„Малцина разбират, че истинският патриотизъм е един жив идеал, който води хората да живеят за отечеството си именно тогава, когато няма нужда да умират за него“. Тези думи са казани преди около 140 години от малко известен български родолюбец, емблематична личност, която може да бъде определена като един от бащите на нашата нация – Илия Йовчев. Той е роден през 1850 г. в Троян, учи в Тулча и Одеса, по-късно в Робърт колеж и в колежа „Хамилтън“ в Саратога, САЩ.
Удивителен полиглот, сравнително бързо след пристигането си в САЩ, в Ню Йорк, научава перфектно английски език – писмено и говоримо. Издадената преди няколко години книга „ Дневни забележвания върху историята на Илия С. Йовчев 1869-1875 година“, е първият писмен документ на български език за емигрантския живот в САЩ.
Преди около две години ни потърсиха потомците на Илия Йовчев, по-специално неговият пра-правнук Брандън, който е представен на една от снимките. Дневникът на Илия Йовчев е разчетен и публикуван от инж. Иван Марков. Като цяло книгата описва живота на Илия Йовчев в САЩ, като представя в отделни негови аспекти културната, религиозна и политическа действителност в Америка в края на ХIX век.
Интересна е историята на приятелството между Илия Йовчев и нашия възрожденец Петко Славейков, приятелство, което продължава до самия край на живота на Йовчев. Независимо дали е в България, или за пореден път е прогонен от родината си, младият човек се радва на разбирането, на материалната и духовна подкрепа и съпричастието на Славейков. В своя „Дневник” Йовчев споделя за ключовата роля, която е имало в живота му присъствието и специфичното бащинство на Петко Славейков.
Влиянието на Славейков върху Илия Йовчев е неоспоримо, нашият възрожденец свързва младия човек с американските мисионери.
След Освобождението, когато се връща в България, Йовчев работи като директор на Библиотеката в Пловдив, той пише първия български фантастичен роман, изявява се още като писател и публицист. Наречен е „Баща и основател на Българската общност в САЩ“.
За период от време Илия Йовчев е работил като детектив към областния прокурор в Ню Йорк, като е бил високо оценен именно от този прокурор.
Живеейки в Америка, Илия Йовчев изпраща дописки до цариградските вестници „Македония”, „Напредък”, „Право” и сп. „Читалище”, в които представя пред българския читател живота, нравите, политическото устройство, социалните отношения, образованието в САЩ. Заедно с това, превежда статии от в. „Македония“ и ги публикува в местните американски вестници „Ютика Морнинг Хералд”, „Онейда коммюнити”, „Хамилтън Монтли”, „Бостън илюстрийд” и други.
Йовчев е първият български журналист сред нашата отвъдокеанска емиграция и първият кореспондент на български вестници в Америка. Българинът си поставя за цел да запознае американските читатели с тежкото положение на народа ни, намиращ се под османска власт и да предизвика съчувствие към съдбата ни.
Вестникът, който самият Йовчев издава, докато е в България, е наречен с емблематичното име „Родолюбец“, което заглавие ясно визира целта и основния фокус на печатния орган.„Родолюбец“излиза през 1888 – 1890 г., после поради преследвания от страна на правителството, е спрян, а Йовчев е изгонен от страната.
Вестникът е спиран и двата пъти, когато авторът започва издаването му: през 1888 г. и вторият път – през 1898 г. А самият редактор е бил жестоко преследван и арестуван няколко пъти – заради статиите, които публикува. Наричан е презрително „американецът“, към него са отправяни персонални заплахи, съпроводени с думите: Хайде, отивай си в Америка, не те искаме тук . След няколко ареста Йовчев е принуден да се завърне в САЩ.
Той се занимава и с театрална дейност. Една от заслугите му е побългаряването на социалния роман на Едуард Белами, както и ред други литературни материали, които по-късно печата в „Родолюбец“ през периода 1897-1898 г., когато отново се завръща в София.
Йовчев създава първото наше емигрантско дружество „Пришълец“ (1906 г.) в Ню Йорк. Автор е на редица съчинения от философски и публицистичен характер. Илия Йовчев умира в САЩ на 28 юли 1907 година.
„Да се изправи българинът“ – Важността на военното ни развитие като нация
Разнообразните по тематика статии с философско съдържание на Илия Йовчев са озаглавени: Моралът, Лъжата, Истина, Благородство, Съчувствие, Състрадание.
Той пише за „Военното и икономическото ни развитие“, което се превръща в предмет на много голям интерес от страна на читателите. Авторът разяснява важността на военното ни развитие като нация, в паралел с икономическото, според него на първо място народът трябва да е в състояние да брани интересите си.
Ето и един текст, който носи името „Да се изправи българинът“:
„Българинът е прегърбен. Който е живял поне малко в чужбина, или пък е пътувал по други страни, когато се върне в България, първото впечатление, което придобива е, че духът на българина е убит. Той не притежава израза и осанката на свободния човек, оная решителност и самочувствие, които ще го накарат да се изправи смело и да си проправи път напред в активен и свободен живот. Напротив, той е навел глава и се е умислил. Той рядко се засмива, рядко ще заговори за победите, за хубавите неща в живота си.
Духът на народа ни е убит, всички сме прегърбени под товара на невежество, насилие и отчаяние. Наистина нищо друго не може така ефективно да убие духа на българина, както апатията“.
В своето издание Илия Йовчев поставя на фокус запознаването на българското общество с демократичните принципи в политическото устройство и управление в САЩ. Редакторът се опитва да разпространи тези модели у нас, той предлага преустройство в сферата на бита, в социалната сфера, занаятчийството, градоустройството, търговията, домовете на българите, възпитанието на децата и младежите. Докато е бил обвинен в скалъпено срещу него дело, Йовчев няколко пъти е бил в ареста, при един от тези арести умира малката му дъщеря. И всичко това заради силата и безкомпромисността на вестник „Родолбец“, който за период от време е спрян, а Илия Йовчев е осъден на седем години затвор. Ето какво казва авторът за този период от живота си:
„Всичко се цензурираше от самия пристав и помощниците му… Бях под ключ в малка стаичка в участъка повече от месец. После ми определиха домашен арест, след като дам гаранция… Забраниха на който и да било да влиза при нас, дори шуреите ми, не можех да се видя и с адвокатите си. Така арестуваха цялото ми семейство, никой не можеше да влиза и излиза от дома ни. Така беше до деня, в който почина малката ни, осеммесечна дъщеря. Докато детето ми береше душа, бях в такива неизразими страдания, че писах нападателно на кого ли не, за което съжалявам… После обаче, като почина детето ми, вече имахме свободата да излизаме от вкъщи, както и адвокатите ми да идват при мен…. След всичко това, през което преминахме, има ли все още някои читатели, които не са убедени в това, че, дето се казва, с кръвта си пишем този вестник, за да разбием най-накрая кремъчната скала в сърцата им …“.
В същия контекст, Илия Йовчев пише и следните редове: „Никакви страдания в чужда земя, мъчения, затвори и от най-върли врагове, не могат да съкрушат и убият така духа на българина, както систематичните преследвания от страна на нашето правителство и волската апатия на мнозинството към всяко благородно дело“.
Като че ли имаме пред себе си един специфичен хирург, странен човек, с остър проницателен поглед, който така и не желае да дава на своите читатели лесни отговори, нито пък харесва да върви в утъпкани пътеки.
