получаваха различни повреди – счупени витла, пробиви по крила, стабилизатори, фюзелаж, повредени електронни модули. Затова с колега преминахме курс за ремонт и поддръжка на БЛА DT-18, EOS/EOS-C и GRIF. Съумяхме да модернизираме безпилотните самолети DT-18. Те се пускаха от ръка и бяха предвидени да кацат по корем на трева. След като им монтирахме отдолу две здрави карбонови пластини, които наподобяваха ски и пружинираха, получиха възможност да кацат и на асфалт/бетон.
Нашата задача беше да водим наблюдение и на двете страни в конфликта около линията на съприкосновение и местата, определени за освобождаване от тежко въоръжение. Големите дронове излитаха от селскостопански летища, а малките пускахме почти отвсякъде извън населените места. Работата на терен беше опасна. Носехме бронежилетки, а в близост до контактната линия бяхме с каски дори в колите, защото се случваше да попадаме под обстрел. Докато оглеждахме КПП на границата с ДНР, по което беше воден огън ден по-рано например, наоколо пак „заваляха“ снаряди. Когато разривите бяха на под километър, имахме заповед да се евакуираме незабавно.“
Екипите имат зони на отговорност. Създадена е условна мрежа от квадрати (20 на 20 км), всеки от които се разделя на още 4 по-малки. Тя е единна за цялата мисия и предварително се планира кои тимове къде и с какви БЛА да работят. За полетите се уведомяват офицери за координация от украинската армия и силите на ДНР/ЛНР. Това се налага, защото освен БЛА на ОССЕ във въздуха има и такива на воюващите страни (нещо забранено съгласно меморандума за мисията). Понякога обаче на полетните площадки ги посещават военни от близки воински части, които не са били оповестени и отнема време да се разберат.
„При загуба на дрон в даден район се обаждахме на офицера за взаимодействие от съответната страна, за да разберем дали там не е минирано и можем да го потърсим. Окажеше ли се, че апаратът е в минно опасен участък, не влизахме. Нямахме право също да се движим с колите по неасфалтирани пътища. Ограничението влезе в сила, след като патрулен автомобил на ОССЕ се натъкна на мина през 2017 г. и загина парамедик. Сапьорите от мисията ни обучиха как да разпознаваме мините и да действаме при натъкване на минно поле. Изготвяха карти на опасните зони“ – спомня си о.з. подполковникът.
По думите му за целите на мисията са направени много иновации. За да се установи откъде са обстрелите, е изградена система от наблюдателни видеокамери и звукови сензори, поставени на ремаркета с мачти. Те са оборудвани с електрогенератор и интернет връзка. Предават картината и звука в реално време в оперативен център в Киев. Регистрираното попада в ежедневните доклади на ОССЕ. „Отделно в Киев имаше и група анализатори на видео- и фотоизображенията, заснети от екипите на мисията. Ние им правехме първичен анализ, те – основен. Периодично ни провеждаха курсове, за да поддържаме подготовката си“, добавя той.
Свидетел е на куп инциденти, съпътстващи въздушното наблюдение. При полет над украинска воинска част виждат ЗРК „Стрела-10“. Часовият чува и съзира дрона им и започва да удря по бронята с някакво желязо. По „сигнала“ от близката сграда изскача почивалият досега механик-водач, влиза в машината и пали двигателя. Пусковата с ракетите започна да се изправя и развръща към въздушната цел, но неочаквано застива в едно положение явно заради авария. Това спасява безпилотния апарат на екипа им от поражение.
Докато оглеждат едно поле за следи от нови укрепления, пък камерата на БЛА „засича“ някаква димна следа наблизо. Операторът я завърта и забелязва украински ЗРК „Оса“, който прави нов пуск. Ракетата обаче пак минава под безпилотния апарат. Изглежда, разчетът не успява да направи добър захват и дронът е изведен далеч от зоната на поражение. С такъв комплекс, скрит в горичка, бойци на ДНР също правят опит за засада на техен БЛА. Ала го забелязат и „птичката“ бързо е отдалечена.
„Управляван от мен квадракоптер също беше обстрелван с автомати, докато инспектирах войскова част до с. Бердичи. Трасиращите куршуми минаха много близо – казва ракетчикът. – Веднъж пък през зимата излязохме да летим с безпилотното самолетче DT-18. Имаше силен вятър и чакахме да спре. Стояхме в колите, когато недалеч стартира зенитна ракета и в небето се появи облаче от разрива й. Веднага звъннахме на украинския офицер за взаимодействие и разбрахме, че са обстреляли противников БЛА „Орлан“. Идентичен случай имахме и край Константиновка.
Сериозно върху работата ни влияеха и радиоелектронните смущения, поставяни от воюващите. Заради тях дроновете често губеха GPS сигнала и ставаха неуправляеми. Но с някои тактически прийоми, технически подобрения и умело ръчно управление успявахме да избягваме това въздействие или да си връщаме контрола.
За цялата мисия екипът ни не изгуби нито един малък дрон за разлика от другите тимове. Около 11 от големите БЛА обаче бяха свалени от ЗРК на воюващите страни“, отбелязва в заключение офицерът от резерва.
