Учението Platinum Lion-24 показа добри командни умения и съгласуваност при действия в многонационална среда
Фото авторът
Чакълеста земя, прорасла с трева и буренак. Жега, която трудно се понася. Полигонът „Ново село“ опира в пръстен от хълмисти възвишения, а в единия му край лъщят две язовирчета, оттам минават МТЛБ-тата по време на изнасянето и заемането на опорния пункт от предната позиция. Силуетите им се скриват в ниското, а в югоизточния край се чува тътен от ударите на авиацията. Така започна ротното тактическото учение съвместна подготовка с бойни стрелби Platinum Lion-24, чиято цел е да се подобрят командните умения и да се постигне по-добра съгласуваност при действия в многонационална среда. Темата е „Механизираната рота на предна позиция“. В учението участват формирования от състава на Сухопътни войски и механизиран взвод от многонационалната бойна група.
Полковник Митко Балтов, заместник-командир на Втора механизирана бригада, пояснява ситуацията: „При изнасяне на противостоящите сили към предния край на отбраната авиацията нанасяше удари по предната позиция, артилерията поддържа изнасянето и разполагането на противостоящите сили към рубежа, откъдето ще преминат в атака. Съгласно разработения списък с инциденти разградителните групи започнаха да устройват проходи в минните заграждения на нашите формирования. Още в началото на бойните действия авангардите на противника влизат в бой с предната ни позиция. Нашите формирования получиха сигнал да започнат да се оттеглят, за да подведат противника в неизгодно за него направление. Там той трябва да бъде спрян и унищожен…“
Фото авторът
Зад язовира в горичката италианският и българският танков взвод са резерв на батальона. Чува се тежкото им боботене, те се появяват в пушилка и застават на определените рубежи. След малко се чува тътенът – открили са стрелба.
Подполковник Иван Иванов, командир на 42-ри механизиран батальон, пояснява кои са участниците от състава на Сухопътните войски: механизирана рота от 42-ри механизиран батальон, по един взвод от 38-и батальон, от Центъра за подготовка на специалисти, танков взвод и един механизиран взвод от многонационалната бойна група. Това са формирования, различни по тип и бойни възможности, което създава немалко предизвикателства пред командирите на рота, на които са им необходими голямо майсторство и добра предварителна подготовка.
И наистина при предварителните подготовки напрежението не е било по-малко от изявата им сега. Три маршрута преминават през езерото при тренировките предишните дни. МТЛБ-тата го прекосяват отначало на 2,70 м, вторият е на 3,50 м, а третият – на 4,5 м. Издръжливостта, волята да устоиш пък за пехотинците са ключът към всичко.
Младши сержант Добромир Асенов от Втора механизирана рота на 42-ри механизиран батальон добавя: „Като командир на отделение задачите си получавам от командира на взвод. А те са да отбранявам позиция, след това заемам втори рубеж и водя огън по настъпващия противник… Атмосферните условия са тежки – жега над 30 градуса, но имаме готовност за действия при всякакви условия… В тренировките преди това сме усъвършенствали уменията си за тактически действия с бойни стрелби“.
Лейтенант Васил Ангелов е командир на взвод в 38-и механизиран батальон. Оценката му за учението е висока, смята, че се справят много добре. И войниците, и сержантите са подготвени. Организацията е на ниво. Задачите са изпълнени. „Полезното за нас е, че в нашия боен ред използваме дронове като средство за разузнаване, което много ни помага. Координацията между наши и чуждестранни партньори беше една от основните цели и постиженията ни също са видими. Разговаряме по радиосредствата на английски език и немалка част от войската ни го владее.“
Вглеждам се в каската и прашасалите му дрехи, изкушава ме да го питам защо е избрал тази професия. „Във фамилията ни не съм имал военнослужещи, но от малък мечтаех да съм офицер. Мечтаех наистина. Тази професия не се избира, тя е призвание. През 2022 г. завърших Националния военен университет и втора година съм офицер. Жена ми е съмишленик, също завърши сигнално разузнаване и в момента е в Първи разузнавателен батальон „Хюминт“ (разузнаване чрез хора). Разбира ме какви задачи изпълняваме и ме подкрепя. Това ни сближава…“
А редник Панайот Димитров е автоматчик в Трета механизирана рота на 42-ри механизиран батальон. Вече година и няколко месеца е в армията. Мотивът му да е в нея е, че е изключително мъжка професия. В опита му досега има и хубави моменти, има и лоши. Както навсякъде – никъде няма пълно щастие. Това е първото му голямо учение. Убеден е, че няма да бъде изненадан в реален бой, действията им на тези учения са съвсем близко до истинската бойна обстановка. Миналата седмица били на полигон Корен и също придобили нови способности – да заемат позиция за отбрана, да се спешат, умения за комуникация и натоварване на машина. Усъвършенстват действията си така, че да не стават грешки, всичко да се превърне в рефлекс.
Маршовата музика на Духовия оркестър от Втора механизирана бригада отбелязва края на учението. Командирът ѝ бригаден генерал Мирослав Костадинов поздрави участниците. Не само българите, но и италианците бяха изпънати като струни. Той награди отличилите се със сертификати. Потвърди, че формированията са способни заедно да изпълняват всякакви задачи при всякакви атмосферни условия денем и нощем. Благодари им, като отдаде дължимото на ръководителите на учението и на ръководителите по подготовката. Ръководството на тактическото обучение с бойната стрелба беше високо оценено, защото според генерала предварителната подготовка не се прави за една или две седмици. А качеството ѝ видимо беше на нужното ниво. В учението участваха до 180 военнослужещи с бойна техника до 25 единици, а спомагателната техника – 20 единици.
Фото авторът
