Предвиждаме рязко засилване на нивото на дигитализация, казва заместник-началникът по учебната и научната част на ВВМУ „Н. Вапцаров”
– Г-н капитан първи ранг, какво представя ВВМУ на „Хемус 2024”(интервюто е взето по време на изложението – б. а.)?
– Решихме тази година щандът на Морското училище да бъде малко по-начупен, малко по-дигитален и да дадем повече лице на партньорите си, започвайки с Военноморските сили (ВМС). Заедно с тях финализираме проект, финансиран от европейския фонд за отбрана, чиито демонстрации ще бъдат през септември във Варна. Проектът е за система за подводни интервенции и цялата поддържаща комуникационна управляваща система, позволяваща съвместната работа на водолази и дистанционно управляеми средства под вода.
На други места в експозицията можем да видим нашите партньори от фирма, която произвежда дронове, а ние съответно се занимаваме с оборудването им със сензори, вземането на информация от тези сензори, нейните обработка, визуализация и изграждането на база данни за нуждите на различни процеси в армията.
Също така при нас силно развити са моделирането и симулациите. На две от демонстрационните места представяме наш симулатор, който е от изключително високо ниво. Той позволява с очила за виртуално виждане буквално да се потопим в реалността на кораба, да обикаляме вътре, да превключваме механизми. Следващият симулатор е този за конкретни оръжейни системи, стрелкови системи. Нашето участие с компанията партньор е работата по изграждането на средата, 3D моделирането. Можем да моделираме реални сгради, където да се извършват операциите. Сами разбирате значението за нуждите на специалните сили, за противотерористичните екипи.
Представени са нашите постижения във въздушно-космическите системи. Говорим за системи за проектиране на спътници. Тази година открихме заедно с българска компания лаборатория „Айзък Азимов” и наесен започваме подготовката на космически инженери. Демонстрираме всичко това – от проектирането на спътници през обработката на информация от тях на нашите специалисти до обслужването на системите.
В момента виждате демонстрация на 3D моделирането и разпознаването на образи. Тя показва невронна мрежа, научена да разпознава хора и обекти, като във всеки момент указва колко хора, колко предмети са в областта на видимост. Има и друга демонстрация на тази система. Обучили сме я да разпознава малки плавателни съдове, да брои хората в тях, кога тези хора слизат и т. н. Всъщност това е една интелигентна система за наблюдение – против диверсанти и незаконни мигранти.
Фото авторът
– Виждаме, че системата действа и с термокамери?
– Да. На екрана в момента има термообрази, които се виждат и нощем, и във всякакви условия. Имаме също съвместни разработки с компания, в които най-вече участваме като организатори на тестовете на различни медикаменти. Те са сертифицирани. Ето медикаменти за прочистването на организма след излагането на различни вредни материали, типични за условията на използване на оръжията. Става дума за работата в специфична, замърсена например с тежки метали среда, отровни газове от изпаренията на стрелкови оръжия. Замисляме се догодина да направим тестове за тяхната приложимост по отношение на работещите в относително замърсена среда като корабни машинни отделения, подводници, самолети, навсякъде, където има изпарения на някакви вещества, нетипични за човека. Продуктите ни са с български оръжеен производител, като определяме дистанциите на летално действие на различни заряди под вода. Това са нашият специалитет и широк комплект от морски изследвания и хидрометеорологични проучвания.
– В Морското училище сме виждали и макет на подводен дрон. Разработвате ли тази посока?
– Към настоящия момент е в процес на стартиране проект, който сами разбирате, че ще бъде в някаква степен чувствителен като информация. Започваме разработването на две паралелни системи, които имат пряко отношение към проекта.
– Споменахте специалността космическо инженерство. Какви други новости предстоят в обучението на курсантите и студентите?
– Следващата година сме я посветили на нашата стратегическа перспектива в две изключителни направления. Първото се отнася изцяло до процесите в училището – освен обучението и администрирането. Става дума за рязко засилване на нивото на дигитализация като административни процеси, образователна среда и образователни услуги. Говорим също така и като среда, създаваща комфорт за новия модел обучаеми, за които всяко едно нещо, което не могат да достигнат през телефоните си, просто не съществува…
Следващата голяма стъпка, в която ще съсредоточим усилията си, е актуализацията на уменията, знанията и капацитета на преподавателите. Практиката в света се развива с огромна скорост. Ще актуализираме подготовката на преподавателите, за да станат адекватни на новата дигитална среда. Тоест следващата година се каним да продължим развитието си, като заявим решително, че училището влиза в XXI век с дигитална образователна среда, дигитални административни процеси и адекватни на тях преподаватели.
– Можем ли да кажем, че училището е на прага да въведе и изкуствения интелект?
– Вече имаме такива специалности. Те работят изключително за създаването и обучението на невронни мрежи в различни направления. Тези специалности са магистърски и на шега ги наричаме бутикови, защото обучаемите в тях са по 4–5. Но там ще реализираме и една много интересна концепция – за преход от класическото академично образование в зали към менторство. Нещо подобно на докторантурата, където един преподавател по дисциплината си ще работи с 3–4 студени или курсанти. Тоест малко, като че ли в XXI век открихме силата на онези древногръцки школи, където комуникацията преподавател–студент е била основата.
– Подготвяте ли третото плаване на научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий” до Антарктида?
– Да използваме морския израз: С пълна пара! Корабът излиза на доков ремонт тази седмица. До края на месеца ще бъде в строя. Ще участва в ученията на ВМС. Ще изпълни учебната си програма през лятото. Екипажът се подготвя. Всичко се готви за начало на следващата полярна експедиция през ноември. Това, което може би ще отличи тази полярна експедиция, е, че предходните две имаха силно логистичен характер според задачите на кораба. Те няма да отпаднат – ние ще продължим да носим товари към и от нашата антарктическа база и за нашите партньори. Може би не знаете, но ние оказахме огромна помощ на Испания. България да помага на Испания – това е колосално! Но е и жест за това, което те са правили за нас през годините.
Тази година ще има силен акцент върху научните изследвания. Подготвяме буйове, които ще бъдат поставени в Антарктика. Започваме отработването на методология и се готвим за мащабни изследвания за изучаване на релефа на морското дъно, неговия променлив характер във връзка с ледохода. Тоест в близост до брега, а също метеорологичните условия и всичко онова, което можем да правим с този кораб. Тази година бавно, но уверено превключваме акцента: от логистика, към логистика плюс изследвания.
– Известно е, че вие сте бил командир на подводница. Как гледате на идеята България да придобие подводен плавателен съд?
– Бих посъветвал да не бързаме. Аз съм силно емоционално обвързан с решението България да има подводница и подводен флот. От друга страна, е този вихър, който се случва в технологиите, във въоръжението, този парадокс, при който средство, струващо 10 000 лв. и буквално сглобено в гараж, може да унищожи кораб за милиони. Така че по въпроса за подводницата сляпото тръгване, водени от емоциите, може да ни изиграе изключително лоша шега. Потискайки емоциите си, аз персонално казвам – нека да развием първо способностите да действаме срещу такива средства и да видим тенденциите. Защото бурята в развитието на дистанционно управляемите средства може в малките литорални морета от типа на Черно море да обезсмисли наличието на подводен флот.
