Организираме възстановки и изграждаме нови диорами, казва директорът на Музея на бойната слава в Ямбол
– Г-н Желязков, какъв е основният приоритет в работата на музея?
– В края на миналата година завърши обновяването на музея по Оперативна програма „Региони в растеж”. В резултат се засили интересът към нашия музей. Затова и целта на ръководения от мен екип е да продължим да превръщаме музея в истинско произведение на изкуството от естетическа гледна точка.
– Какъв е главният акцент на експозициите, които представяте пред посетителите?
– Още със създаването на музея, който е открит на 9 май 2013 г. вследствие на предоставянето на терените от т. нар. Пионерни казарми от Министерството на отбраната (МО), се акцентира точно върху идеята мястото да се превърне в Музей на бойната слава. Неслучайно нашият музей е един от първите по рода си в България от този тип. В резултат на развитието си досега Музеят на бойната слава има изключителен потенциал да се превърне във втория по значимост военен музей в страната след Националния военноисторически музей (НВИМ) в София.
– Какво ви дава основание за подобна амбиция?
– През различните етапи на развитието на музея той постоянно е разширявал своя фонд и има множество интересни експонати, които привличат постоянно интереса на посетителите, особено след изпълнението на европейската програма. Имам смелостта да кажа, че музеят се превръща в истинска европейска институция от такъв тип.
– Какви конкретни дейности извършихте по европейската програма?
– Изцяло беше ремонтирана основната сграда на музея, която беше и разширена. Извърши се ремонт на експозиционната площадка, която беше преасфалтирана и се изгради постамент за разполагане на експонатите. Задължение на екипа на музея е да почиства, възстановява и пребоядисва съществуващите експонати. В основната част на музея този процес вече е извършен. Възстановена е значителна част от външните експонати. Но това вече е извън европейските програми, а е работа на музея и ръководството на община Ямбол.
Нашият музей е един от малкото общински музеи в страната. И, разбира се, финансирането не е огромно. Затова с всякакви средства се опитваме да продължим обновлението. Благодаря на всички доброволци, които ни помагат, както и на военнослужещите от формированието на Сухопътните войски в Кабиле и на формированието на Военновъздушните сили в Безмер. Те винаги откликват на нашите молби. Възстановиха част от самолетите, преди да бъдат пребоядисани. Сега възстановяваме една джипка УАЗ-469. Предстои площадката пред музея да я очертаем с шаблон, който ни предоставиха военните, за извършване на строева подготовка. Така ще можем да покажем, най-вече на хора, които не са ходили в казармата, какво е да са във воинския строй и да маршируват.
Във вътрешната част на музея са изградени напълно нови зали. Целта ни е всяка от тях да има определена тематика. Имаме зала за войните – Балканската, Първата световна, Втората световна. Експонираме лекарски кабинет с болнично отделение. Предстои изграждането на две зали. Едната ще бъде свързана с мисиите на Българската армия. Благодаря на хората, които са участвали в тези мисии за предоставянето на униформи, снимков материал и друг вид експонати. Предстои изграждането и на т. нар. химически кът. Имаме и зала за временни експозиции, гостуващи от други музеи. Изградена е и т. нар. медийна зала, в която вече започнахме да представяме научни и военноисторически филми, с които да предизвикаме интереса на посетителите.
– Споменахте сътрудничеството с формированията от региона. Взаимодействате ли си с НВИМ и МО като цяло?
– Още от създаването на музея сме в постоянно сътрудничество с МО. Те неведнъж са ни помагали и съдействали нашият музей да се развива и усъвършенства. В самото начало е бил предоставен и вертолетът Ми-24. Тук искам да подчертая, че това става и със съдействието на тогавашния директор на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров, който, за съжаление, вече не е между живите. Към настоящия момент сме отново във взаимодействие със социалната дирекция в МО. Отправили сме молба към министъра на отбраната да ни се предостави паметник от поделение в Елхово, който е изграден от артилерийски гилзи. Искаме да го разположим при нас. Така ще направим по-внушителен вида на самия музей, както и ще опазим националното богатство, паметта на страната.
Тук е мястото да благодаря на МО за отпуснатите средства за възстановяване на вече съществуващия паметник в музея, който навремето е бил преместен в друго поделение в Ямбол. След ремонта използвахме отпуснатите средства, за да може паметникът да бъде върнат и възстановен на първоначалното място, на което винаги е бил – пред основната сграда на музея.
Искам да отбележа и друг важен момент. Музеят на бойната слава ще размени експонати от своя обменен фонд с друг музей в България. По такъв начин ще получим танк Т-34, който и сега се намира в музея, но не е негова собственост. Той ще бъде напълно възстановен, пребоядисан и вкаран в движение. Друг експонат, също в движение, който ще получи музеят, е САУ-100 със 100-мм оръдие. Ще придобием и товарен автомобил „Рено”, с който 29-и Ямболски пехотен полк е заминал на фронта през 1944 г. Надяваме се да получим и автомобил влекач ЗиЛ-157. За размяната от обменния фонд на музея ще бъдат предоставени две щурмови оръдия, каквито имаме достатъчно.
– Как музеят може да допринесе за привличането на повече млади хора, които да кандидатстват за войници?
– Наскоро, в Нощта на музеите, организирахме забавно- развлекателно занимание – разглобяване и сглобяване на учебни автомати. Изключително интересно беше на децата да се докоснат до това оръжие, да го разглобят и сглобят за определен срок. Надяваме се, че с изграждането на шаблона за строевата подготовка музеят ще предизвика също интерес, най-вече с това, че когато идват ученици, а идват много групи, и то не само от Ямбол, ще можем да ги запознаем как се извършва строевата подготовка в армията. Дори имаме и намерение да правим това и символизирано като военна клетва – да целунат знамето и да се закълнат, с което може да предизвикаме интереса към армията. Военноисторическите филми също привличат децата. Освен това те снимат с мобилните си телефони и винаги искат да докоснат някой експонат, качват се по танковете. Питат: Няма ли как да се завъртят куполите, може ли да отворите самолетите и вертолетите, за да влезем. Така се стараем да предизвикаме техния интерес и впоследствие тези от тях, чието призвание е да станат военнослужещи в армията, да се насочат по този житейски път.
– Как ще се развива музеят в бъдеще?
– Основните ни усилия ще бъдат насочени към постоянните обновяване и осъвременяване на фонда на музея с експонати, каквито нямаме. Примерно музеят се интересува от вертолет Ми-8. Може би тук е и моментът да поискам съдействието на МО, ако имат такъв експонат с отпаднала необходимост, да ни включат и нас в списъка на желаещите да го придобият. Предвижда се допълнително в музея да се правят и възстановки. Вече имахме две такива. Предполагам, че наесен ще организираме събитие, с което да покажем единия от танковете, който се надяваме да влезе в движение. На по-големи празници готвим класическата боб чорба от армията, за което използваме полевата кухня. Предстои и изграждането на нови диорами, защото те предизвикват интерес най-вече у младите хора и с това нашият музей е уникален.
Един от 6-те „Ягдпанцер”-а в света е в Ямбол
Един от най-интересните ни експонати е щурмовото оръдие „Ягдпанцер”, казва Желязков. В света има едва 6 броя от него и едно от тях е в нашия музей, допълва той. Намеренията на музейния екип са самоходното противотанково оръдие да бъде възстановено така, че да може да се движи, за да стане още по-атрактивно за посетителите.
Друг уникален за България кът е посветен на германския цепелин L-59, с който по време на Първата световна война (ПСВ) през 1916 г. е извършен 95-часов полет до суданската столица Хартум в Африка и обратно. В околностите на Ямбол са се намирали огромният хангар и летището за дирижабъла.
Сега в музея има зала, в която е разположен макет на цепелина в мащаб 1:24. От снимките, картите и информационните табла посетителите могат да придобият представа за уникалността на летящата машина и нейното бойно използване.
Музеят представя и други интересни кътове и диорами. Една от тях е посветена на отбраната на 29 Ямболски пехотен полк при Добро поле през ПСВ. В залата е инсталирано бронирано оръдие. Поставено е върху релси, за да може да се движи из окопите.
В други зали са пресъздадени команден пункт и казармен лекарски кабинет с болнично отделение. Има и просторно помещение, в което са изложени оръжия и униформи на българската войска от различни периоди. В отделна зала се намира диорама за участието на Ямболския полк в заключителния етап на Втората световна война.
Във външната експозиция освен бойна техника е разположена и вишка, в която часови носи караул. Той всъщност „пази” именно уникалните експонати, сред които са щурмовото оръдие „Ягдпанцер” и средният танк „Панцер” IV.
Реставрираме експонатите постоянно, обобщава директорът на музея.
Замислят да представят линията Крали Марко
Имаме идея да представим линията Крали Марко с експозиция, разбира се, в по-малък мащаб, казва Желязков. Той допълва, че това са засега само бъдещи планове и мечти на музейните работници. Линията е била много дълга – от Ивайловград до Малко Търново. Във фондовете на музея и сега има немалко щурмови оръдия, танкове и друга техника, която е била част именно от тази отбранителна линия.
Намеренията на музейните работници са да бъдат изградени и още интересни тематични експозиции. Освен химически кът, за който директорът спомена, имаме идея да направим едно малко тилово отделение, сегашното „Логистика”, казва уредникът Стоян Тодоров. Там можем да отделим походна кухня, водоноска, хлебопекарна, допълва той.
По думите на уредника на територията на музея някога е било разположено голямо военно поделение, в което е имало и свързочници, и химици, и транспортен батальон. Като се прибавят и поделенията в Елхово и целия регион, музеят има потенциал да представи още тематични експозиции на видовете въоръжени сили и родовете войски.
Да не говорим, че нямаме нито едно радиолокационно средство, допълва Тодоров, който е старши сержант от резерва. До лятото на миналата година е служил в радиолокационни формирования към ВВС и не крие пристрастията си към авиационната техника. „Тук съм от няколко месеца, взеха ме за това, че не се спирам много пред трудностите, а и военната техника ми е позната. Вече научих много работи. По-малко от 6 по история не съм имал, но в музея задълбочаваш познанията си. Всеки ден научавам нещо ново. Така и аз се усъвършенствам”, споделя Тодоров.
Най-трудното в началото, след създаването на музея, беше осигуряването на средства, защото без тях трудно се градят нещата, споделя домакинът на музея Петър Кръстев. Има много експонати, които трябва да се закупуват, да се възстановяват, хубаво е да има спонсори, да се отпускат малко повече средства, допълва той. Кръстев работи в музея от края на 2014 г. „Случайно попаднах тук по една програма. Преди това съм бил 26 години автобусен шофьор. Възстановявах много неща и директорът тогава – Милчо Начев (подполковник от резерва, бивш командир на 42-ри механизиран батальон – б. а.), каза: тук оставаш, в музея. така останах… Пребоядисвал съм машини. Диорамите сме правили – окопи и всякакви други неща. Обличали сме манекени, правили сме ги от каквото имаме. Работата тръгна”, разказва Кръстев. И се радва на развитието на музея, за което с колегите си дават ежедневен принос: „Продължаваме да градим нещата. Постъпват нови експонати. Последно бяхме взели Ми-2 – граничният вертолет. И два мотора взехме – МЗ-250. Продължаваме, търсим и искаме да могат да ни помагат МО и всички организации, които имат желание, за да продължим да развиваме музея”.
Споделя, че в момента с колегите си работят по възстановяването на уазка от химическите войски. Искаме да я пуснем в движение, да правим атракции с нея, обяснява Кръстев. И допълва, че младите посетители, сред които има и хора, които ще изберат военната професия, питат най-много каква е точно техниката, кога е била в армията, как въоръжението стреля, какви са екипажите.
