Генерал-майор Явор Матеев: Сравняваме се с най-добрите

За първи път сертифицирахме в едно учение две Тактически групи, казва командирът на СКСО

– Господин генерал-майор, само преди дни завърши учението Stealth Dagger-24, а през март се състоя Trojan Footprint-24. Тези учения ли бяха едни от големите събития за Съвместното командване на специалните операции (СКСО) през първата половина на годината?

• Trojan Footprint-24 беше най-голямото учение на Силите за специални операции на НАТО за тази година в Европа.  Домакини бяха България, Грузия, Гърция, Румъния и Германия. Ние участвахме с формирования и съвместни щабове не само на нашата територия, а и на територията на другите четири държави. Много важно беше за нас, че се отработваха въпроси, пряко свързани с бъдещия модел на Силите на НАТО в Европа за изпълнение на специални операции. Личният състав и формированията показаха изключителен професионализъм и всички, независимо дали изпълняваха задачи тук, или на територията на съюзни държави, изпълниха успешно сложните задачи във взаимодействие с много други Сили за специални операции от НАТО, с щабове на различно ниво. А самият факт, че такова учение се провежда на всеки две години и че бяхме отново страна домакин, показва, че българските Специални сили имат своето достойно място в архитектурата на Специалните сили на НАТО. За нас това бе огромна отговорност. Все пак това беше и оценка на нашите способности. Показахме, че по стандартите на НАТО може да предоставяме условия и да организираме и провеждаме на високо ниво тази част, за която ние пряко отговаряме – нашите Тактически групи и нашите щабове.

Да, наистина завършихме шестмесечието с най-голямото национално учение на Специалните ни сили с международно участие  Stealth Dagger-24. За първи път в нашата военна история сертифицирахме едновременно две Тактически групи по стандартите на НАТО за оценка на бойните способности на формированията на Силите за специални операции SOFEVAL. Този процес започна преди повече от 15-ина години, в които на три години сертифицирахме такова формирование. От 2016 г. започнахме сертификация всяка година. А от тази година за първи път сертифицирахме в учение две Тактически групи. И през есента предстои съвместно с Румъния да сертифицираме щаба на Регионалното компонентно командване за специални операции по новия модел на Силите на НАТО, което заедно с тези Тактически групи е много сериозно увеличаване на нашия принос. И издигане на качествено друго ниво не само на сертифицираните формирования, но вече съвместно с Румъния на сертифициран щаб за малка съвместна операция на Специалните сили. А това показва, че ние през годините сме надграждали, за да стигнем това ниво. От 1 януари следващата година двете Тактически групи ще бъдат в най-високата степен на готовност в състава на Регионалното компонентно командване на специалните операции „Браво“.

– А откога ще започне да действа това Регионално командване?

– Щастлив съм, че решението излезе, надявам се министрите на отбраната да го подпишат със съответните анекси и приложения, така че и официално да бъдат поети всички ангажименти. Командването започва да действа от 1 януари, само след 6 месеца, с щаб, сертифициран по  Sofeval и с всички други групи за специални операции – сухопътни, авиационни и морски. Това Командване е част от веригата за командване и управление на Специалните сили на НАТО и отговаря за подготовката, планирането, командването, управлението и провеждането на специалните операции в Черноморския регион. Представяте ли си каква отговорност имат Специалните сили на България и Румъния! Ние мислим, постоянно осъзнаваме пълните отговорност и тежест на това решение и на тези задачи, които ни предстоят да изпълняваме. И затова ще искаме да продължаваме да се дооборудваме, да вкарваме непрекъснато нови въоръжение и снаряжение, да реализираме по най-бързия начин нови проекти за превъоръжаване и за добиване на качествено нова техника, свързана с използване на безпилотни летателни апарати от всякакъв тип, с най-новите достижения на военната наука и на това, което ни показва практиката.

– Върви ли по план строителството на Техническия център?

– Запознат съм с хода на строителните дейности. И това, което виждам, ме обнадеждава. Виждам коренна промяна на целия район, какво ще представлява не само сградата на Техническия център, но и всички халета за съхранение на най-скъпата и специфична бойна бронирана техника, районите за обслужване, автомивки и поддръжка, ремонт, текущо обслужване… Имам пълните уверения, че не в края на тази година, а може би месец и половина по-рано ще открием Техническия център, което е важно за нас.

– Предстои ли и официално откриване на района на 1-ва група „Специални сили“?

– В края на януари т. г. 1-ва група „Специални сили“ беше въведена след подписване на актове 16 на по-голямата част от съоръженията. Но взехме далновидно решение и започнахме сформирането и работата на тази група преди година и половина, като използвахме временни съоръжения. Има доста сериозен ръст на сглобяване на формированието. Скоро ще направим официално откриване и ще представим този казармен район. Бих казал, че той ще направи особено впечатление.

– Доколко е попълнена с личен състав тази група, а и СКСО като цяло?

• Окомплектоването на 1-ва група „Специални сили“ с офицерски състав към момента се доближава на две трети, което смятам, че е едно  изключително постижение за краткия период на създаването на това формирование. Попълнението с войнишки състав също върви с бързи темпове. Поставили сме си задача до една година формированието да бъде окомплектовано на 70% с личен състав. А след това, до още една година, и до такъв процент, който да позволява 1-ва група да сформира, да подготви и да сертифицира Тактическа група за специални операции, която да влезе в онези график и ритъм от сертифицирани формирования, които да застъпват в бойни дежурства като част от Регионалното командване на специални операции „Браво“.

А и като цяло, окомплектоването в СКСО с офицерски състав, особено с младши офицери, достига до изключително високо ниво, към което сме се стремили и за което не можем да бъдем недоволни. Това е резултат от нашата дейност, от това, че младите офицери, които кандидатстват, оценяват условията, темповете на работата, морала и амбициите на това командване, и имат огромно желание да идват при нас. И се налага да избираме най-добрите от добрите кандидати, за да могат да поемат длъжностите и щафетата. Също така ние имаме традиции и всяка година наши войници и сержанти стават лейтенанти след завършването на военните училища по различни програми. Те също попълват редиците на младшия офицерски състав. Само тази година имаме 8 такива колеги, които съвсем скоро ще бъдат произведени лейтенанти и в края на лятото ще се влеят в нашите редици. Тези хора имат голям опит от службата при нас и идват с новопридобити знания. Може би тук, като командир, имам някои забележки и да помислим върху нормативната база за възрастовата граница. Защото все пак има и физиология и е добре да се види коя е минималната допустима възраст за започване на службата като командири на взводове. Според мен сегашните нива са малко завишени, може би са били  свързани с недостига на офицери. А и все пак трябва да оставим време на тези офицери да се развиват, да растат в звание и длъжност. От гледна точка на Специалните сили да свалим малко тази граница, така че тези офицери да могат да се използват по-рационално и икономически съобразно.

– Ще бъде ли използвана за състезания новата полоса на „Црънча“, която определено личи, че е доста трудна за преминаване?

– През октомври ние ще бъдем домакини на държавния шампионат по военен многобой – стрелба, крос, хвърляне на граната и (демонстративно) плуване и преминаване на полосата. Надявам се догодина всички дисциплини да са официални. Тогава напълно ще покрием стандартите на НАТО за военен петобой и ще можем да излъчваме подготвени отбори за участие в такива състезания по линия на СИЗМ. Да, полосата е трудна за преминаване, но всяко препятствие си има определен начин за преодоляване. Така и при тази 500-метрова полоса с два коридора, различни препятствия се изисква специфична техника, а трябва бързо преминаване, и то в рамките на правилата.

– Как е правилно да наричаме „Црънча“?

– Предложили сме отдавна наименованието Специализиран учебно-тренировъчен комплекс и смятам, че „Црънча“ го заслужава. Защото този комплекс няма нищо общо с онова стрелбище или учебен център отпреди години. Нашата амбиция е за реновиране и цялостна промяна на мишенното поле и на различните центрове за видове подготовки. Общо взето, това е останало, за да придобие „Црънча“ пълна завършеност и да отговаря на нивото на най-добрите, че и да сме водещи в тази област в НАТО, защото Специалните ни сили ще предлагат прекрасни условия за спорт, тренировки и възстановяване. Но подобни условия вече сме създали и в Банкя за 1-ва група „Специални сили“. Там имаме спортни съоръжения, но разбира се, не точно такива като на „Црънча“.

– И накрая – какъв е стремежът на Специалните ни сили?

• През годините ние от Специалните сили сме се стремили да надграждаме и непрекъснато да се сравняваме с най-добрите. Ние затова правим ученията. Непрекъснато тренираме и на наша територия, и на териториите на нашите съюзници, с най-добрите, за да се равняваме по тях и да се стремим да сме на тяхното ниво. Затова и постоянно искаме да подобряваме и организационната структура на Специалните сили, да отговаряме напълно на стандартите на НАТО. И продължаваме в това направление да се борим, да имаме все по-голяма съвместност, защото Специалните сили са съвместни по рождение и изпълняват задачи във всички оперативни и пространствени домейни… Искаме да не изоставаме от този процес на организационно изграждане. Най-накрая Специалните сили да придобият тази съвместност.

Но и ще продължаваме да се борим специфичното възнаграждение за Специалните сили да бъде осъвременено, не е допустимо то да бъде 306 лв. и преди, и сега. Разбираме, че заплатите ще се вдигнат на всички. Но това специфично възнаграждение трябва да бъде осъвременено.  

Накрая искам да изкажа благодарност на мъжете и жените от Специалните сили за огромните усилия, които полагат – за ученията, за които говорихме, за тази двойна сертификация, за щаба на Регионалното компонентно командване… Всичко това е плод на единомислието, на усилията на всички командири на всички нива, на всички военнослужещи и цивилни служители. Ние преминаваме заедно през изпитанията и заедно постигаме всички успехи.                        

  4 юли – Празник на Пловдивския гарнизон

                 Традицията продължава

„През 2016 г. – на 4 юли, възстановихме Празника на Пловдивския гарнизон. Чувствам морално удовлетворение, че тази традиция продължава. Защото този празник е започнал да съществува в много трудни условия за България и Българската войска. Неслучайно тогава са отдадени в заповеди тези празници – в тежките времена след Ньойския договор да се вдигнат духът и моралът на държавата и на армията. Възстановихме празника и  продължаваме да го отстояваме. Смятам, че това е наше задължение, да го предаваме на тези след нас и те да го предават на поколенията след нас“, заяви командирът на СКСО генерал-майор Явор Матеев, който е и началник на гарнизон Пловдив.

Кога е поставено началото? Със Заповед от 1915 г. по частите на 2-ра Тракийска пехотна дивизия и препотвърдена със Заповед на министъра на войната от 1926 г., датата 21 юни (4 юли по нов стил) е обявена за боен празник на полковете от 2-ра Тракийска пехотна дивизия и Пловдивския гарнизон. Това се прави в чест на победата в битката при с. Криволак по време на Междусъюзническа война през 1913 г.