● Български компании печелят позиции по програмите на НАТО „Диана“
Маркирани са площадки за излитането. На различни места стърчат правоъгълни контури, през които дроновете трябва да преминат по определен начин. Съдиите са разположени да наблюдават прецизно как се случва това. Полигон „Тюлбето“ край Казанлък. Исторически момент – за пръв път оператори на БПЛА показват своята подготовка – предстои да станат нова бойна структура в състава на Сухопътните войски (СВ).
Отстрани край гората на дълги маси са разположени различни видове дронове и техника, с които те се управляват. Александър Даскалов, представител на „Терем“ пояснява, че показаните образци са почти едно към едно като тези, които се използват във военния конфликт в Украйна. Състезанието даде възможност представители на „Терем Холдинг“ ЕАД да демонстрират First Person View (FPV) дронове, а представителите на „Самел 90“ АД и „Оптикс“ АД – на дрон и антидрон системи.
Калин Димитров, изпълнителен директор на „Терем холдинг“, пояснява – „Модификациите са няколко – 7-инчовите и 8-инчовите дронове са камикадзе, 10-инчовите и хексекоптера могат да се използват като база за ретранслатори и за хвърляне на боеприпаси. Те трудно биха станали за разузнаване, тъй като операторите ги водят в реално време. Различни са от дроновете от типа на „Мавик“ и други, произведени с търговска цел дронове, които могат да летят почти автономно. Тези изискват контрол през цялото време и основната им цел е да поразят живата сила на противника. Най-малките дронове, 7-инчовите, са с товароносимост от порядъка на килограм и половина, 8-инчовата версия носи до 2 кг, а 10-инчовата – до 3 кг. Хексакоптерът може да се използва за разузнаване, за ретранслация на сигнала и носи товар до 6 кг. Имаме максимален радиус на действие около 15 км с изнесената антена. Времето на БПЛА във въздуха е между 15 и 18 мин. Стандартната скорост на полета 85 до 100 км, а максималната скорост при атакуване на обекта е до 140 км/ч.
Холдингът работи съвместно с украински компании, което дава възможност на „Терем“ да използва вече готови, проверени решения. Работят и с български компании, част от които са спечелили вече по програмите на НАТО „Диана“.
Целта на Дирекция „Научноизследователска и развойна дейност“ е да внедрява получените технологии и да ги подобрява. Необходимо е българско ноу-хау, което да се развива във времето. „В момента сме активни в търсенето на пазари както у нас, така и на международни, допълва Калин Димитров. – Не разчитаме само на държавни поръчки. Има неща, които няма икономически смисъл да правим в България. От друга страна, платките и управлението могат да бъдат правени у нас. Ще са малко по-скъпи, но ще сме по-независими от външни доставчици.“ Подобряват се линиите за доставки и това позволява с малки средства да постигат добри резултати.
В серийно производство „Терем“ изработва боеприпаси специално както за дронове камикадзе, така и за хвърляне от БПЛА. Да се разработят технологията и методиката за изпитване на боеприпасите не е кратък процес, но постиженията са видими. Държавата засега не инвестира.
Що се отнася до борбата с противодронните средства, за момента няма окончателен победител. Този тип дронове масово летят между 430 MHz и 1,2 GHz управление. Няма такава антидронна система, която да може да покрие този диапазон.
Подготвена е стратегия как ще става серийното производство на FPV дронове, в какви количества и какви обеми, на какъв пазар за частите да се разчита. Преминава се от прототипни образци до къса серия. Пазарът е този, който решава дали ще стигнат до серийно производство. Предлагат това, което е актуално – моделите от януари вече са ги променили два пъти. Украйна ще произведе 1 млн. такива дронове за тази година. Коалицията на дроновете, базирана на Великобритания, иска да купи още 1 млн. такива дрона, за да ги предоставят безвъзмездно на Украйна.
И Калин Димитров добавя – тръгвайки със съвместна дейност по развитието на тази технология, разчитаме, че в бъдеще ще сме адекватни и няма да сме догонващи или силно изоставащи. Войната в бъдеще няма да е толкова сблъсък на крупна и скъпа техника, защото цената на единичен дрон е около 2000 евро със заряда за него. Колкото повече се усъвършенстват, толкова по-скъп ще става. И все пак този дрон може да унищожи танк за 5 млн. евро.
Пред щандовете, които са изложили системи за автономно насочване на дроновете и допълнителни помощни средства за операторите, намирам Любен Йовчев, директор на научноизследователската и развойната дейност в „Терем“.
Според него технологията, която са лицензирали, е дело на един от големите украински разработчици и производители на дронове. Тя включва и станциите за управление, за зареждане на батериите, ретранслаторите и т. н. Не е система, на която тепърва ще се изпитва нейната ефективност.
Престоят във въздуха на един дрон зависи от боеприпаса и е в порядъка на 12 и 15 мин. Но това е управлявам боеприпас, тоест той не е плаваща, дрейфаща бомба на изчакваща позиция… вдигате го и той един час обикаля, чака нещо да се появи като цел. Приложението на тези дронове е комбинирано с други платформи – наблюдателни или хора на терен. Едва когато са известни координатите на целта, дронът се вдига във въздуха да я удари.
В зависимост от типа на боеприпаса батериите се адаптират. На щанда е изложен и електронният блок, който командва детонацията. Ако се използва щатен боеприпас, примерно с изстрел на РПГ, взривателят отпред е разчетен на определена скорост на движение и определен ъгъл на попадение. Вътре има акселерометри, те по електронен път отчитат, когато дронът се е ударил. Има и чисто контактен взривател. В клипчетата се вижда как отпред стърчат едни телове. Като се допрат, го взривяват. Друг вариант е чрез връзка с компютъра – детонацията става по команда на пилота, който го управлява.
Фото авторът
Съществуват и съвременни идеи за рояци от дронове, които обменят информация помежду си. Там проблем е осигуряването на добре защитен канал за комуникация между самите дронове. Цената също е важен фактор – не бива да е висока. Основното предимство на дроновете е, че себестойността, когато е ниска, позволява те да бъдат произвеждани в много бройки. Така се насища надолу веригата – на взводно ниво, на ниво отделение. Операторът, когато има заплаха, не дочаква някой отнякъде да му спусне решение, а сам решава как да се справи.
При подготовката на оператори начинът, по който се лети с БПЛА, е само част от обучението. Важна част е тактическото приложение – как да се скриеш, как да се идентифицират цели, как да се подходи за унищожаването им. Това става в комбинация с друга система за наблюдение. Освен дрон може да са наземни части с пряко наблюдение към целта, които ще предадат координати.
Дронът се доказа като ефективно средство, тепърва ще има голям интерес от доста армии по света да го добият като способност, независимо от това дали има действащ конфликт, или не. Нашата армия също ще трупа запаси. От нас зависи да разработим системата, да я предложим, да я демонстрираме. Освен нас има и други частни фирми в България, които работят в тази посока и в по-големите системи. Някои от тях може да се видят и на „Тюлбето“ – както системи за наблюдение, така и ударни системи. Област, която тепърва се развива динамично и има работа за всички.
