Автор: Професор полковник о.з. Димитър НЕДЯЛКОВ
Преди да анализираме действията на Добруджанския фронт през 1916 г., нека да припомним събитията 3 г. преди това. През Междусъюзническата война Румъния напада в гръб България на 28 юни 1913 г. докато армията й се сражава срещу сърби и гърци. Румънската добруджанска армия окупира българските територии до линията Тутракан-Балчик. Два румънски корпуса и две конни дивизии преминават Дунав при Бекет и достигат старопланинските проходи. Събитието предизвиква първата национална катастрофа в държавата ни, а Южна Добруджа е включена в пределите на Кралство Румъния.
На 17 август 1916 г. Кралство Румъния подписва договор за присъединяване към Антантата, на 27 август започва мобилизация и същия ден обявява война на Австро-Унгария. След няколко дни български, германски и турски представители съобщават, че държавите им по силата на съюзните си задължения се намират в състояние на война с Румъния. Българската Трета армия, начело с генерал Стефан Тошев, започва да се развръща за действия в Добруджа. Армията е в състав – 4-та пехотна Преславска дивизия, 1-ва конна дивизия, 1-ва бригада от 1-ва пехотна Софийска дивизия, Дунавският българо-германски отряд и придадените им части. Тези формирования разполагат с 55 000 души, 132 оръдия и 53 картечници. Те са организирани в 93 пехотни дружини, 32 ескадрона и 57 батареи.
В рамките на предходните три години румънската държава влага изключителни средства за укрепването на завладените територии. С отбраната на бреговете на р. Дунав и териториите на изток е натоварена Трета румънска армия под командването на генерал Михай Аслан. Тя има в състава си 6 пехотни дивизии. За усилване на тази групировка от Русия се прехвърля експедиционен корпус под командването на генерал Андрей Зайончовски. Така по оформящия се фронт в Добруджа противникът също има превес в сили и средства над българската войска.
Царство България обявява война на Кралство Румъния на 1 септември 1916 г. Рано сутринта на 2 септември полковете на българската Трета армия пресичат румънската граница по цялата й дължина. На същия ден до обяд е освободен Курт бунар, а лявото крило на армията се приближава към Тутраканската крепост. Дадено е началото на знаменитата операции по овладяване на една от най-модерно укрепените твърдини в цяла Европа.
Четвърта Преславска дивизия настъпва от юг, бързо овладява румънските предни постове. Полковете й настъпват по фронта в дълбочина между 15 и 23 км и се вклиняват в основната отбранителна линия на противника до 3 км.
Към вечерта на първия ден румънците вече са изоставили почти цялата си изнесена защитна линия, за да се съсредоточат на основната отбранителна линия. Оттам те започват продължителен пушечен обстрел, подкрепен от артилеррийски огън, но с нисък ефект. Румънското командване реагира бавно на развиващата се ситуация. Генерал Аслан остава в Букурещ. Той нарежда на генерал Зайончовски да се придвижи към българската граница с войската си, но заповедта е изпълнена с голямо закъснение. Направени са опити да се изпратят подкрепления от резервите около столицата, но те също се забавят.
Тутраканската крепост по онова време е достатъчно силна инженерна отбранителна система. Тя разполага с 15 форта, дълбок овраг, картечни гнезда, окопи и укрити в блиндажи оръдия. Гарнизонът й се състои от над 40 000 души. Бойното пространство е разделено на 3 сектора. Първи сектор с фортове от 1 до 5 е отбраняван от 9 батальона, Втори сектор с фортове от 6 до 9 – от 4 батальона и Трети сектор с фортове 10 до 15 се брани от 14 батальона.
След дъждовната нощ на 3 септември 4-та пехотна Преславска дивизия напредва към бодливата тел на основната защитна линия на Втори сектор, изтласквайки румънските патрули и позициите на тежката им артилерия. В хода на действията дивизията отблъсква няколко румънски контраатаки, като претърпява само леки загуби. В същото направление 1/1 пехотна бригада успява да се приближи към основната защитна линия без съпротива.
Въпреки песимистичните доклади на тутраканския крепостен командир генерал Теодореску, румънското висше командване поддържа надеждата си, че крепостта ще издържи.
На 3 септември са направени първите опити да се усили отбраната на Тутраканската крепост от румънски части от състава на 19-а пехотна дивизия. Те обаче са разбити след вихрената атака на българската 1-ва конна дивизия при селата Кочмар и Карапелит.
В 11 часа сутринта на 3 септември генерал Тошев издава Заповед 17 за настъпление към Тутракан на следващия ден. Основното направление за атака е от юг срещу пето и шесто укрепление във Втори сектор. За да защити десния фланг на тези войски, генерал Тошев натоварва две бригади от 1-ва пехотна Софийска дивизия със задачата да наблюдават румънските действия в Силистра.
Междувременно продължаващите песимистични, дори отчаяни доклади на генерал Теодореску отново са пренебрегнати. Първите подкрепления прекосяват Дунав късно следобед и през нощта на 4 септември. Когато стъпват на южния бряг, те веднага са разпределени, за да подсилят различни сектори на крепостната отбрана. В решаващия Втори сектор обаче българското командване успява да осигури значителночислено превъзходство през първоначалната фаза на атаката. В пехота то е 2,2:1, в оръдия 1,4:1 при равен брой картечни установки.
Огънят на българските артилеристи е толкова ефикасен, че към 7,40 ч. групи румънски войници напускат укрепленията към тила. Румънските батареи в сектора също са подавени. В 8 ч е наредено настъплението на пехотата, която да се ръководи лично от офицерите за повдигане на духа. Като лавина 18 000 български воини се устремяват срещу укрепения във Втори сектор противник, осигурявани от „огневия валяк“ на артилерията. До пладне са превзети четири форта. В други два сектора атаката също е успешна и това води до общо румънско отстъпление към втора отбранителна линия, което се превръща в бягство към спасението.
На 5 септември генерал Аслан нарежда на командира на 9-а дивизия генерал Бесарабеску да изпрати усиления към обсадения град. Командирът изпълнява тази заповед. Той оставя само 4 батальона в Силистра, а изпраща 5 батальона, 4 батареи и 2 ескадрона към Тутракан. На 6 септември тези сили са пресрещнати и разбити при с. Сарсънлар. С това съдбата на гарнизона е решена.
Сутринта на 6 септември българската артилерия открива огън. След това започва масирана атака от всички страни. Румънците са изтласкани към самия град, а българските части достигат до възвишенията, от които ясно се вижда Тутракан. Българската артилерия се разполага там и по брега на реката. Започва обстрел по всички плаващи средства. Пламват дори петролните складове в отсрещния румънски град Олтения, а малко след това пламва и самият град. Командващият отбраната генерал Теодореску, нарежда оттегляне през р. Дунав и лично се качва на първия шлеп, оставяйки хиляди паникьосани войници, някои от които се опитват да последват примера му, но се давят в реката или биват погубени от артилерийски и пушечен огън. Румънските опити да се пробие обсадата към Силистра също се провалят от убийствения огън на българската артилерия. Когато българските дружини влизат в града, защитниците започват да се предават на големи групи.
Така за 36 часа бойни действия българската войска успява да спечели една от най-големите си победи през войната. От 40 000-ия румънски гарнизон, 7500 са убити и ранени, а 28 000 се предават или са заловени в плен, включително 480 офицери. В български ръце попада цялото военно имущество на врага. От българска страна убитите и ранените са 9205 души. С тази битка започва освобождението на Южна Добруджа и разгромът на Румъния. От нея остава и изразът „Власите се давят накрай Дунава“.
