Западът отново бе обявен във войнолюбие, а Путин – представен като миротворец.
Този месец бе натоварен за кремълските дезинформационни канали. За част от тях европейските избори останаха централна мишена – критикуваха резултатите от вота и рисуваха апокалиптични сценарии за ЕС, включително чрез кампанията „Двойник“. Най-големият трън в очите на контролираните от Кремъл медии обаче се оказа мирната среща на върха за Украйна, организирана от Швейцария: просто нямаше как тази тема да остане извън медийното полезрение и съответно да получи отразяване в очакваната тоналност, отбелязват в своя редовен седмичен доклад експертите от групата за борба с руската дезинформация към Европейската служба за външно действие.
Всички гледат към Швейцария
В предишни публикации на EUvsDisinfo сме се спирали на Оруеловския подход на Кремъл към мира и на начина, по който руските медии използват наратива за мира в услуга на войната, отхвърлят всякакви мирни усилия, предложени от Украйна, или проектират руската вина за войната върху самата Украйна и върху Запада. Без изненада, веднага след като бе съобщено, че ще има среща за мир в Швейцария, дезинформационната машина на Кремъл започна да изсипва максимално количество странни и разсейващи наративи.
С наближаването на датата на срещата посланията от Кремъл ставаха все по-пресилени и абсурдни. Някои говорители обвързаха мира в Украйна с резултатите от европейските избори и заявиха, че мирът ще бъде възможен само когато Европа обърне гръб на Украйна и че подкрепата за Киев ще изиграе лоша шега на Запада. Други медии уязвиха Украйна – посланието им беше, че събитието се е провело, само за да може Зеленски да изпроси пари – те иронизираха срещата, като я нарекоха „новата Евровизия“.
Интрига в последния момент
Прокремълската дезинформация в навечерието на швейцарската среща беше водена от една-единствена цел – да се внуши, че всяка среща за мир без присъствието на Русия е безсмислена. И сякаш, за да придаде легитимност на това послание, Кремъл отново прибягна до тактиката за демонстрация на фалшива готовност за преговори. Буквално в деня преди срещата самият Путин направи изявление, формулиращо руските идеи за прекратяване на военните действия.
Путин нарече списъка си с искания „условия за мирни преговори“, но същността им се свежда единствено до неясно обещание за прекратяване на огъня. Разбира се, „условията“, изложени от Путин, са напълно неприложими, тъй като по същество изискват Украйна да се предаде на руската агресия и да се откаже както от територия, така и от суверенитет. И тези предложения бяха скоростно отхвърлени като ултиматум, какъвто всъщност са. След като стана това, дезинформационната мрежа на Кремъл се възползва от шанса отново да обвини Запада във войнолюбие и да представи Путин като миротворец.
Стари съветски прийоми за преговори
Макар шоуто на Путин в последния момент преди срещата в Швейцария явно да бе замислено като опит за отвличане на вниманието, то също така демонстрира две важни истини за Кремъл. Първо – войната на Русия срещу Украйна никога не е била за „денацификация“ или „демилитаризация“, а просто зле прикрито заграбване на територия. Нещо, с което вече сме наясно. Второ – изявлението на Путин разкри същността на имперския манталитет на Кремъл от времената на Студената война, в който светът е разделен на „сфери на влияние“, и онези, които имат сила и власт, могат да действат безнаказано. Това е черно-белият руски възглед за „многополюсен световен ред“, в който едната страна може да спечели нещо само ако принуди другата страна да го загуби.
Списъкът с условията на Путин за прекратяване на огъня представлява една стара съветска преговорна тактика – задаване на нереалистични, максималистки искания и неотстъпване от тях, докато другата страна не се поддаде на компромис със собствените си интереси. Горчивата реалност е, че Путин не проявява интерес към никакви смислени преговори.
Предъвкване на стара дезинформация
Всъщност опитът на Кремъл да въздейства върху общественото мнение за мирната среща беше доста предвидим. Тъй като Путин не успя да попречи на провеждането на срещата, неговият медиен кръг се постара да я омаловажи постфактум и я нарече пълен дипломатически провал и най-обикновено „сборище на Запада“. Апологетите на Кремъл също така обвиниха Швейцария, че не става за посредник в усилията за мир, а Запада – че възпрепятства мира.
Основна тема в пропагандата на Кремъл за срещата беше да се прокара идеята, че това е западен заговор за измама на Русия. На събитието присъстваха високопоставени представители от 92 страни по света, а Кремъл се фиксира непропорционално върху шепата държави, които не подписаха комюникето от срещата. Някои проруски медии се опитаха да делегитимират форума в Швейцария, че не представлява първа стъпка към мира, и преекспонираха отсъствието на Русия и Китай. Можем да обясним опита на Кремъл да омаловажи високото ниво на посещаемост на срещата с яркия контраст между широката подкрепа за Украйна и нарастващата изолация на Русия.
Както винаги, имаше и по-радикални гласове сред кремълските пропагандисти. Самият Путин оприличи срещата на „паноптикум“, а други коментатори я нарекоха „сатанински бал“. Трети пък отидоха още по-далеч, сравнявайки срещата с „Животинска ферма“ на Оруел и я нарекоха „военна конференция“, пропускайки да съзрат иронията на собствените си сравнения.
В крайна сметка Кремъл направи това, което умее най-добре – усили рециклирането на едни и същи дезинформационни наративи за мира, които възпроизвежда от години. Но не се заблуждавайте.
Други теми в седмичния преглед от EUvsDisinfo
Екипът на EUvsDisinfo откри много други примери за руска дезинформация – от негодуванието на Кремъл от решенията на срещата на върха на Г-7, през осъждането на западната военна подкрепа за Украйна, та до присъствието на руски военни кораби край бреговете на Куба. Ще се спрем по-подробно на една тема, която Кремъл упорито повдигаше преди срещата за мир в Швейцария, а именно – съдбата на преговорите между Украйна и Русия през пролетта на 2022 г.
Чий е наративът за мира?
Крайната цел на Кремъл е да представи Украйна и нейните поддръжници като фактори, които инспирират войната, да отхвърли всякаква вина и да представи непровокираното нападение на Русия срещу Украйна като справедлив акт на оправдана самоотбрана.
И какъв по-добър начин за постигане на тази цел от това, да твърдиш, че Украйна е отхвърлила мира още през 2022 г. и че от този момент нататък цялата бруталност, жертви и смъртни случаи са отговорност именно на Украйна. Следователно дезинформационната мрежа на Кремъл работи от доста време да внуши схващането, че Украйна се е отказала от преговорите през 2022 г.
Посаждане на лъжата отрано
Още в края на 2023 г. руските медии под правителствен контрол прокарваха лъжата, че Украйна отхвърля мира. След това в началото на 2024 г. те отново разпространиха категорично опровергани твърдения, че в крайна сметка Западът е отговорен за осуетяването на мирното споразумение между Русия и Украйна, тъй като тогавашният министър-председател на Обединеното кралство Борис Джонсън е поискал Украйна да се оттегли от преговорите. Трябва да е очевидно за всички: Москва прокарва наратива, че войнолюбивият Запад контролира Украйна и че Киев няма суверенитет, а просто предоставя територия за „разширяване“ на НАТО. Това е една от най-старите лъжи в репертоара на Кремъл.
Не, в Истанбул нямаше споразумение
В Истанбул нямаше мирно споразумение, готово за подписване. Да, имаше проучвателни разговори по по-маловажни теми, но нищо не беше договорено. И разбира се, истинската причина, поради която преговорите стигнаха до застой, беше разкриването на бруталните престъпления, извършени от Русия по време на окупацията на Буча и други градове около Киев. Тези разкрития основателно сложиха край на всички очаквания на Украйна за постигане на споразумение. Нашествието на Русия ставаше все по-агресивно. Но източниците на дезинформация на Кремъл дадоха удобно обяснение и за това. Според Кремъл нищо не се е случило в Буча. Украйна била инсценирала всичко, за да се измъкне от преговорите. Това е грандиозна лъжа. Престъпленията на Русия в Буча са подробно документирани. Нека не се подвеждаме от изопачената приказка за войната и мира, която Кремъл ни разказва.
