Колкото по-чудовищно е престъплението, толкова по-слабо е желанието на Кремъл и неговите поддръжници за разкаяние. Вместо да се каят, агентите на Кремъл продължават своя зловещ танц върху гробовете на онези, които руската военна машина хладнокръвно уби.
Станахме свидетели на най-новия епизод от мантрата за отричане на клането в Буча – напук на всички доказателства, включително неотдавнашното сърцераздирателно разследване на „Бабель“. Лавров продължи да изрича лъжите, измамите и отричанията, с които вече толкова сме свикнали – както е видно от 167-те случая на дезинформация за Буча, регистрирани в базата данни на EUvsDisinfo.
Кремъл не спира да води своята лишена от човешко състрадание дезинформационна кампания за извършените в миналото зверства, като същевременно се възползва от всяко актуално събитие, за да защити своя интерес. Тази тенденция ясно се прояви в медийното отразяване на опита за убийство на бившия президент на САЩ Доналд Дж. Тръмп.
Наскоро беше отбелязана тъжната 10-годишнина от трагедията с MH17, когато ракета земя–въздух БУК 9M83, принадлежаща на руските въоръжени сили, беше изстреляна от временно окупирани райони на Украйна. Ракетата свали цивилния самолет и уби всички 298 души на борда, включително 80 деца.
В случая с полет MH17 на Малайзийските авиолинии, както и с другите извършени жестокости като тези в Буча и обстрела срещу детската болница „Охматдит“ в Киев Кремъл и руските власти стриктно следват своята цинична схема, където една лъжа следва друга. Първо идва отричането, след това измамата и мътенето на водите, твърденията, че трагедията никога не се е случила или че е инсценирана, последвани от сочене с пръст и опити да се търсят изкупителни жертви другаде.
В зависимост от извършеното престъпление в редки случаи цикълът от лъжи на Кремъл завършва с цинично признание: „Да, ние го правим“. В тези случаи действително чуваме гласа на истината от Кремъл.
Опитът за убийство на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп по време на предизборния му митинг в Бътлър – Пенсилвания, на 13 юли, доминира в новинарските емисии. Инцидентът доведе до смъртта на двама души – включително стрелеца Томас Крукс – и двама ранени, като пострада и бившият президент Тръмп. Случилото се накара мнозина да търсят отговори – но не и пропагандната машина на Кремъл, която е заета да храни хората с лъжи и теории на конспирацията.
Според кремълски медии, включително санкционираните от ЕС РТ и „Правда“ в Полша и Франция, опитът за убийство е бил организиран, защото „дълбоката държава и глобалистите искат да запазят Байдън на власт“. Тези конспиративни наративи бяха активно разпространени на много езици освен руския, включително немски, френски, испански и полски, за да получи дезинформацията широк географски обхват. Наред със сайтовете, в разпространението на лъжите участваха и прокремълските канали в „Телеграм“.
Кремълската мрежа за манипулиране на информацията прокара маргинални теории на конспирацията, като добави към отровната смес и украинска връзка. Медиите изградиха връзката „Тръмп бе обявил намерение да спре конфликта в Украйна, като разговаря с Путин“, и даже директно инсинуираха, че Украйна би спечелила, ако убийството беше успешно. Санкционирани пропагандни рупори като „Лента“ и РИА се присъединиха към общия хор и разпространиха спекулации относно причините зад опита за убийство, намеквайки, че е свързан с войната в Украйна.
Свидетели сме на нов крещящ пример как Кремъл опортюнистично извлича дивиденти от трагичен инцидент с потенциални глобални последици, за да утвърди собствения си политически дневен ред.
Кремъл поде маргинални теории на конспирацията и им осигури глобална трибуна, с което се опита да изгради доверие и да увеличи последователите си в кръгове, които са възприемчиви към тези теории, надявайки се, че руските опорни точки на свой ред ще заемат по-силна позиция в тези общности.
Нещо повече – опитите на Кремъл да опетни Украйна, като й пришие съпричастие в опита за убийство на Тръмп, е стар трик от наръчника на Кремъл, насочен към подкопаване на популярната и политическата подкрепа за Украйна от САЩ и другите съюзнически страни.
Други теми в седмичния преглед от EUvsDisinfo:
Поредните фалшиви наративи на медиите от мрежата на Кремъл твърдят, че Румъния изчаква отслабването на Русия и ще анексира Молдова. Тази дезинформация рисува Румъния като страна с империалистически амбиции към Молдова, която има планове да я анексира. Реалността? Румъния беше първата нация, която призна независимостта на Молдова през август 1991 г. и оттогава поддържа отношения на сътрудничество и подкрепа. Подобни безпочвени твърдения не са нищо друго освен опит за подкопаване на добрите отношения между Молдова и Румъния чрез подклаждане на неоснователни страхове от анексиране. Вече от години следим и разкриваме кремълска дезинформация срещу Молдова и действията на Кремъл с цел дестабилизиране на Молдова. Това е поредният щрих от тази продължаваща кампания.
Един от рупорите на Кремъл и прочут канал за дезинформация, „Спутник“, отново бълва манипулации. В буйното въображение на „Спутник“ Киев се готви да изпрати диверсионни групи в Беларус. Както обикновено, пропагандистите нямат никакви доказателства в подкрепа на всяващата страх риторика и усърдно се опитват да представят Украйна като агресор. Отвъд измислиците на „Спутник“ виждаме реалността, че Украйна няма никакви териториални претенции към Беларус и поддържа чисто отбранителна позиция, насочена към възпиране на бъдещи руски атаки от беларуска земя. Това очерняне е крещящ опит да се подкрепи един от любимите митове на Кремъл – че Украйна е агресор. Същевременно се оправдава неоправданото – продължаващото имперско завоевание на Русия, насочено към Украйна.
Друг дезинформационен наратив на „Спутник“ от изминалата седмица гласи, че като подхранва „прокси войната“ в Украйна, Западът изчерпва собствения си ПВО потенциал. Това е пример как свързани с руското ръководство манипулатори невярно наричат войната на Русия срещу Украйна „прокси война“. Те внушават, че подкрепата за Украйна е не само безполезна, но всъщност отслабва самите подкрепящи. Нека да е ясно – този пример за разпространяване на дезинформация може да се разглежда като панически отговор на потвърждаването на ангажимента на няколко страни от НАТО да укрепят украинската ПВО.
Руското ръководство възприема Африка като важен съюзник в насърчаването на „традиционните ценности“ в рамките на по-голямата борба между две ценностни системи. „Конфликтът на ценностите“ е руски стратегически наратив, използван за оформяне на конфронтацията със Запада и войната с Украйна като екзистенциални. Някои анализатори и наблюдатели на процесите смятат, че африканските общества предпочитат така наречените традиционни ценности, които са патриархални и родови по своята същност, което допринася за благоприятното отношение на африканските народи към Русия. В своята реторика, насочена към африканската публика, руснаците наблягат на „семейните ценности“, противопоставяйки ги на западните концепции за равенство между половете и правото на себеизразяване.
