Автор: Професор полковник о.з. Димитър НЕДЯЛКОВ
Струмската настъпателна операция на Втора българска армия е oсъществена в периода 17–23 август 1916 г. Тя е проведена паралелно с Леринската настъпателна операция и завършва с освобождаването на 4000 кв. км в Източна Македония.
Още на 12 август 1916 г. началникът на щаба на Действащата армия генерал-майор Константин Жостов изпраща строго поверително разпореждане до командващия Втора армия и до началника на 10-а Беломорска пехотна дивизия, с което им съобщава, че е твърде възможно „обстоятелствата да ни наложат тези дни да предприемем едно настъпление с нашите флангове срещу антантските войски в Гръцка Македония”. В документа ясно и категорично са посочени рубежите, до които отделните съединения трябва да достигнат, начинът на действие на войските, отношенията им с местните население и власти, както и вероятната дата на началото на предстоящото настъпление – 16 август 1916 г., но след получаването на специална заповед за това.
В съответствие с получената на 17 август 1916 г. нова заповед, конкретизираща началния час на предстоящите действия, 7-а Рилска пехотна и 10-а Беломорска пехотна дивизия преминават в настъпление още през нощта на 17 срещу 18 август, а частите на 11-а Македонска пехотна дивизия – сутринта на 18 август 1916 г.
Съгласно заповедта 11-а Македонска пехотна дивизия трябва да настъпи от Беласица към Бутковското езеро.
Другото голямо съединение – 7-а Рилска пехотна дивизия заедно с 3-та бригада от 2-ра Тракийска пехотна дивизия и пограничните дружини получават задача да достигнат линията р. Струма (при с. Ернекьой)–с. Просеник–Тахинското езеро–Яйкин тепе в Змийника планина–Боздаг–жп гара Козлукьой–к. 1351–Саръшабан, а нейната 2-ра бригада да продължи да охранява Беломорското крайбрежие.
В първия ден на операцията 11-а Македонска пехотна дивизия започва артилерийски обстрел на противникови батареи. Противникът на свой ред води артилерийски огън по нашите позиции на Тумба, Демиркапия и к. 570, които неприятелската пехота безуспешно се опитва да овладее.
На 18 август 1916 г. 7-а Рилска пехотна дивизия започва настъпление от Рупелското дефиле и вечерта пресича безпрепятствено гръцките постове. Още на 19 август нейната 3-та бригада достига Демирхисар и след като пленява една гръцка полурота, го заема и продължава движението си на югозапад. През целия ден бригадата преследва преминалия на източния бряг на р. Струма френски авангард в състав от 13 пехотни дружини, 3 батареи и 9 ескадрона. В същото време 2-ра бригада настъпва към Сяр, а 1-ва – към Шарлия планина. От своя страна придадената към съединението 3-та бригада от 2-ра Тракийска пехотна дивизия пленява изоставените от отстъпващите гръцки части оръдия и муниции, достига манастира „Св. Димитър” и височините около с. Калапот. Оттам през следващите дни съединението продължава настъплението си на юг. За разлика от отстъпващите френски части, които се изтеглят на западния бряг на р. Струма при с. Орляк, почти навсякъде
гръцките части се оттеглят доброволно.
Пленени са около 40 френски войници, има и доста убити и ранени. До началото на септември 1-ва и 2-ра бригада на дивизията прекосяват Серското поле и достигат до гр. Сяр, а 3-та бригада от 2-ра Тракийска пехотна дивизия продължава безпрепятствено настъплението си на юг. След като прекосява Крушница планина, излиза на Орфанския залив, прекъсвайки изцяло комуникациите между 6-а и 7-а гръцка дивизия, дислоцирани около гр. Драма.
Сутринта на 18 август в две колони настъпва и десният фланг на 10-а Беломорска пехотна дивизия. 37-и Пирински пехотен полк заема граничната гара Окчилар и въпреки че страничното му прикритие е временно задържано при Карпус и вр. Ахлад, продължава настъплението си към Саръшабан. До вечерта на 20 август той достига линията с. Чеглаик–к. 702–с. Саръшабан–с. Органджели–нос Куюн на брега на Егейско море, където започва да се укрепва.
На 18 август 38-и Одрински пехотен полк след усилен 17-часов непрекъснат пеши марш достига и овладява без бой гара Бук и големия железопътен мост на р. Места, южно от гарата. До вечерта на 19 август достига линията с. Лилилер–жп гара Козлукьой–к. 1351, а през следващите дни продължава да настъпва.
През следващите дни 10-а Беломорска пехотна дивизия изпълнява напълно поставената й задача, като постепенно овладява предварително определените й райони. Тъй като според заповедта на Щаба на Действащата армия от 19 август 1916 г. по най-категоричен начин се препоръчва да се спазва искането на германския съюзник да не се заемат градовете Кавала, Драма и Сяр, частите на съединението стриктно спазват получените указания. За пореден път на българската войска се налагат съюзни политически интереси. В хода на настъплението се проявява
„най-голяма коректност’’ към гръцкото население както това предварително е заповядано.
В хода на своето настъпление българските войски избягват сблъсъците с гръцките части (освен ако не са предизвикани), като се държат толерантно с местното гръцко население. Въпреки възможността да заемат трите града не го осъществяват. На 23 август например 37-и Пирински пехотен полк достига Кавала, но не овладява града, а само четирите укрепления около него заедно с намиращите се там 14 оръдия. По подобен начин действат и 8-а погранична дружина и придружаващите я подразделения от една планинска батарея и една пионерна рота, които същия ден обграждат гр. Драма, без обаче да влизат в града.
До 23 август 1916 г. частите на 10-а Беломорска пехотна дивизия изпълняват напълно поставените им задачи. Заедно с частите на 7-а Рилска пехотна дивизия те заемат изцяло територията източно от р. Струма. Изключения са съглашенските предмостия при селата Комариян, Орляк и Коприва, които обаче са твърде незначителни по площ и нямат особено оперативно и тактическо значение. След като излизат на Егейското крайбрежие, те получават задачата да отбраняват „целия Беломорски бряг от устието на р. Марица до устието на р. Струма при Орфанския залив”.
Целта на Струмската настъпателна операция, осъществена от нашите войски в Източна Македония, е напълно постигната. В продължение на 6 оперативни дни (от 18 до 23 август 1916 г.) Втора армия съвместно с части на 10-а Беломорска пехотна дивизия овладява площ от около 4000 кв. км. Достигнатата максимална дълбочина е около 80–90 км, т.е. средно денонощният темп на настъпление е около 13–15 км, а ширината на фронта, на който се води настъплението, е около 230 км. Достигнатата плътност по време на операцията е около 85 км на дивизия, 0,9 оръдия и 0,5 картечници на фронт. В резултат на Струмската настъпателна операция, дължината на Македонския фронт е съкратена с около 100–120 км, а фронтът на Втора армия е съкратен наполовина. Всичко това дава възможност българската армия да концентрира усилията си за предстоящите бойни действия.
Резултат от заемането на територията между реките Струма и Места от българските войски е и окончателно разформиране на дислоцирания в района 4-ти гръцки корпус с численост 464 офицери и 6373 войници. Заедно с цялото им въоръжение, в това число 15 планински оръдия и 31 картечници, те са транспортирани в Силезия (в Германия), където остават до 1919 г.
Малко след завършването на Леринската и Струмската настъпателна операция на 27 август 1916 г. Кралство Румъния прекратява своя неутралитет и се включва в Първата световна война на страната на Съглашението. Това е причината Първа и Втора българска армия да преминат в отбрана на Македонския фронт в очакване на събитията в Добруджа. Там съединенията на Трета българска армия вече са приведени в бойна готовност за решителни действия срещу многоброен противник.
