– Проф. Чуков, кои са важните теми и фактори, свързани с динамичното развитие на конфликта в района на Близкия изток?
– Водещата тема с днешна дата са резултатът от изборите за президент в Иран, как се формира новият президентски екип, какви ще са последствията от този избор. За нас като Западен свят е особено важно ще настъпи ли промяна в иранската външна политика. Втората тема засяга конфликта Израел–„Хамас” и Израел–„Хизбула”. Интерес предизвиква и темата за Турция и сближаването ѝ със Сирия. Това е нова позиция към отношенията ѝ с Дамаск, кои са факторите, които им влияят. Например как Русия влияе върху този процес на сближаване. Важна е и темата за размирния район на Северна Сирия, окупиран от Турция. Ситуацията там е само един аспект от влиянието върху двустранните отношения Сирия–Турция. Но директно за нас е важно как се развиват отношенията Анкара–Москва.
– Какво се очаква от една такава среща на руския и турския президент?
– Като цяло, се очаква да има, макар и моментно, позициониране по отношение по преговорния процес Русия–Украйна. По-скоро – турското посредничество между тях за изход от войната. В началото това беше запазена територия за Ердоган. Но от около месец много ясно Русия даде да се разбере, че Турция не може да бъде посредник за прекратяване на войната. Както и България не би могла да посредничи в такъв процес. Но все пак Турция имаше успехи, тъй като месец след агресията на Русия срещу Украйна такава среща в Истанбул все пак се състоя. Но днес това не може да стане, Турция вече не е в тази позиция. Тя има сериозни военни ангажименти с Украйна, а и натовска държава като Турция в Москва не я приемат като неутрална, макар и да не прилага санкциите срещу Русия. Има и друго. Посещението през март на Путин беше отклонено заради съмнения, че турските служби работят в Задкавказието, и предположение, че са свързани с терористичните актове в Дагестан например. Там има нарастващи прояви на радикален ислям, атаки срещу православни църкви и еврейска синагога. Неофициално това се свързва с работата на турските служби в тази част на руската федерация.
– Защо Турция толкова настоява да е посредникът за приключване на войната?
– Тава са сериозни външнополитически дивиденти и в държавен, и в личен план. Който успее да помири Москва и Киев, да постигне траен мир, той автоматично става новият Нобелов лауреат за мир. А Ердоган цял живот е мечтал да получи тази награда. В миналото той посредничеше със същите амбиции за нормализиране на отношенията между Сирия и Израел по повод на Голанските възвишения, но без успех. А Нобеловата награда ще бъде нещо като печат и връх в кариерата му.
– А защо сега Анкара търси стопляне на отношенията със Сирия?
– По две причини. Сега сирийските бежанци в Турция са една критична маса от 3,5 млн., която продължава да създава икономически проблеми на страната. А около половин милион от тях са в Истанбул. Но те започнаха да създават и сериозно социално напрежение. Сирийските бежанци много силно активират турския национализъм и се оказаха силен фактор в парламентарните, президентските и местните избори в страната. Известен е случаят в провинция Кайсери, където сирийски бежанец изнасили петгодишно момиченце. И това възпламени социалния мир в региона. В отговор турци масово започнаха да палят жилищата и магазините на бежанците – нещо незапомнено досега. А напрежението се пренесе в Истанбул, където сирийски бежанци започнаха да горят турски знамена. Възникнаха и вълнения в Северна Сирия, сирийци обстрелваха комендантите на турската армия в отделни градове, започнаха престрелки. Турция им спря интернет, тока, джиесем сигнала. А от 2011 г. не е имало такова напрежение. Желанието на Анкара е да върне бежанците в Сирия, те могат да станат и 25 млн. А натискът върху Ердоган при тези вълнения беше непосилен. Освен това през юни сирийските кюрди си насрочиха местни избори в районите, които те управляват. Турция реагира болезнено и ги отложиха за август. Турция ги определя като терористична организация, която иска да си създаде терористична държава. Заради всичко това Анкара търси съюзник в лицето на Башар Асад. Ердоган заявява, че иска отношенията между Анкара и Дамаск да се върнат към времето допреди 2012 г., когато започна гражданската война в Сирия. Условието на Сирия обаче е Турция да се оттегли от окупираните сирийски територии в северната част на страната.
– А влиянието на Турция в конфликта в Близкия изток?
– Имаше опции, ако ръководството на „Хамас” бъде изгонено от Доха в Катар, да го приемат в Турция. „Хамас” иска Турция да бъде включена в държавите, гарантиращи споразумението между Израел и „Хамас” (САЩ, Египет и Катар). Турция се опитва да посредничи на „Хамас”, но това е възможно да стане само със САЩ, защото Анкара изгори мостовете с Израел след 7 октомври м.г., когато зае силна пропалестинска позиция.
– Ще повлияе ли Иран върху ескалацията на конфликта?
– Първо, загадка е появата на новия президент на страната. Той е 69-годишен, неврохирург, бивш министър на здравеопазването в по-предното правителство. По традиция иранските президенти се редуват: реформатор – консерватор. Новият президент Масуд Пезешкиан е реформатор. Президентът е вторият човек в държавата и той силно влияе върху вътрешната политика и частично върху външната. А Пезешкиан се появи „от нищото”. Комисията за защита на Конституцията, която се назначава от духовния лидер аятоллах Али Хаменей, е орган от юристи и богослови, който определя кой може да се кандидатира за президентския пост. И на тези президентски избори от общо 80 човека комисията допусна шест. Пезешкиан беше елиминиран на предишните президентски избори, но сега бе допуснат. Останалите петима бяха консерватори. И според мен той беше допуснат, за да даде нов профил на Иран навън, но да се запази пълната власт на духовния водач и на теократичната държава. Идеята е човекът, който ще изпълнява заповедите му, да не бъде клирик. Пезешкиан е по-модерен и демократичен. Освен това Иран също има проблем с намаляващата избирателна активност, което подсказва делегитимация на режима. А от новия президент се очакваше да съживи интереса към вота. Електоратът на Пезешкиан е подобен на този на Демократическата партия в САЩ – от по-образовани и младите хора, по-предприемчивите, както и представители на малцинствата. Любопитно е, че баща му е азер, а майката е с кюрдски произход. Едно от предизборните му обещания беше, че ще реши проблема със забрадките, които младите ирански жени не искат да носят.
– Как ще се промени изборът на новия президент върху напрежението в региона?
– Няма да има радикална промяна, защото основните досиета като външната политика, въоръжените сили, ядрената програма са в ръцете на духовния лидер Али Хаменей, на Революционната гвардия, елитната им армейска част – революционният корпус на ислямските гвардейци. Те присъстват и в Иран, и в Сирия, и в Ливан, и като консултанти в Ирак, в Йемен. Редовна армия няма там. Иран е една двойнствена държава и важните неща се решават от т.нар. дълбока държава. А президентът е само лицето на страната.
– Доколко Иран ще има интерес от затихване на конфликта на Израел с „Хамас” и „Хизбула”?
– Докато съществува ислямска република Иран, конфликтът ще съществува. В САЩ се очаква да дойде Доналд Тръмп, а това са евангелистите. Те считат, че Христос ще се завърне, когато всички евреи станат християни. И САЩ трябва да защитават евреите. Това показва, че проблемът не е политически или икономически, а религиозен, дори генетичен. А в ислямската република е обратното: духовният ръководител управлява в отсъствието на Месията според конституцията на Иран. А Месията ще дойде, когато бъде освободен Йерусалим и когато бъде унищожена държавата Израел. Две взаимно изключващи се доктрини… И ние, европейците, не можем да си го обясним, защото, ако ивицата Газа и Израел бяха в Европа, отдавна рационално щяха да си решат проблемите. Но в Близкия изток светското се подменя с религиозното, където огромни маси се влияят в политическото си поведение от религията, така идва ескалация на насилието.
