Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Химиците в бой с невидими заплахи

[post-views]
Химиците в бой с невидими заплахи

През 2027 г. идват специализирани страйкъри с дронове и детектори за дистанционно откриване на заразени обекти

Химиците в бой с невидими заплахи
Проверка с дозиметъра за радиационно заразяване в бойна среда. Химик прикрива колегата си с оръжие от евентуално нападение.
Фото Иван Иванов, авторът

Жегата на полигона „Чубра“ не действа така уморително и изпиващо силите. Защото полигонът е сред букова гора, а не сред изпепелените полета като „Корен“ и „Ново село“. Но тук заплахата е невидима – радиацията няма мирис или цвят, химичните съединения продължават да бъдат отровни и след като миризмата им е изтляла. И точно затова тук са важни няколко неща – да бъдеш бърз в обличането на защитното облекло, да сложиш правилно противогаза, така че към лицето да не прониква и грам отрова и да се надишаш с възможно най-малко дим, докато преодоляваш препятствията.

На полигона тренират всички химически формирования в състава на Сухопътните войски, а алеята е препълнена със строени в колона уазки, с които действат химическите отделения. Във всяка уазка се сформира екип – командир на отделение, химик-разузнавач и шофьор, които имат специфични задължения по подготовка на машината, разузнаване на заплахата, след това обозначаване на мястото с флаг и последващо обеззаразяване. След като преминат по маршрута, уазките достигат до АРС-овете, които ги обеззаразяват. АРС идва от съветската машина АРС-12 и означава авторазливна станция. Има и автодегазационна машина (АДМ-48Д), автодегазационна станция (АГВ-3М). Тези понятия влизат в армията ни още през 1956 г. и ще се използват до пълната модернизация на химическите ни подразделения със западна техника – дронове, електронни дозиметри и дистанционни детектори. Още при тръгването старите уазки на по 40–50 години напомнят, че се нуждаят от резервни части – отказва бензиновата помпа и шофьорът заедно с екипа се надвесват над двигателното отделение, за да помпят бензина на ръка. Справят се бързо, а шофьорът ги подканя да затварят бързо капака и да потеглят, докато машината работи. Предния ден една от уазките се запалва, а над автомобила се издига пламък от поне метър, след като кабелите около двигателя дават накъсо заради изгорялата им изолация.

Уазките се обеззаразяват, след като са минали по опасния обгазен маршрут.

За двете седмици полигонна подготовка химиците успяват да се сработят, да покрият класна специалност да преминат съответно от втори клас към първи клас и от първи – към майстор. Венецът на подготовката са изпитите, където цялото отделение или взвод действа по норматив – от обличането на защитното облекло до преминаването по заразения маршрут.

„Опитът в комуникацията с различните формирования е безценен, защото ни позволява да се синхронизираме в процедурите, начина на действие и взаимодействието между екипите“, казва подполковник Илиян Кръстев, командир на 38-и батальон ЯХБЗиЕ – Мусачево, и началник на лагерния сбор.

Жега! Начало на поставянето на противогазите по норматив.

Но добрата новина е, че модернизацията настъпва и в Химическите войски. Вече са доставени нови прибори за 700 000 лв., които осигуряват дистанционно разузнаване. Истинската промяна идва през 2027 г., когато в Карлово пристигат специализирани химически страйкъри, които са оборудвани с най-модерните химически прибори – индикират за опасности дистанционно от няколко километра, без да влизат в заразената зона, оборудвани са с дронове, които наблюдават и разузнават, разполагат и с робот. На първо време тази техника ще постъпи в батальоните на Сухотъпните войски, които са декларирани към НАТО като сили за бързо действие.

Код „Зарин“ във видинско село вдига 60 души

Код „Зарин“ изправя държавата на нокти преди месец. Около 30-годишен мъж произнася по телефона – „Имам 12 бутилки със зарин, знаеш ли колко хиляди народ мога да загробя!“. Не е ясно дали е празнословна хвалба, или намерение на заклет терорист. Мъжът се намира във видинското село Сланотрън, където всичко е наобратно – дори намиращата се на метри река Дунав тече в югозападна посока, Румъния е на изток и север, а България – на юг и запад. Разговорът е прехванат от експерти от щатското Федерално бюро за разследване, което изпраща екстрена депеша до експертите в българската Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“. Те действат светкавично, като в рамките на часове са привлечени специалисти от Института по криминалистика към МВР и военни експерти по ядрена, химична, биологична и екологична защита. Осигурена е цял тир със специализирана техника от отряда за аварийна помощ и превенция към Столична община.

Рано призори на 30 май над 60 души с повече от 20 автомобила и тира с техника блокират къща в забравеното от бога видинско село. Полицейско-военната операция е засекретена, „планирана е по сигнал за извършване на незаконосъобразни действия. В хода на претърсванията са открити боеприпаси“, се казва в кратко съобщение на страницата на ГДБОП в интернет.

Първо влизат антимафиотите, които за секунди извличат автора на телефонния разговор. След това влизат военните химици. Един от тях чертае подробна схема на къщата, за да могат колегите му да се ориентират къде би могло да бъде скрито бойното отровно вещество. След щателно претърсване подобна заплаха не е открита. Намират оръжие и боеприпаси, които са законно притежавани. Намират и отровното вещество натриев цианид, бял твърд химикал, който в досег с влага отделя циановодород. Използва се за извличане на злато и сребро от руди, пръска се срещу вредители, както и за производство на пластмаси и лепила. Намират обвързани телефони с тиксо. „Това момче хем разбира, хем е луд, типичният профил на потенциален терорист, но на практика няма нито възможност, нито средства да съхранява и произвежда нещо подобно на зарин“, обясняват експертите. Накрая разбират, че някой просто обича да си играе на войници и да гледа военни филми.

Военни и полиция обаче виждат как в една взривоопасна реална обстановка може да се работи като добре синхронизиран механизъм. За операцията е направена специална група в една от социалните мрежи, където действията се координират до последната секунда – кой кога влиза, как действа, какво точно изпълнява, докато е в „опасната зона“. На практика акцията по сигнала се превръща в една изключително полезна тренировка на всички замесени за предотвратяването на подобен тип кризи.

Най-ново

Единична публикация

Избрани