Мемориалната група се намира в центъра на столицата в непосредствена близост до Народното събрание и Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Тя се състои от два паметника, като първият е посветен на българските летци, загинали във войните от 1912 до 1945 година, а вторият – на българските парашутисти, намерили смъртта си при изпълнението на воинския си дълг.
Първият паметник представлява скулптура на летец в цял ръст, като върху постамента е изписано: „Все по-високо и по-високо. На българския летецъ. Българското студентство”. Според един надпис върху паметника, скулптурата е била създаден от Академическия аероклуб през 1941 година, а мемориалната плоча, която посвещава паметника на всички български летци, загинали за Родината, е поставена през 1994 година от клуба на летците „кап. Димитър Списаревски”.
Вторият паметник представлява правоъгълна възпоменателна плоча в чиито център са изписани имената на български парашутисти, загинали при Стражин, Страцин, Куманово и в Унгария. От двете страни на паметната плоча има колони, като на лявата е „кацнал” орел с разперени криле, а на дясната е поставен знака на Парашутни войски.
Третият паметник представлява паралелепипед, легнал на дългата си страна. Отляво стои метален релеф на знака на парашутистите, а отдясно е поставена скулптура на орел. На плочата, по установени документи, са написани имената на петдесет и трима герои от вонишкия, сержантския и офицерския състав, загинали в боевете при Стражин, Страцин, Куманова и в Унгария.
Макар че се намира в центъра на столицата този мемориален комплекс е доста непознат сред широката общественост и това донякъде се дължи на факта, че много малко се знае за героизма на българските летци и парашутисти по време на войните, в които България участва през ХХ век. Стотици страници няма да ни стигнат, за да представим невероятните подвизи, извършени от българските авиатори и десантчици.
По време на Балканската война българската авиация за първи път използва самолета като средство за нанасяне на удар срещу живата сила на противника. Завинаги в историята ще останат имената на поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев, които на 16 октомври 1912 година извършват първия боен полет в българската военна история.
По време на Първата световна война българските летци показват невероятни качества, които изумяват не само съюзниците, но и враговете ни. Докато английските и френски летци обикновено навлизат с 20 – 30 километра зад фронтовата линия, за да разузнаят, то българските авиатори летят на 150 – 160 километра зад вражеските окопи.
Най – впечатляващо по своите размери е участието на българската авиация във Втората световна война. Неравните битки донасят много страдания и разрушения в България, но и показват че българският летец е достоен защитник на Отечеството и че по-скоро би избрал смъртта, отколкото поражението.
Невероятните победи на българските летци продължават и в последната фаза на Втората световна война. Българите успяват да унищожат 85 батареи, 694 бойни коли, 23 локомотива, 496 вагона, 25 самолета, 16 моста и 11 ж. п. гари, контролирани от силите на Вермахта. В отговор на това Луфтвафе сваля 32 български самолета, като загиват 18 български летци.
Саможертвата и смелостта на българските авиатори никога няма да бъде забравена. Имената на героите завинаги ще бъдат изписани със златни букви в нашата история и ще ни служат за пример как да обичаме и да защитаваме Родината си.
