Паметникът на Незнайния воин е изграден до южната фасада на напречния кораб на ранно-християнската църква „Света София“, дала името на столицата на България и неин символ. Той представлява тържествен паметен комплекс, в който централно място е отредено на символичния Гроб на незнайния български войн, възпоменание за стотиците хиляди български войници, загинали във войните, водени от българската държава. Паметникът е създаден през 1941 година, след Деветосептемврийския преврат е унищожен и през 1981 година е възстановен по проект на Никола Николов. Паметният комплекс съчетава „вечен огън“, пръст от Старо-загорската и Шипченската битка – едни от най-важните в Руско-турската война от 1877 до 1878 година, статуя на легналия лъв от стария паметник – българския национален символ, дело на известния скулптор Андрей Николов, пилони с българското знаме и каменна плоча с надпис от стихотворение от Иван Вазов.
През 1918 година в България е създадена комисия за направа на паметника. През декември 1922 година министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски предлага да се създаде фонд за изграждане на паметник на българските воини, паднали за родината. На 14 декември 1926 година специална комисия, оглавена от военния министър генерал Иван Вълков, възлага изпълнението на проекта на известния български скулптор Андрей Николов и определя мястото – от южната страна на църквата „Света София“, като е решено да представлява символичен гроб на всички знайни и незнайни български воини, паднали в борбите за освобождението, обединението и защитата на България. На 8 юли 1931 година паметникът е готов, но не е одобрен заради претрупаността си – има 17 скулптурни фигури. Николов приема критиката и през декември 1931 година новият вариант е приет.
Паметникът на Незнайния воин е мястото, където се извършват някои от най-важните държавни церемонии. Тук започва ежегодното честване на националния празник на България – 3 март, като официално се издига националното знаме.
