Където и да ходите в Сакар планина, едно чувство винаги ще ви преследва. Това е усещането, че някой се движи успоредно с вас като сянка. Всяко дърво прилича на движеща се фигура, всеки храст, който помръдва в близост до пътеката, сякаш е човек, който прескача от място на място и върви успоредно с вас, по вашия път, където и да отивате. Първото ни усещане за това е още при срещата ни с Александровската гробница.
През декември 2000 г. в могилата „Рошавата чука“ край с. Александрово, община Хасково, екип от археолози, ръководен от Георги Китов, откри уникална тракийска гробница от IV в.пр.Хр. Предназначението й е било да даде последен приют на някой от тракийските владетели, чието име остава тайна за нас. Със своите стенописи и архитектура тя е един от бисерите на тракийското културно наследство по нашите земи и се нарежда сред най-големите съоръжения от този тип, открити досега. Уникалните стенописи на Тракийската гробница са без паралел и имат изключителна художествена стойност. Живописта е безценен източник на информация за тракийската действителност.
Накитите от златното съкровище, аналогични на предметите от Варненския некропол, са най-старото обработено злато в света. Някои от накитите са пробити, а през дупката може да мине само конски косъм. Правени са опити това да се изработи днес с лазер и се стига до извода, че е възможно, но е много трудно. Тоест, пита се, ако днес пробиването на тези златни елементи със съвременни технически средства е трудно, то тогава как то е направено преди хилядолетия, когато такива модерни средства въобще не е имало…?!
Сакар планина е най-известна с долмените си – мегалитни съоръжения от преди повече от 30 века. Един от тях е долменът в местността „Начови чаири“ до с. Хлябово.
На около 2 км южно от с. Главан (община Гълъбово) върху билото на един от северните ридове на Сакар планина все още могат да се видят следи от масивни стари крепостни стени.
Главанската крепост Балзена привлича вниманието на историците със загадката за името и историческата си съдба още от края на XIX в. Оттогава са и първите по-подробни описания на крепостта, оставени от братя Шкорпил. Първият й план я определя като римски или средновековен градеж. Предполага се, че тук се е намирала столицата на келтите – Тиле (Тилис).
Друго изключително интересно и дори магическо място, което може да се види наблизо, е Палеокастро. Археологическият обект се намира на северните склонове на Сакар планина. Обектът е считан за скално светилище, посветено на Слънцето, като това е само работна хипотеза. Култовият му характер не е окончателно доказан. Скално-издълбаният паметник и крепостта са открити за българската археологическа наука отново от братя Херман и Карел Шкорпил, които публикуват описанието на археологическия обект още през 1888 г.
Археолозите предполагат, че тракийският менхир Чучул камък е играел важна роля в култа към плодородието за населявалите този регион местни тракийски племена, които са изпълнявали сезонни ритуали около него. До средата на 1860-те години при Чучул камък са се провеждали народни събори. Според някои изследвания наименованието на обекта идва от „Чучукъ камък“ (като „чучукъ“ в превод от турски означава „момче“.
Българският археолог Георги Бончев публикува обекта през 1901 г., като споменава, че на място са съществували и други менхири.
