Aвтор: Ивайло Пашов
Уверени в избора си и много амбициозни. Такива са новоназначените военнослужещи, попълнили през тази година редиците на Първа зенитно-ракетна база (Зенитно-ракетните ни войски – ЗРВ) от състава на Военновъздушните сили.
Представяме няколко новоназначени войници от гарнизон София, избрали да служат на България като защитници на родното небе. Заедно с още десетки свои колеги от военните формирования 34630 – Божурище, 34420 – Костинброд, и 32610 – Банкя, от състава на Първа зенитно-ракетна база, те положиха военна клетва в рамките на тържествен ритуал, който се състоя в Божурище. За избора на пътя на воина, мотивацията и очакванията си разказват самите те.
„От София съм, на 31 години. С решението си да постъпя в БА продължавам една семейна традиция. Баща ми е офицерски кандидат и по-рано е служил във формированието, в което сега служа аз. В момента е на служба в радиотехническо формирование от състава на ВВС и е в края на военната си кариера. Дядо ми пък беше пожарникар. Сега на мен се пада отговорността да продължа тяхната служба на обществото и се надявам да бъдат горди с мен, както аз се гордея с тях и с онова, на което са ме научили.
Завършил съм професионална гимназия по хранене и облекло във Видин, специалност – готвач. Реших да тръгна по стъпките на баща си най-вече заради собственото си развитие, защото сметнах, че в армията ще имам по-добри перспективи. Освен това, малко или много, тя калява и доизгражда характера на човека. В днешно време много млади хора имат нужда някой да им помогне да се развият като отговорни личности. И вярвам, че независимо кой род войска изберат, там ще открият много от онова, което смятат за важно за себе си.
Заедно със службата възнамерявам да запиша да уча от догодина. Спортувам, обичам плуването и футбола. В армията на това се гледа с добро око и се поощрява, защото помага да се преодоляват трудностите в ежедневието.“
„Родена съм в София, а израснах в Банкя. Завърших 90 СОУ „Ген. Хосе де Сан Мартин“ с испански език, който говоря по-добре от английския. Впоследствие записах специалността „Връзки с обществеността“ в Нов български университет, но поради работа и ангажименти прекъснах следването, като до завършването ми останаха няколко изпита и дипломна работа. До постъпването си в армията работих в сферата на търговията, ресторантьорството и телекомуникациите на позиции, свързани с подбора на персонал и комуникацията с клиенти, като управител на веган ресторант и офис мениджър.
Избрах да бъда в България, защото смятам, че тук има достатъчно възможности за успешна реализация, стига човек да пожелае. Посветих много време на частния сектор и постигнах нелоши кариерни резултати, но и се поуморих от несериозни работодатели. Затова избрах да направя промяна, която ще ми донесе повече удовлетворение, сигурност, уважение, престиж и възможности за самоусъвършенстване. Вярвам, че ще ги намеря в сериозна държавна институция като армията.
Нямам военнослужещи в семейството, но винаги съм изпитвала огромен респект към Въоръжените ни сили и заради баща ми. Той е служил в едно от тежките поделения в Звездец, но е запазил добри спомени от войниклъка си.
Впечатленията ми са, че екипът на нашето военно формирование е много отговорен и сплотен. Надявам се да усвоя добре всичко необходимо и достойно да представям формированието. Убедих се, че военната професия изгражда характер, помага на човек да се усъвършенства, да се бори със своите недостатъци, да бъде по-упорит и отговорен. Тя тренира две от качествата, които смятам, че трябва да притежава всеки – и войник, и гражданин. Това са самоконтролът и дисциплината. Отделно при нея се насърчава и спортът, който много обичам. Катеря планините и карам колело. Затова ми беше лесно да покрия нормативите за постъпване в армията.
Наследила съм спортния хъс към победа от баща си, който цял живот е работил в други области, но никога не е прекъсвал заниманията си с футбола. Брат ми също се занимава с футбол, като в момента е съдия. Ето защо ще опитам да стана офицер. Мисля, че имам времето. През август ще запиша бакалавърска специалност „Сигурност и отбрана“ във Военна академия – София, а след завършването й имам идея и за магистратура там. Нашите са ме учили, че с усилия и труд, рано или късно, можеш да постигнеш целите си. А когато цялата фамилия се гордее с избора ми и ме подкрепя безрезервно, задължително ще преследвам мечтите си.“
„Родом съм от гр. Монтана. В Зенитно-ракетната база ме доведе желанието да предприема нова крачка в моя живот. До неотдавна бях футболист и с това си изкарвах прехраната. Занимавах се професионално с този спорт 3–4 години. Преминах през различни футболни школи – вкл. през ЦСКА и „Лудогорец“. Получих обаче злощастна контузия, която ме извади от играта за определен период. Вследствие на това реших да се откажа от професионалния футбол.
Дадох си сметка, че на моята възраст от 26 години съм надраснал младежкото си спортно увлечение и вече ми е време за нещо по-сериозно и отговорно в живота. Затова се обърнах към армията, която харесвам от малък и винаги съм я свързвал с чест и достойнство. Предприех необходимото да постъпя в редиците й. Първоначалните ми впечатления са, че доста отговорности носиш на плещите си. Ала засега всичко е нормално, нямам някакви разочарования, напротив.
Мога да кажа, че в момента, в който дадох клетвата да защитавам нашата Родина и да служа на народа ни, осъзнах, че осъществих детската си мечта, и съм радостен. Силно се надявам това да е едно по-добро житейско начало за мен от тук нататък.
Човек не трябва да се ограничава до това, което е постигнал до момента, и винаги трябва да се стреми да продължава напред.“
На този фон приветствените думи на командира на Първа зенитно-ракетна база полковник Цветелин Цонев към воините, положили военна клетва на 5 юли в Божурище, звучат наистина резонно: „Вие сте младата сила, която обновява бойните ни формирования и вдъхва надежда, че скоро ще преодолеем трудностите във войските и ще пожънем първите плодове на дългоочакваното превъоръжаване“.
Пожелаваме повече такива военнослужещи на Въоръжените ни сили. Защото само с високомотивирани и родолюбиви личности кадровият некомплект и повечето настоящи проблеми в армията могат да бъдат успешно преодолени.
