Александр КОВАЛЕНКО,obozrevatel.com
През 2024-та няма да има украинско контранастъпление.
През декември 2023 г. ме питаха каква ще бъде войната между Русия и Украйна през 2024-та и аз казах, че ще има отбранителни действия от страна на украинските сили, ориентирани към изтощение на руските окупационни войски. Нашата задача (авторът е украинец – бел. пр.) трябва да бъде да увеличим максимално руските загуби – и в жива сила, и в техника. И в същото време – минимизиране на нашите загуби. Такава тактика предполага отстъпление от позиции, които са трудни за удържане, и където загубите на отбраняващите се украински сили биха били по-високи от приемливите.
Ресурсите на Русия не са безкрайни
През 2022 г. руските окупационни войски при нахлуването в Украйна използваха потенциала на групировка от 180 до 200 хил. души, което съответстваше на 140 батальонно-тактически групи в пълен състав. Като се вземе предвид мобилизацията на незаконните въоръжени групировки на т.нар. ДНР и ЛНР, руската групировка разчиташе на подкрепа от незаконни въоръжени формирования в състав от около 100 хил. души.
Резултатът от първата вълна на настъплението бяха провалът на общия план за нахлуване и бягството на окупационните войски от северното предмостие с някои от най-значимите загуби в историята на съвременната руска армия. Но тогава това далеч не бяха рекордни загуби за руснаците, а сега, на третата година от пълномащабната война, те изглеждат, меко казано, по-скромни.
През март 2022 г. загубите на руските окупатори по данни на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна възлизат на 3900 души, а през май 2024 г. – 38 940, тоест 10-кратно увеличение! От своя страна, загубите на техника, по-специално на основните бойни танкове и бойни бронирани машини, зависят от интензивността на настъпателните операции и имат както пикове, така и спадове. Въпреки това при относително средно ниво на загуби ясно се вижда увеличение на дефицита на механизирания компонент в руската армия.
Днес в зоната на бойните действия в Украйна има около 470 хил. руски окупатори, а в граничните зони – малко над 50 хил. Така само тази част от групировката възлиза на 520 хил. (или три пъти повече от 2022 г.). И изглежда, че с увеличаването на числеността на руските окупационни сили трябва да се увеличи и техният настъпателен потенциал, но това не се случи.
Да обърнем внимание на горните цифри. По-специално, скоростта на нарастване на загубите на руските войски е 10 пъти, а увеличението на самата тяхна групировка е три пъти. Съотношението, меко казано, не е в полза на руските войски, които все повече разчитат на пехотния компонент поради прогресивно очертаващия се недостиг на техника. А недостигът на техника е широко разпространен в руските части, което се дължи на големите загуби и невъзможността на военнопромишления комплекс на Руската федерация да окомплектова напълно армията, воюваща в Украйна.
Например групата войски „Център“ в момента наброява малко над 87 хил. души личен състав. А положението с техниката е следното: цистерни – 365 вместо необходимите на държавата 1200, колкото се полагат по щат. Дефицитът е 70%! Бронирани бойни машини – 860 вместо 3500, изисквани по щат. Дефицит – 75%! Стволна артилерия – около 800 вместо 1300, дефицитът е по-малък, но значим – 35%. Но в същото време артилерийските загуби на руснаците през последните месеци са постоянно рекордно високи и в сравнение със загубите през 2022 г. са се увеличили пет пъти.
Ясно е, че се води война на изтощение. Ресурсите на Русия не са безкрайни. В Харковската операция от май т.г. руснаците използваха като основен боен танк главно Т-62! А бронираните машини в зоната на бойните действия все по-често са заменяни от най-обикновен цивилен автомобилен транспорт.
Спътниковите снимки показват, че главните бази за съхранение на техника в Русия са опустошени. Най-пригодната за ремонт техника е била извадена още в началото, а сега в центровете за съхранение е останала такава, която изисква дълъг и скъп ремонт или направо си е за скрап.
Ако Русия не беше толкова изтощена, тя нямаше да изпраща свои хора в страни от Централна Азия, Близкия изток, Африка и Латинска Америка с предложения за изкупуване на наличната им съветска и руска техника. Аналогично стои и въпросът с човешките ресурси – ако размерът на мобилизацията устройваше Русия, тя нямаше да рекрутира войници от държави от Третия свят.
Най-отчетливият знак за изтощението и отслабването на Русия е същата тази Харковска операция, за която в Белгородска област бе концентрирана групировка от почти 40 хил. души. Аналогична по численост групировка настъпваше през 2022 г. към Киев от територията на Беларус и успя да премине през Черниговска и част от Киевска област, да достигне до Киев и едва там да получи твърд отговор, който я накара след месец да бяга обратно в Беларус. През тази година Белгородската групировка в Харковска област дори не можа да завземе два средно големи населени пункта като Липцы и Волчанск.
Украйна също се изтощава
Един от аргументите, свързани с войната на изтощение, е, че Украйна също се изтощава. Както по отношение на човешкия ресурс, така и в механизирания компонент. Отчасти това е истина, все пак ние имаме много по-малко население от Русия, а освен това от Украйна емигрираха много мъже, които не искат да се връщат, докато в Русия този процес е под твърд контрол.
Именно заради това приоритет при воденето на бойните действия е икономията на човешки ресурс. Ако позицията може да бъде удържана само с цента на големи загуби, по-добре е тя да бъде изоставена. Разликата в подхода за използване на човешкия ресурс трябва да стане основополагаща разлика между украинските сили и руските окупационни войски.
Що се отнася до механизирания компонент – техниката, ние я губим, така както и Русия и в нашите подразделения също има дефицит. Но за разлика от Русия, която разчита главно на своето посредствено производство и на съветските складове, които се изтощават, ние имаме подкрепата на нашите международни партньори. Техните запаси от техника далеч не са изтощени и, малко или много, се произвежда и ново въоръжение.
Освен това Русия е принудена все повече да използва техника, която е морално и технически остаряла, така че по отношение на технологичния компонент въоръжените сили на Украйна превъзхождат тези на руснаците. Но главното е, че руснаците, намиращи се във фаза на настъпление, губят техника много по-бързо и в по-големи количества, отколкото украинските войски, които са в отбрана.
Войната не се печели само с отбрана
Руските войски през 2024 г. далеч не са тези, които нахлуха в Украйна през 2022-ра. Въпреки количествената разлика тяхната ефективност е много по-ниска заради ръста на загубите и планомерната демилитаризация (в смисъл на изчерпване на запасите от военна техника – бел. пр.) на самата Русия. И на пръв поглед тактиката на война на изтощение е победна. Но това не е така. Невъзможно е да победиш, ако се намираш в безкрайна отбрана и в определен момент украинските сили трябва да преминат в контранастъпление. Но това трябва да бъде идеално подбран момент, който да бъде в пика на изтощение на противника.
Важен е и технологичният компонент, който ще позволи на една от страните да изпревари другата по отношение на качеството и възможностите за противодействие. Отбранителната тактика позволява както да се трупа ресурс, така и да се развива технологичният компонент. Но преходът към настъпление е неизбежен за постигане на целта – победа във войната.
Изводи
Войната на изтощение е изгодна за Украйна, тъй като Русия въпреки митологизацията на нейните „безкрайни ресурси“ не разполага с такива. Дори и по отношение на човешкия ресурс тя е ограничена от възможностите на мобилизационната система и от потенциала за комплектуване на подразделенията. Възможностите за увеличаване на руската групировка (с оглед на растящите загуби) са много по-ниски и не съответстват на потребностите.
Така че – изтощаването на руската военна машина във физически и технически план е не просто възможно – то вече се случва сега. Но този процес е дълъг и може да обхване цялата 2024 г. Не е изключено до 2025 г. украинските сили да не провеждат мащабни контранастъпателни действия, съсредоточавайки се само върху отбраната. Възможни са локални контраатаки, позволяващи връщането на контрола върху определени участъци – като например Серебрянското горско стопанство и дори граничните райони на Харковска област, но пълноценно контранастъпление през 2024 г. е изключено.
