Дотук се стига трудно, но за сметка на това усилието си заслужава напълно.
Тръгнахме за Беловската базилика обнадеждени, че ще видим нещо интересно и наистина скрито от масовия поглед на туристите, което все по-рядко може да ни се случи вече. И наистина беше точно така, само дето километрите от с. Голямо Белово до мястото се оказаха не три, както ни казваха местни хора, а поне десет! Е, всъщност ние избрахме по-трудния път, другият е доста по-стръмен и наистина е три километра, но почти няма равен участък! Него го използвахме за слизане. Най-важното нещо, или няколко неща, които установихме по този маршрут, са: винаги си носете вода, някакъв сочен плод според сезона, здрави обувки и едно ново мобилно приложение за горски пътеки – Outdooractive, което почти ни спаси, иначе бяхме тръгнали в съвсем друга посока!
Пътят е стар, римски, на места си личат валовете за отводняване и камъните, с които е строен. Почти зад всяко дърво вече ни се привиждаше древен зид. В един момент се попитахме дали въобще това място го има, или е измислено! Навсякъде туристи са завързали „марки“ за упътване – това са цветни найлонови торбички, които са привързани на клони по пътя. Има и маркировка, но тя е основно по късия път, по този, който ние избрахме, където може и да се мине с високопроходим автомобил, но не бихме препоръчали подобно екстремно преживяване, марките бяха оскъдни. Все пак се ориентирахме до основния път, който идва от Белово, а оттам въобще не беше по-лесно, защото извивките следват реката и са почти безкрайни. Все пак накрая се добрахме до мястото.
Беловската базилика „Възнесение Господне“ или „Свети Спас“ е ранносредновековна базилика. Запазила се е до XVII век, когато е разрушена от османците при потурчването на българите от чепинските села.
Базиликата се намира в местността Свети Спас (Спасовица) сред красивите северозападни склонове на Родопа планина. Датировката на сградата се отнася към края на V век. Базиликата е най-запазената част от разрушения късноантичен и средновековен укрепен град Левке (Левки), разположен на площ от 80 дка. Била е катедрала на Левкийската епархия. В епархийските списъци е споменат епархийски център Левки, чиято епархия е подчинена на Филипополската митрополия.
Първият известен епископ е Симеон Левкийски, който участва в Константинополския църковен събор (879 г.), на който е реабилитиран патриарх Фотий при второто му патриаршестване.
През Средновековието около раннохристиянския храм възниква манастир, известен днес като Голямобеловски манастир, който в XVII век е разрушен от турците. Тогава е срината и базиликата. Мястото се почита и днес и затова до базиликата е изграден храм, който, макар и да е доста отдалечен от околните села, е много посещаван.
Крепостта и базиликата са описани от видни наши възрожденци, сред които Петко Славейков и Стефан Захариев.
Пътят ни обратно надолу към селото е сравнително кратък, но минава през вкопани горски пътеки, обилно покрити с изсъхнали листа и под тях камъни и сухи съчки. Ако човек не носи здрави обувки и тояга, с която да се подпира, вероятността да падне е почти неизбежна. Особено важно е да се спазват всички препоръки за излети в планината, като най-вече се внимава човек да не изгори под жарещото Слънце, защото дори и през пролетта, то е много силно.
Гледките по пътя до крепостта и базиликата са наистина запомнящи се, струва си човек да мине целия този преход, въпреки че ходенето, поне по пътя, който ние избрахме, беше наистина много. За опитен планинар, който прави редовни излети, обаче този маршрут едва ли ще го затрудни особено, още повече че наклонът не е голям, а и указателните табели, поне по краткия път, са наистина много и са поставени на възлови места, където евентуално човек би могъл да се обърка.
