Американски кораби са служили във ВМС

Ньойският „мирен“ договор (1919 г.) забранява на България да притежава подводници, морска авиация и военни кораби освен 4 торпедоносеца и 6 патрулни катера, но без торпедно въоръжение. За корабите, които държавата ни има право да използва единствено за полицейски нужди, е предвидена възможност да се заменят само с лековъоръжени патрулни плавателни съдове до 100 т водоизместване, нямащи военен характер.

Формираната в края на 1920 г. на мястото на военния Флот Морска полицейска служба трябва да решава широк кръг от задачи: полицейски, митнически и аварийно-спасителни. Това с наличните торпедоносци и миночистачни катери се оказва невъзможно. Затова България се възползва от минималните си права, дадени от Ньойския договор, и през септември 1921 г. правителството решава да закупи 6 патрулни катера. Така на 24 октомври 1921 г. са закупени от френското морско командване в Цариград два шасьора* (бивши С 27 и С 80) и четири ведета** (бивши С 4, С 6, С 10 и С 17). Събитието е отразено и в тогавашния армейски официоз „Народна отбрана” в броя от 3 юни 1922 г. Шасьорите получават имената „Беломорец” и „Черноморец”, а ведетите – „Капитан-лейтенант Минков” (български офицер, загинал при миночистене по време на Първата световна война във Варненския залив), „Кондуктор Докузанов” („кондуктор” тогава е най-високото подофицерско звание в нашия флот, а кондуктор Докузанов загива при поставяне на минно заграждение по време на същата война, но в Бургаския залив), „Миньор” и „Взрив”.

Корабите са от клас Eagle boats – с дървени корпуси, серия SC 110 ft. (SC означава Submarine Chaser и 110 фута дължина) масово строени (общо 380 единици) в САЩ от фирмата ELCO по време на Първата световна война. Те са поръчани от ВМС на Великобритания за борба срещу германските подводници, но една част са продадени и на Франция. Проектирани са така, че при строителството им да не се използват стратегически материали. Според американските изследователи: „… те са сравнително пъргави… могат да предприемат дълги крайбрежни патрули в умерено бурно море… за да хванат подводница на повърхността и да я проследят потопена в продължение на часове. Единственото ограничение е районът на действие от 1000 морски мили при скорост 2 възла“.
За доставката на корабите от Цариград е командирован капитан ІІ ранг (по-късно контраадмирал о.з.) Сава Стефанов – един от най-подготвените по това време флотски офицери, който при завръщането си е назначен за началник на новосъздадената Морска търговска полицейска служба. Той организира изпълнението на Заповедта на военния министър № 418 от 21 ноември 1921 г. за именуването на корабите. Датата не е подбрана случайно. Тя напомня за 8/21 ноември 1912 г. – победната атака на отряда торпедоносци срещу турския крайцер „Хамидие“. След официалното ликвидиране на Флота тази дата е обявена за празник на Морското училище под благовидния предлог, че става въпрос за християнския празник Архангеловден.

„Беломорец” е построен в „Ню Йорк Нейви Ярд” (Бруклин), а „Черноморец” – в „Драй Док & Ко” (Кингстън). Ведетите са строени пак по проект на ELCO, но в Монреал, Канада. Шасьорите имат пълно водоизместване от 87 т, дължина – 33,5 м, ширина 4,3 м, газене – 1,8 м, и екипаж от 20 души. Оборудвани са с по три гребни винта и три бензинови двигателя „Стандарт” с обща мощност 660 к.с. и развиват скорост 16 възла. Първоначално имат по две 57-мм оръдия, по-късно подменени с едно 47-мм оръдие и две картечници. Макар да са преследвачи на подводници, шасьорите и ведетите постъпват в българския флот без противоподводни бомби. Корпусите им са от червен канадски бор. Ведетите са с водоизместване от по 40 т, дължина – 23,8 м, широчина – 3,75 м, газене – 1,5 м, и екипаж от 8 души. Разполагат с два гребни винта и с по два двигателя „Стандарт” с обща мощност 440 к.с., развиват скорост 16 възла.

Отначало в българския флот шасьорите и ведетите са включени заедно с торпедоносците към миночистачните подразделения, които прочистват крайбрежните фарватери през периода 1921–1924 г. По-късно, през 1925 г. две ведети, а през 1928 г. – два шасьора и две ведети, са прехвърлени в Речната полицейска служба на р. Дунав и изпълняват функциите на патрулни и разузнавателни кораби. Там шасьорите участват в срещата между българския цар Борис III и румънския крал Карол II на 30 октомври 1933 г. „Черноморец” играе ролята на българска царска яхта, а „Беломорец” е ескортиращ кораб. В „История на Дунавската флотилия“ контраадмирал Сава Иванов прави интересно заключение по повод на прехвърлянето на шестте кораба: „… Черноморската част, създадена и заживяла през 1897 г…, се отблагодари на своята остаряла вече майка – Дунавската част, като вля в нея нови спасителни струи на живот“.

В началото на декември 1941 г. „Беломорец” и „Черноморец” са върнати отново във Варна и до края на службата си остават в Черноморския флот. В българските военни архиви има Заповед № 20 от 9 май 1946 г. на командира на Морските войски, с която се обявява, че „Беломорец” и „Черноморец” заедно с други кораби от Българския флот се награждават от съветското правителство с медал „За победата над Германия”. Дали това кореспондира с факта, че на самия 9 септември 1944 г. шасьорите са арестувани от съветските власти и използвани от тях до 18 април 1945 г., когато са върнати на българския флот? През същата година екипажът на „Беломорец” участва в хидрографски проучванияпо нашето крайбрежие, ръководени от бележития български хидрограф капитан I ранг Борис Рогев. Експлоатацията на двата кораба продължава до 22 февруари 1949 г., когато са бракувани, а през 1952 г. – окончателно заличени от списъците на флота.

На Дунава ведетите през 1932 г. намаляват на две, тъй като след авария край о. Люляка потъва „Миньор”. Успяват да я извадят, но не я възстановяват, а използват частите й заедно с частите от другата бракувана ведета – „Кондуктор Докузанов”, за основен ремонт на „Капитан-лейтенант Минков” и „Взрив”. По време на Втората световна война двата кораба са вече твърде износени и плават рядко. Но при усложнената обстановка след хвърлянето от средиземноморската авиация на Великобритания на неконтактни дънни заградни мини шасьорите са използвани при действия в минирани участъци поради немагнитните си дървени корпуси. Преоборудвани са известно време като миночистачи, а в края на войната са бракувани.

Така построените в САЩ шасьори с дървени корпуси служат 32 години, от които 28 – под български флаг. Това говори както за техните добри конструктивни качества, така и за грамотната им експлоатация от страна на българските екипажи. Същото може да се каже и за построените по американски проект в Канада пак с дървени корпуси ведети, които служат в българския флот почти четвърт век. Ще бъде интересно да се проследи съдбата на тези кораби и в други ВМС по света, за да се съпоставят заложените в тях конструктивни качества с проявените в практиката реални възможности.