Мемоарна книга на новозеландския поет Кевин Айърланд (1933–2023) осветява неговата човешка история, свързана с България. „Назад-напред” е събитие на книжния пазар не само защото авторът им е превеждал Ботев, Багряна и други наши творци и дълго е представял българската култура в Лондон, където е живял. И не само защото е бил близък с писателя емигрант Георги Марков, убит с т.нар. български чадър. Самият живот на Кевин Айърланд е като сценарий за холивудски филм.
Той идва у нас през лятото на 1959 г. на гости на приятел – сънародникът му, писателят Морис Шадболт, който тогава има лична връзка с преводачката Жени Божилова, по-късно съпруга на Николай Хайтов. Идва за 2 седмици, а остава 20 месеца. Причината – Дона Маринова, красива българка, студентка по кинознание, в която се влюбва от пръв поглед. Приликата й с холивудската звезда Ингрид Бергман била поразителна. Запознанството им в кафенето на хотел „Славянска беседа” завършва с предложение за брак. И след седмица те се женят. Така поетът попада в семейния дом на съпругата си на „Иван Шишман” 35.
Мемоарната му книга разказва за това време и запознанствата му с представители на интелектуална София. Сред тях са писателите Георги Марков и Васил Попов, литературният критик и преводач Цветан Стоянов, кинорежисьорът Рангел Вълчанов и мн. др. Кевин се издържа с уроци по английски, а по-късно е езиков редактор-стилист в Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина. В това време започва да превежда българска поезия, буквално – от любов към родния език на Дона. И преводите му излизат в агенция „София-прес”. Така доверието към него го приближава и до възможността да отведе съпругата си в Лондон, където става коректор във в. „Таймс”. Личните му стихове излизат в родината му, а домът му е отворен за българи – и командировани, и емигранти.
По-късно мемоарите му включват и страници за артистичния живот на Лондон, както и спомени за уникални събития. Продължава приятелството му с Георги Марков до смъртта му, а в книгата има любопитни подробности от британското следствие за убийството на писателя. След това Кевин прекратява контактите си с българското посолство там. Идва у нас последно през 1969 г., а бракът с Дона продължава до 1972. Връща се окончателно в родината си през 1985 г., издава десетки книги, председателства новозеландският ПЕН клуб, а втората му съпруга идва у нас за премиерата на „Назад-напред” на пролетния Базар на книгата през май. Офицер е на Ордена на Британската империя за заслуги към литературата и на наградата на премиера на Нова Зеландия за литературни постижения.
„Виновник” за отпечатването на мемоарите на Кевин от фондация „Европа и светът” е нашият колега журналист –международник и преводач Владимир Дворецки. Самият той е водил електронна кореспонденция с поета за няколко месеца преди смъртта му през май миналата година. Професионален късмет за колегата, но и за читателите на книгата.
