В Спешното си като на бойно поле, времето за решение е малко, казва лейтенант д-р Антония Гамишева от ВМА
Повече от половин година, седмица след като завършва образованието си, лейтенант д-р Антония Гамишева е назначена в спешните кабинети на Клиниката по вътрешни болести на Военномедицинска академия в София. Като отличници на първия випуск военни лекари и двете със състудентката ѝ Ева Георгиева започват да работят тук като бонус за високия им успех. Скоро след това Антония получава ново предизвикателство – заминава във военната база в Рамщайн, Германия, където в тренинг центъра работи с колеги от различни държави. А през тази пролет за още седмица се обучава в Румъния. Изобщо
работата ѝ във ВМА започва на високи обороти
А и в Спешното, както го наричат пациентите, ден с ден не си приличат. В динамиката Антония натрупва опит от срещата с тях, а често там те идват по-емоционални. И това я учи на търпение и гъвкавост при общуването, натрупва тухличките на професионализма ѝ в спешния терапевтичен кабинет. Защото в него попадат пациенти, всеки със своята диагноза: със сърдечни оплаквания, с инфаркти, с хипертонични кризи, с гастроентерологични и нефрологични проблеми, с цистити. А това изисква специфично, персонализирано отношение. На това те учи практиката. Естествено, че в Спешното всеки очаква от лекаря бърза помощ, спешно отстраняване на болката, каквато и да е тя. Самата Антония се е насочила към специализация по-късно по неврология, тя я „привлича” най-силно.
Всъщност двете със състудентката ѝ, днес – колега д-р Ева Георгиева, вървят заедно от първи курс в обучението си във Военноморското училище във Варна и в Медицинския университет в града. Където получават двете си специалности – военна и цивилна. Двете момичета – Антония от Бургас и Ева от София, попадат в една стая, заедно стават командири, заедно ги назначават на работа във ВМА и пак заедно специализират сега авиационна медицина. Избрали са я между четири военномедицински специалности. Тя им прозвучава най-атрактивно и като специалност от бъдещето, за което днес вече напомня и „въздушната линейка”, с която разполагаме и у нас. А на борда на вертолета винаги има подготвен екип за медицинските дейности на хиляди метри над земята.
Дотук пътят им с Ева е общ, помагат си. И споделените трудности изграждат здравото им приятелство. И двете всъщност според договора им след дипломирането работят за 3 години във военно поделение и са част от екипа на мобилен медицински пункт към ВМА, командировани към спешните кабинети на болницата в София. Антония оценява, че за кратко време тук се трупа по-разнообразен опит. Има дни, в които твърде много пациенти ѝ минават „през ръцете”, през стетоскопа. И след такъв ден вкъщи търси в медицинската литература още информация заради някой по-специфичен случай от дежурството ѝ. И това дообразоване тя смята за естествено и продължава да се учи интензивно.
Но представите за бъдещата ѝ работа като курсант и студент невинаги съвпадат с работното ѝ всекидневие днес. Д-р Антония бързо оценява истината, че дори и добре подготвени теоретично,
Фото Личен архив
практиката им доста се различава от теорията
Доста повече от това, което е очаквала, казва тя сега. Като други нейни колеги усеща на свой гръб многото формални административни затруднения, които здравната система налага навсякъде. И за нея това остава най-голямата изненада във всекидневието ѝ. „Бих го нарекла – разочарование”, споделя откровено тя. То е в челен сблъсък с ентусиазма ѝ да помага на пациентите. Явно за по-младите лекари това е по-демотивиращо. Иначе самата Александра е искала да премине през работата в Спешното и да натрупа този динамичен и различен опит. Тук лекарят има по-малко време за оценка на състоянието на пациента, за триаж на различните болни и за вземане на правилното решение за лечение. Това е добър опит за всеки завършил образованието си млад лекар. Тук си направо като на бойно поле, времето за решение е скъсено, казва Антония.
Динамичното всекидневие понякога преподрежда големите ѝ мечти буквално. А си мечтае и за малко почивка… Но когато умората отмине, отново „натиска педала”, защото смята, че само така се става добър специалист. Самата тя иска да е сигурна, че може да даде най-доброто за пациентите си.
Макар и с краткия си опит днес би казала на колегите си от следващите випуски, че за всяко начинание се изискват усилена работа и най-вече постоянство. И им пожелава да са постоянни и упорити, защото нещата не се получават изведнъж, иска се търпение.
А иначе с колегите си от випуска продължават да се интересуват един от друг. Випускът, който
завинаги си остава първият випуск на дипломираните военни лекари
В мисията ни в Косово са двама от него – Янис Боев от поделението във Варна и Джансел Ибрям от поделението в Благоевград. Поддържат ги, очакват ги да се върнат и посрещнат. Янис е повече от три месеца там. Наскоро Антония като лекар от Спешното на ВМА посреща пациентка с фрактура, изпратена от екипа ни в Косово, т.е. от Янис, с когото се срещат за малко на границата. Тя му казва, че вече го очакват, защото времето на мисията му е преполовено. А е хубаво да знаеш, че колегите те подкрепят. Всъщност бившите курсанти са „в час” с това, какво става с всеки един от тях, как върви службата им. Те си остават една общност с общо минало, а явно и бъдеще. Те се съизмерват в професионалния си път, но не се състезават, казва Антония. Тези 18 души се усещат като семейство, преборвали са трудности и буквално са отраснали заедно. И днес си спомня с добро времето на обучение. Тя се радва да чуе всеки от тях и се гордее, когато някой има малка „победа” в професионалния си път. Споделят си дните и опита, макар и разпръснати в различни поделения в страната.
Наситеният график в кабинета във ВМА иска и своята компенсация. Антония изравнява напрежението, като спортува, „експериментира” различни видове спорт, не се оставя без физическа активност. Оценява, че тя е важна и за психическото ѝ здраве. Напоследък се пробва в тениса, ходи на йога, катери се на няколкото стени в София. Иначе тя се смята за късметлийка, че всеки ден в работата научава нещо ново, че е част от тази школа, която ѝ дава ВМА.
