Тя се обръща само ако ѝ извикате „Слайс“. Това е нейната позивна, която на български се превежда като парче, къс, резен. Но може и да служи като метафора за изключително точни действия, в които разрязваш нещо в най-слабата му точка. Така, както поразяваш противников самолет с ракетите на Ф-16.
Не я попитах защо е избрала позивната „Слайс“, но пък тази останала неразкрита тайна е може би скритият и щастлив коз, който всеки боен пилот крие в джоба на якето си по време на най-критичните ситуации във въздуха.
В комуникацията с външния свят най-големият коз на 32-годишната жена е способността ѝ постоянно да те изненадва. Тя е тип „джобен формат“, висока 165 см, но има най-голямата и пленяваща усмивка на света, която чупи всякакви бариери от недоверие, съмнение или недоброжелателност. Когато започва да говори – бързо, без замисляне, без прекалено взиране в себе си, разбираш, че пред теб стои човек, който е изключително отворен към външния свят, но с най-голямата дипломатичност на света може да обърне разговора и никога да не стигнеш до своята предварително поставена цел. Всъщност изненадите са толкова много, че ти оставаш потопен в нейния свят, без нито една възможност да направиш „брейк“ и да я пробиеш в нейния гейм, както в тениса, който тя обича да играе.
Слайс Оутън, както пише на пилотския ѝ гащеризон е родена в Сиатъл, световната столица на алтернативния рок и грънджа, на „Нирвана“ и Кърт Кобейн, и то, докато той още е жив. Баща ѝ е военнослужещ, сестра ѝ служи в американските Военновъздушни сили. Кимбърли не остава в меланхолията на гръндж музиката и от североизточния Сиатъл отива да учи политически науки в Южна Калифорния. Четири години по-късно завършва като бакалавър в Калифорнийския университет на Лос Анджелис, митичния UCLA, който през 2023 г. е избран за 7-а поредна година за най-добрия щатски обществен университет. Докато учи политология, се записва в курсове за резервист. Става офицер по оръжейни системи и лети на бомбардировача Б-1, седи в дъното на огромната машина и отговаря за подредбата на боеприпасите. Докато лети в бомбардировача с бакалавърска диплома по политически науки, изкарва курсове за частен лиценз за пилотиране на едномоторни самолети. Веднага след това решава, че летенето е нейната страст, и се записва в курсове за бойни самолети. Така един ден се събужда пилот на Ф-16, без да е завършила военновъздушно училище. Всъщност влиза в американските Военновъздушни сили по най-трудния от трите начина, по които това може да стане. Избира да лети в 31-во авиационно крило, в 555-а експедиционна ескадрила, наречена „Трипъл Никъл“. Тук тя разкрива тайната на името – те са „Трипъл Никъл“, понеже са три „петици“, а на монетите от 5 цента викат „никъл“.
Слайс взима буквално с двете ръце от живота, вместо да се потапя в меланхолията на Сиатъл. Макар да е силно привързана към семейството си, тя избира да лети в базата Авиано в Италия.
„Колкото повече различни преживявания можете да имате, толкова по-добре. Мисля, че това ви прави по-добри в това, което бихте искали да правите. Просто обичам да опитвам нови неща“, казва тя.
Вече има 500 часа във въздуха с Ф-16 и общо над 1000 на различни видове самолети. Била е на мисии в цял свят, но за първи път попада в българската авиобаза Безмер като част от съвместната летателна тренировка „Тракийска пепелянка 2024“, където си партнира с още Ф-16 от Румъния и Гърция, както и с българските МиГ-29 и Су-25.
В Безмер Слайс е вече майор, освен щатната си роля на командир на авиозвено, тя е мениджър на цялото американско участие в тренировката. Това означава, че е отговорна и ръководи почти всичко – от изготвянето на полетните графици в сътрудничество с българските координатори от Трета авиобаза край Пловдив и авиобазата в Безмер, през планове и схеми за тактическите маньоври във въздуха по време на изпълнението на бойните задачи, инструктажи за безопасност на полетите преди излизането на мисия, зареждането на Ф-16 с гориво, течен кислород и хидравлична течност. Отговаря и за връзките с външния свят, както и за културната програма на американските военнослужещи. Общо 161 души.
„Разменяме информация през последните няколко месеца, накрая седнахме и организирахме летателния график, тактиките, които ще тренираме. Имаме много набори от мисии, които планираме да изпълним за това голямо военно учение. Някои от тях включват офанзивен противовъздушен, отбранителен противовъздушен, близка въздушна поддръжка, тактически прехващания и основни маневри на изтребителя. Така че имаме много маневрени въздушни битки.Имаме ситуации с 8 самолета във въздуха по едно от също време от три различни нации. Така че ние сме наистина развълнувани да интегрираме на практика нашите тактики, техники и процедури заедно, за да можем да бъдем по-добри като екип на НАТО и да работим заедно за бъдещето“, разказва тя с непостижима за простосмъртните лекота.
Вечерта след полетите времето е за нея. Тя отива във фитнеса и тренира, за да може да преодолява по-лесно претоварванията на полет. Хобитата ѝ са хайкинг в планината и тенис. Фен е на Рафаел Надал, защото „той просто не губи“, а за това се изисква невероятна психика. Харесва и Григор Димитров заради неговата грациозност. „Знаеш ли, той губи мача, но показа най-доброто от себе си“, казва тя. Всъщност Слайс обича хората с по-малко талант, които постигат резултати с много труд. „Уважавам тези, които притежават етиката за упорит труд, а не тези с огромен талант, които постигат целта си с щракане на пръста“, смее се тя.
Последната изненада е моментът, в който Слайс произнася думата „смиреност“ – нещо, което рядко се случва в забързания ни свят. Тя се смирила, когато представяла Ф-16 пред българския военен министър Атанас Запрянов. „Изпитах огромно уважение и смиреност към тези хора. Беше огромна чест за мен. Цялото висше българско ръководство бяха изключително мили и много приятелски настроени.
Предизвикателствата за нея предстоят. Още едно преживяване, което се случва веднъж в живота, ще изпита Слайс днес. Тя излита за първия си въздушен маневрен бой срещу МиГ-29. „Знам, че те са много опитни в битките с Ф-16 на Румъния и Гърция, така че ще е интересно да се види как ще се развият нещата. Опитвам се да я накарам да стигне до крайност и питам: „Твоята цел е да изпратиш МиГ-29 в пенсия?“ – О, ще видим, смее се тя, след като е избягала от директния отговор. И продължава като топдипломата Слайс Оутън: „Но съм много развълнувана и от това, че още другата година ще летим заедно с българите на Ф-16. Ще бъде прекрасно за вас да имате най-модерната версия на Ф-16“.
