Огромно пано с портретите на двамата държавни ръководители. Хиляди граждани махат със знамена, деца с цветя и балони демонстрират ентусиазъм, военен оркестър свири тържествени мелодии. Това не е посещение на Брежнев в София или Хавана през 70-те години, а на Владимир Путин в Северна Корея през тази седмица. Стилистиката и хореографията обаче са същите.
Ако не друго, 28-те месеца война срещу Украйна донесоха на Русия ясно и категорично позициониране на световната сцена. Приятелите на Путин са в Пекин, Техеран, Пхенян. Плюс стария верен сателит Беларус. Президентите на Русия и Северна Корея подписаха договор за стратегическо партньорство между двете страни. Путин каза, че „не изключва“ военнотехническото сътрудничество с КНДР, което би било нарушение на санкциите срещу Пхенян, одобрени от Съвета за сигурност на ООН. Съвет, на който Русия е един от постоянните членове. Но конфронтацията със Запада явно освобождава Москва от всякакви задръжки и спазване на поети международни ангажименти. Или както резюмира самият севернокорейски диктатор: „Времената се промениха. Статутът на Руската федерация в глобалната геополитическа структура също се промени“.
Пропагандните наративи на Кремъл представят съюза на диктаторите като един от двата легитимни полюса в международната политика, с когото Западът трябва да се договаря. Групата на демократичните държави е пред дилема – да преговаря с агресора и неговите поддръжници и така да ги легитимира, или да ги изолира. Засега надделява втората линия.
