КНСБ и работодателите предлагат да се въведе механизъм за подкрепа на фирмите при намалени поръчки и продажби, за да се запази заетостта и работните места на хората. Това съобщи президентът на КНСБ Пламен Димитров в ефира на Нова телевизия.
По думите на Димитров в икономиката последната година текат процеси, които политиците не забелязват. Германия и други наши водещи икономически партньори са в рецесия, което води до нарастващ проблем сред българските фирми -намаляване на поръчките и продажбите, оттам и до съкращения на работници. За да не се стига до масови съкращения, КНСБ и работодателите предлагат мярка, подобна на 60 на 40, която действаше по време на ковид пандемията, като парите, след доказване от страна на фирмите на намаляване на поръчките и продажбите, да отиват за запазване на заетостта на хората. Финансирането на мярката да идва от фонд „Безработица“, предлагат социалните партньори, уточни лидерът на КНСБ.
Той поясни, че проблеми има в тежката индустрия, машиностроителната, химическата, в производството на лекарства.
Пламен Димитров не е оптимист за създаване на правителство, но посочи, че служебният кабинет и Народното събрание могат да подкрепят българските фирми за запазване на заетостта на работниците. Той отбеляза, че благодарение на мярката 60/40 по време на ковид пандемията България запази за две години 120 хиляди работни места и може да се похвали за възможно най-ефективно вложените в ЕС средства за съхраняване на заетостта.
В отговор на въпрос готвят ли се протести в засегнатите от рецесията в Западна Европа фирми, Пламен Димитров посочи, че има напрежение, както и в други сектори – в градския транспорт в София, в здравеопазването, в енергетиката.
По отношение на предложената линия за бедност за 2025 година от 638 лева, което е увеличение със 112 лева, Димитров каза, че го подкрепят, но ще поискат промяна на методика, като се възстанови инструментът за коригиране с инфлацията (базиран на малката потребителска кошница) на данните на EU-SILC за линията на бедността.
От стари позиции на синдиката е известно, че от КНСБ смятат, че този критерий има важно значение, особено в ситуацията на по-високи от обичайните стойности на инфлацията. Използването на този инструмент частично ще покрива натрупаната инфлация, отчитайки ценовата динамика и потреблението най- вече на нискодоходните домакинства.
Припомняме, че през 2019 г. бе приета Методиката за определяне линията на бедност, като съгласно нея размерът на линията на бедност за страната се определяше, като се използват данните за линията на бедност от изследването на SILC (Евростат) за предходната година, след което размерът се индексира с цените на малката по състав кошница за декември на предходната година на годишна база. През 2021 г. Методика за определяне на линията на бедност за страната бе променена , като корекцията за индексиране с цените за малката по състав кошница за декември на предходната година се отмени. Целта на изменението бе размерът на линията на бедност в България да се определя единствено от изследването на Евростат„ Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)”. Изследването на SILC се осъществява на база доходите от годината преди предходната, което според КНСБ е проблем, защото има твърде голям времеви лаг между годината на изследване на доходите и годината, към която се прилага линията на бедност.
Източник: bta.bg
