Тъй като глобалната стратегическа среда се влошава, надпреварата за иновации в областта на взривните материали за боеприпаси става все по-интензивна. Отбранителните индустрии на напредналите държави са в крак с темповете на прехода от наследените конвенционални експлозиви към взривни вещества от следващо поколение. Тъй като в областта на техниката и въоръженията е постигнат т. нар. „груб“ паритет, то е необходимо и в сферата на боеприпасите усилията да се насочат към иновации за ефективно преминаване към нови оперативни оръжейни системи.
Предизвикателствата пред военните индустрии в света възникват непредвидимо и непрекъснато. Съвременната война, особено тази в Украйна, поставя пред специалистите все повече нови изисквания, които налагат и нови решения на проблемите. В САЩ вече считат, че е дошло времето и за иновации в разработването и производството на нови боеприпаси. Боеприпаси от ново поколение. Както бързо се развиват оръжейните системи, по същия начин се повишават и изискванията към боеприпасите. Става дума най-вече за висока скорост и прецизност на поражението. Така се стигна и до създаването на управляеми боеприпаси. Това логично доведе до появата не само на управляеми снаряди като „Ескалибур“, но и на управляеми куршуми.
Новото съсредоточаване е върху взривните материали, влагани в боеприпасите. Новите енергийни материали, както се наричат експлозивите, в бъдеще могат да предефинират параметрите на огневата мощ и ефективността на боеприпасите. Това изисква и намесата на химическата индустрия. Конкуренцията между най-мощните отбранителни индустрии вече е от стратегическо значение, що се отнася и до експлозивите и боеприпасите. Този завой към ново поколение материали не е само за постигане на по-високи енергийни мощности. Това е по-дълбока и по-стратегическа игра, посочват експертите. Защото успехът във военната област не се крие само в научните постижения, но и в ефективното преминаване на иновациите в нови оперативни оръжейни системи. Става ясно, че в разработването на нови високоефективни енергийни материали от особен интерес е синтезът на взривни вещества и горива, в резултат на който се надвишава производителността и на най-мощните експлозиви. Това са познатите досега експлозиви, които масово се произвеждат в момента.
Най-развитите военни индустрии в света агресивно провеждат изследвания, които ще доведат до нови класове боеприпаси през следващите десетилетия. Това включва и инвестиции в материали, които надвишават мощността на CL-20. А това е най-мощният неядрен експлозив на планетата в момента. Той е разработен в САЩ през 1987 г. в изследователския център на Военноморските сили. И досега обаче CL-20 има ограничени приложения и не е преминал мащабно в оръжейни системи. Това означава, че все още масово се използват познатите експлозиви, разработвани още в периода след Втората световна война. Бойните действия в Украйна показаха ясно, че инвестирането в изследвания и разработване на енергийни материали от ново поколение е задължително в сферата на отбраната и сигурността.
Вече има доказателства, че по света се работи много интензивно за усъвършенстването на CL-20 така, че той да може да влезе в масово производство, което ще доведе до качествено нова ефективност на работата на оръжейните системи и ракетите с твърдо гориво. Тази тенденция ще повиши несъмнено качеството на боеприпасите и драстично ще промени стратегическия пейзаж. Някои от новите материали показват по-високи скорости на детонация от CL-20. По-високите скорости означават по-мощни експлозии, които са от решаващо значение при приложения, изискващи максимално въздействие върху целта, при минимален разход на взривен материал. Както е при малките въоръжени дронове, които не могат да носят големи полезни товари. Други материали се оказват много по-ефективни за задвижване на ракетите. Това означава, че ракетите могат да постигат по-високи скорости, да носят повече полезен товар и да прелитат на по-големи разстояния с досегашното или с по-малко количество гориво.
Разбира се, новите енергийни материали, включително и CL-20, получени в изследователските лаборатории, далеч не са готови за масово въвеждане в оръжейните системи. Те са още „незрели“ за това. Новите по-мощни материали са и много по-чувствителни на удар и високи температури, което създава рискове при производството, съхранението и употребата. Ето защо участниците в разработването и реализирането на нови енергийни материали са наясно, че предстои нелек път от лабораторните разработки и малките количества до масовото производство и широкото им приложение в оперативни оръжейни системи.
