„20 години България в НАТО – заедно защитаваме важното за нас.“ Това е мотото на кампанията, представяща предимствата на българското членство в Алианса. Някои ще кажат, че НАТО не е стока от супермаркет и няма нужда от реклама. Не са прави. Геополитическият избор на страната ни също се нуждае от популяризиране. Особено когато е подложен на яростни атаки от кремълските проксита.
Клишето, че с влизането в НАТО България е направила „цивилизационен избор“, обаче е неудачно. За съгражданите ни с по-семпъл интелектуален хоризонт това звучи прекалено абстрактно и високопарно. А тези, които са по-образовани, знаят какво съдържание влагат в термина „цивилизация“ мислители като Шпенглер, Тойнби и Хънтингтън. Цивилизация и демокрация не са синоними. НАТО е съюз от държави, принадлежащи към различни цивилизационни кръгове. И въобще, Алиансът не е философски кръжок, а военна организация. Затова по-удачни са прагматичните обяснения за ползите от членството ни.
Вероятно ще прозвучи грубо, но най-убедителното обяснение за какво ни е НАТО е следното: Вижте какво се случи на Грузия през 2008 г. и какво преживява Украйна в момента. Защото не са в НАТО. И още – помислете защо едни от най-благополучните държави в света като Швеция и Финландия влязоха в Алианса точно сега. А дали ръстът на икономиката и на заплатите в България през последните години има нещо общо с по-високата степен на сигурност? Да, има, макар че тук влияят и други фактори. И още – военната стандартизация, позволяваща взаимодействие с най-силните армии в света, възможността за съвместни учения и обмяна на опит със съюзниците. Нищо от това нямаше да го има без членството в НАТО.
