Атанас ПАНАЙОТОВ
Хидрографската служба подмени съоръжението и то отново осигурява безопасността на корабоплаването
Фото Хидрографска служба
Отнесеният след силен щорм в неизвестна посока в морето светещ навигационен знак (буй) Ставро банка (обозначаван на навигационните карти и като BG 054) бе подменен от Хидрографската служба и отново осигурява безопасността на корабоплаването в акваторията. Буят се намира на 2,30 мили и на 188,0° от нос Поморие и е закотвен върху Ставро банка (плитчина на входа – от север, на Бургаския залив). Операцията по транспортирането и позиционирането на новия светещ навигационен знак бе ръководена от началника на Хидрографската служба капитан І ранг Николай Николов. Той организира и взаимодействието с Пожарна безопасност и защита на населението (ПБЗН) – Бургас, и с Отряда кораби със спомагателно назначение (ОКСН) – Бургас. От ПБЗН осигуриха мобилен кран с необходимата товароподемност, а от ОКСН – водолазна команда и водолазния катер № 323 „Форос“.
След като новият буй бе подготвен за експлоатация от старшината на Хидрографския район – Бургас, мичман Евгений Аладжов, кранът го премести от района на формированието до пирса и го спусна на вода. Хидрографският катер № 331 „Контраадмирал Сава Иванов“ отбуксира съоръжението до определеното място, където водолазите вече бяха открили мъртвата котва и успяха да свържат нейната верига с буя. Веднага бе включено соларното осветление, произведено от българска фирма, а също и наутофонът (въздушно-вълнов ревун). Мястото бе проверено с GPS и по-късно потвърдено в „Известия до мореплавателите“.
Светещият навигационен знак Ставро банка е сред старите навигационни съоръжения у нас. Пуснат е в действие на 15 октомври 1930 г. В най-старата открита досега служебна книжка (1955 г.) е описан като „светещ и ревящ буй“. От същия документ узнаваме за голям щорм на 2 декември 1932 г. Тогава вълнението откача буя от веригата (дълга 38 м), с която е закотвен за 20-тонен циментов блок, и го изхвърля на брега. Но съоръжението остава невредимо. Излъчваният денонощно светлинен сигнал се разпространява на 360° и е с периодичност 2 сек: 0,5 сек светлина, 1,5 сек тъмнина, като има видимост до 3 морски мили. „Ревящият“ буй (наутофонът) се чува на разстояние 1,5 морски мили по вятъра и 0,5 морски мили срещу вятъра.
