Да си военен лекар е мисия, казва лейтенант д-р Ева Георгиева от Спешното на ВМА
Днес лейтенант д-р Ева Георгиева от ВМА смята, че съдбата е изиграла роля в избора й да бъде военен лекар. Плановете й са били да учи медицина, независимо къде. Но годината на кандидатстването й съвпада с тази на обявяването на новата специалност във Военноморското училище и в Медицинския университет във Варна. И тя я избира, още повече че имало и предизвикателства: избор на 10 момичета и 10 момчета за страната, с допълнителни изпити по физическа подготовка с високи „свръхнепостижими“ дотогава нормативи, извършвали се психотест, медицински прегледи. И тя решава, че това е толкова интересно и толкова различно. И влиза в състезанието. С блестящи резултати е в първото класиране. Така започнах „да пиша“ сегашната си история, казва Ева.
Макар от присвояването на първото й офицерско звание през октомври м.г. да се е потопила във всекидневието на спешните кабинети на Клиниката по вътрешни болести на ВМА в София, д-р Георгиева не отмества и един разговор за шестте години на обучение. В спомена оттам най-ярко се откроява новобранският й период, когато си откъснат от дотогавашната си среда на комфорт. Помни, че тогава е била и най-ранима – на 500 км от дома в София, сред нови порядки и непознати хора. Вторият труден момент е първата сесия, което погледнато от оптиката на днешния ден, е като мило и смешно вълнение. Обемът знания, обаче, които лавинообразно нарастват, са вторият висок праг за прескачане. А третият праг на финалната права са държавните изпити в шести курс. Време, в което се решава „ще бъдеш или не“ лекар и дали ще се осъществи тази твоя лична мисия. По време на стажа във ВМА Ева се радва, че може да ходи в болницата „всеки Божи ден“, да се учи от най-добрите лекари, които работят в нея, да усети как излиза от студентството и влиза в „истинската“ болница, във всекидневието на лекарската професия. И да усети, че „това е твоето“. И тогава се усеща и истинското състезание между състудентите, времето да се отличиш пръв сред първите. Нейните отлични резултати от университета и от Военноморското училище й позволяват да остане заедно със състудентката й д-р Антония Гамишева във ВМА-болница. И
това е нейният невероятен старт
Така след държавния стаж в клиниките по вътрешни и по хирургически болести са познати и двете момичета по-лесно се адаптират в динамичното всекидневие на Спешното вече като колеги. А и шумът, който се вдига около тяхното завършване заради очакването от години да се попълнят военните формирования с военни медици, създава еуфорията, която заслужено огря първия випуск от 17 дипломирали се млади военни лекари.
В деня на разговора с д-р Георгиева колегите й от втория випуск, който се явяваше на своя втори държавен изпит, напомни на Ева нейната последна лятна ваканция през миналата година. Като последен къс безметежно време, в което можеш и да не мислиш за нищо и нищо да не правиш… Но го осъзнаваш, когато сам започнеш да работиш, казва тя.
Сега осъзнава и друго – че военното обучение им дава усещане, че сам се справяш с всичко, че всичко лежи на твоите плещи. И то й помага по-късно да й е по-леко и в работата. Ранното ставане я адаптира към ранното работно време сега. Научила се е и да работи с хора, и да контролира хора. Но най-новото е досегът до пациенти и техните близки. И чисто психологически да се справяш с техните трудности и отговорността да работиш в едно спешно отделение. Защото не всички пациенти са спешни. За мен най-доброто нещо е да ти кажат, че си здрав. За съжаление, има случаи, при които болничното лечение е неизбежно, но това са малък процент от случаите. Но пък не е разбираемо, пациенти да се редят пред кабинетите ни с желание да бъдат хоспитализирани… Затова триажът е толкова важен.
Първият пациент, който е трябвало да върне у дома
защото показателите му доказвали, че не е спешен, бил готов да влезе в болница и настоявал за това. Тя му обяснява, че може да се прибере и че няма защо да лежи в болница. И това е, с което най-трудно свикнала: да можеш да отсяваш спешното от неспешното, да се ориентираш бързо в ситуацията. И точно военното обучение им дало тези знания и опит: да вземат бързо решение в кризисни ситуации. И за това днес е най-благодарна на военното им обучение. Макар че по пътя към успешната работа и им е взело много. Например, времето, прекарано с близките им. За нея досега било трудно да си представи, че ще почива в празничен ден. Като курсанти на празнични дни – Трети март, 6 май, Коледа или Великден години са били в строя на някой площад. Днес „изведнъж“ като практикуващ лекар, когато се прави работният график за следващия месец, тя е напълно готова да поема дежурства по празниците… Но това си има и добра страна – ако днес се наложи, доброволства да работи на празник, без да й тежи и не се чувства ощетена. И се е научила да цени всяко време, прекарано със семейството си, не само по празници.
Днес лейтенант д-р Ева Георгиева се е насочила за специализация към хирургията. Нарича я „голям ръкав на медицината“. И даже още не се е насочила конкретно към някоя част от нея. Предимство е, че с д-р Антония Гамишева още две години и половина ще специализира военномедицинската си специалност – тази на авиационната медицина. В това време ще се насочи и към клиничната си специалност. Като прецени и коя от тях е подходяща за млада лекарка със семейство. Защото вече има дата за сватба… А с избраника-курсант моряк се запознава още в първата година на обучението си във Военноморското училище. И той днес я последва в София.
Лекарят е длъжен да е във форма – и физическа, и психическа
Обожава йогата след тежък работен ден, помага си с електро стимулационни тренировки, които стимулират работата на мускулите. Обича да пробва нови неща, да открива такива, с които за по-малко време да получава същите добри резултати. Веруюто й е, че всеки трябва да набляга на физическата си култура. Но лекарят е длъжен да е във форма: и физическа, и психическа. Предпочита изкачването на планинските върхове със своите приятели, по 7-8 часа, особено в Пирин, което я зарежда. През зимата нейният спорт са ските. Пет години я духат морските ветрове във Варна и някак любовта й към морето отлетява. Но обича да се гмурка, което е част от обучението във Военноморското училище по леководолазно дело. А гмуркането е до 25 м. дълбочина. И днес прави свободно гмуркане до 10 м. без оборудване в този напълно непознат свят… Всъщност, обича морето, но не морето във Варна заради годините натоварване. Но все пак Варна е и градът, където среща мъжа на своя живот, един очарователен сливналия…
