– Доц. Шаламанов, как решенията на юбилейната среща на върха на НАТО във Вашингтон променят дневния ред на организацията?
– Ясно е, че точно поради продължаващото брутално военно престъпление от страна на Кремъл с удари като това срещу детска болница беше пренареден дневният ред на срещата на върха. И тема номер едно стана помощта за Украйна с цел тя да се защити от руската агресия. Решенията в тази област са с големи обхват и дълбочина и ще доведат до сериозни промени. Това е решение да се започне отсега с 40 млрд. евро годишна помощ, която ще бъде оценявана и ще бъде решавано как да се развива във времето всяка година. Ще се създаде и логистично командване във Висбаден, което да управлява целия процес на военна подкрепа за Украйна. И сега 90% от помощта идва от страни – членки на Алианса, но координацията беше извън механизмите на Съюза. Това логистично командване ще ангажира страните членки, включително с попълване на 700 щатни бройки. И ще даде и възможност украинците да участват по-ефективно в този процес и ще създаде пряка връзка между това командване и командването на украинските въоръжени сили. Включително – със създадената в Украйна Агенция за придобиване и поддръжка, аналог на агенциите в НАТО. Всъщност и в България имаме нужда от такава агенция. Заедно с това се създава и център в Бидгошч – Полша, който да изучава опита и управлението на иновациите и оперативната съвместимост. Което е от полза и за Украйна, и за НАТО, тъй като ще черпи знания от този системен ход на украинските ВС. Както и по-добро разбиране на стратегията, оперативното изкуство, тактиката на руските сили, които са основна заплаха за НАТО и за световния мир. Беше прието решение за незабавна целева помощ в сферата на ПРО с комплекси „Пейтриът” и техни аналози, произвеждани от други страни – членки на НАТО. Бяха подписани допълнителни двустранни споразумения с Украйна, но България все още не е сред подписалите го страни, нито е подписала договора за подкрепа на Украйна още отпреди година във Вилнюс. Решенията, които се взеха по отношение на Киев, включват и по същество необратим процес, наречен мост за членство, според който Украйна неизбежно ще бъде член на НАТО. За първи път една бъдеща страна – член на Алианса, получава такава сериозна финансова, организационна, политическа и морална подкрепа.
– Разкажете за останалите решения.
– Втората група от решения са вътрешни за НАТО и трябваше да бъдат основният приоритет. Свързани са с осигуряване на изпълнението на оперативните планове за отбрана, особено в Източна Европа, с развитие на многонационални сили, на инфраструктура, със засилена подготовка. Като пряк резултат от тях са и подписаните меморандуми за създаване на Съвместно командване на силите за специални операции между България и Румъния, както и писмо за намерения за транспортни коридори за военна мобилност, свързани и със засилване на капацитета по устойчивост на критична инфраструктура в Източна Европа. Паралелно, свързано с повишаване на капацитета за отбрана и възпиране в НАТО, работи и Индустриалният форум, което доведе до решение за ускорено сътрудничество между отбранителните индустрии на страните членки, повишаване на производствения капацитет и на иновациите. Бяха стартирани важни проекти в космическото наблюдение, където ние не се включихме, независимо че имаме капацитет. Както и проекти в сферата на киберсигурността, облачните технологии, изкуствения интелект, от които също не сме част. И на трето място са важните решения, свързани с мястото на Тихоокеанския регион със засиленото партньорство с Япония, Австралия, Нова Зеландия и Южна Корея. Така че това беше не просто юбилейна среща по случай 75-годишнината на пакта, а знак за успешното развитие на Алианса от 12 до 32 страни членки. Срещата наистина е определяща рамката за развитието на отбраната на свободния свят. Макар НАТО да остава регионален съюз, сигурността и отбраната са глобален въпрос. Факт е, че Русия извършва своята агресия с непосредствена помощ от Северна Корея, Китай и Иран и с набиране на доброволци от почти всички страни в света от тоталитарни режими или с провалена държавност.
– Вие очаквахте създаването на Център за демократична устойчивост в Брюксел.
–За съжаление, няма изричен текст за това, защото това са консенсусни решения, а и на срещата в Мадрид тази инициатива беше блокирана поне от една страна членка. Но и с взетите решения сега, особено в областта на противодействие на дезинформацията, пропагандата и манипулирането на информацията, ние ще засилим своя капацитет. Това си остава функция на структурите на НАТО в Брюксел. И както в други области в Алианса, ако няма пълно съгласие между страните, нищо не спира група от тях да работят и опитът им да е достояние за целия Съюз. Това е принципът на всички центрове на компетентност в мрежата за трансформация, какъвто има и в България. Още във „Визия 2020” на 2 септември 2014 г. казваме, че у нас реалната война е информационната. Смущаващото е, че не се вземат сериозни мерки у нас. А това е ключов въпрос в програмата на Урсула фон дер Лайен и ЕС има ангажимент да развие такава мрежа за укрепване и защита на демокрацията с фокус върху справяне с информационно-психологическите операции на Кремъл. Информационната война разрушава интегритета на информационното ни пространство с цел заблуда и зловредно влияние върху начина на мислене и решенията на хората, включително при избори.
– А как ще се развият връзките между ЕС и НАТО на фона на програмата на шефа на ЕК Урсула фон дер Лайен в частта за развитието на отбраната?
– Има все по-тясно взаимодействие между НАТО и ЕС особено в областта на хибридните и киберзаплахите, но сега вече и в сферата на използване на Космоса за сигурност и отбрана, в противовъздушната отбрана. Програмата на Фон дер Лайен и превръщането й в програма на Европейската комисия, когато тя бъде избрана и когато има комисар по отбраната, предстои да видим как ще се развие. Ангажиментът на тази начална програма на председателя на ЕК е в първите сто дни да се проведе стратегически преглед на отбраната и да се изработи Бяла книга за отбраната на ЕС. Със сигурност там ще са повишаване на отбранителния капацитет на Европа, на отбранителната индустрия, сътрудничеството, съвместните проекти и в много висока степен подобряване на военната помощ за Украйна. Решенията, които предлага Фон дер Лайен, в голяма степен ги имаше в българската ни „Визия 2020”, а това са многонационални сили, многонационални проекти, иновации, създаване на инвестиционен фонд за отбрана, който да ускори реализация на важни многонационални проекти, фокус върху противодействие върху хибридните заплахи и информационната война – все идеи, които бяха конкретно предложени във „Визия 2020” и пренесени в „Национална програма 2020”. Те не бяха реализирани в пълен обем чрез „Програмата за развитие на отбранителните способности 2020” и „Програмата за развитие на отбранителните способности 2032”. Като най-видим резултат от това забавяне е, че отбранителните способности в България ще се забавят около 10 години и цената им ще е около 4 пъти по-висока. Т.е. това, което по „Национална програма 2020” можехме да имаме за 5–6 млрд. лв. до 2020 г., сега ще имаме за около 20 млрд. лв. до 2030 г.
– Кое ни е слабото място според вас?
– Това, което знам със сигурност още от 1999 г., е, че за да е успешна България, трябват визия, воля и вяра в способностите ни. У нас не се формулира ясно визия и ние отидохме на срещата на върха със секретна визия, без тя да се представи като дългосрочна и с подкрепа от обществото. Волята означава мнозинство в парламента, а вярата е свързана с консолидацията на обществото. За да може и в сферата на отбраната най-после да завърши поредният Стратегически преглед на отбраната и да излезе Бялата книга за отбраната, планирана още за декември…