Автор: Професор полковник о.з. Димитър НЕДЯЛКОВ
Успехът на войските на Трета армия при Тутраканската крепост и устремът на българските кавалеристи при Кочмар и Карапелит обезкуражават румънския гарнизон в Добрич и той го напуска още вечерта на 3 септември 1916 г. На следващия ден дружините на 8-и Приморски пехотен полк са посрещнати възторжено от местното население. Българската войска се натъква на много цивилни жертви, избити от румънските власти. Само в района на жп гарата са намерени телата на 53 граждани. Стотици са арестувани и отвлечени на север. Тъй като Добрич е важен комуникационен възел, заплахата от контранастъпление на румънски, сръбски и руски части остава реална.
Позицията, която българските дружини заемат, е едва на 2–4 км северно от града. В 6,00 ч. на 5 септември противникът открива артилерийски огън по българските формирования, които все още се окопават. Завързва се пушечен и картечен двубой. Румънските войски атакуват, разчитайки на неколкократното си числено превъзходство. Срещу тях започват сражение едва 9 български роти. Двете придадени скорострелни батареи все още не са пристигнали на позицията. Срещу левия фланг на бранителите се понасят в атака шест руски ескадрона от 3-ти Смоленски улански полк.
Въпреки трудната ситуация българите не трепват. По настъпващите кавалеристи те откриват убийствен пушечен и картечен огън. Към него се добавя артилерийският огън на вече развърналите се батареи на майор Илиев. Руските ескадрони понасят огромни загуби и малкото оцелели обръщат в галоп назад. Цялата българска отбранителна верига изскача от окопите и
с вик „Ура“ се хвърля в атака „На нож“ срещу приближилата румънска пехота. Тя също е принудена панически да отстъпи.
Утрото на 6 септември разкрива покъртителната картина пред фронта на позицията. Полето е покрито с телата на убити и агонизиращи вражески войници и коне. През целия ден върви усилено окопаване и прегрупиране на българската войска по цялата отбранителна линия. Пристигат подкрепления, които заемат своите сектори.
Малката тактическа пауза за бранителите на на гр. Добрич е следствие от успешните действия на българските войски в района на гр. Балчик. След предварително разузнаване и бомбардиране с водосамолети на позициите на румънските войски в града на 5 септември 1916 г. български миноносци стоварват морски десант. В резултат на предизвиканата паника от бомбардировките и от десанта румънските части се оттеглят и Балчик е овладян. В български ръце попадат големи запаси от храни и горива, което благоприятства действията на българската войска. Като отчита критичността на ситуацията на Добруджанския фронт, руското командване предприема решителни мерки.
Привечер на 6 септември в района около с. Езибей (дн. Паскалево) се появява вражеска артилерия, която скоро открива масиран огън. В същото време 6 руски дружини тръгват фронтално
в атака.
Поради приликите между българските и руските униформи бойният вик „Ура“, добре познат на нашите войници, първоначално внася заблуждение в окопите. Впоследствие срещу настъпващата пехота е открит огън, който я кара да залегне и да започне да се окопава. На българските подразделения е заповядано да контраатакуват и скоро защитниците на свой ред с гръмко „Ура“ настъпват в щикова атака. Немалка част от вражеските бойци са избити, други отстъпват назад, повличайки и подкрепленията със себе си.
По същото време в крайния десен участък на позицията се водят боеве при с. Геленджик (дн. Победа) срещу няколко руско-румънски дружини. Издадена е заповед селото на всяка цена да бъде отнето от противника. След нощна атака от три страни и схватки по улиците на селото врагът е отблъснат. В боевете е ранен тежко командирът на 8-и Приморски пехотен полк полковник Константин Минков, който по-късно почива от раните си в София.
Падането на Тутраканската крепост на 6 септември променя оперативната ситуация на Добруджанския фронт. Противникът търси реванш. Генерал Андрей Зайончковски получава заповед да превземе гр. Добрич на всяка цена. Решителното настъпление е назначено за 7 септември. Планът на генерала е да извърши демонстративно настъпление срещу позициите на Варненския укрепен пункт към Балчик, а основният удар да бъде нанесен срещу левия фланг на отбранителната линия. Там за отбрана са развърнати част от дружините на 35-и Врачански и 36-и Козлодуйски полк, както и няколко батареи от 2-ри артилерийски полк. Местността пред полковете е открита и позволява масирана атака на пехота и кавалерия, но е добре простреляна.
През нощта на 6 срещу 7 септември се водят патрулни схватки, в които предните български дозори пленяват руски войници, търсещи места за артилерийски наблюдатели и телефонна връзка. От разпитите им става ясно, че в района на с. Езибей са концентрирани полковете на 61-ва руска и 1-ва сърбо-хърватска доброволческа дивизия, както и различни румънски пехотни части.
В 6,00 ч. руската артилерия открива огън по цялото протежение на фронта. Скоро гъсти пехотни вериги се понасят към позициите на малобройните защитници. Основният удар срещу 35-и Врачански полк предизвиква сериозни загуби. Българското командване взема решение да нанесе удар във фланг на настъпващата руска 61-ва дивизия със силите на пехотни дружини от 36-и Козлодуйски полк. Срещу козлодуйци обаче е насочен ударът на сърбо-хърватската доброволческа дивизия и полкът е принуден да отстъпи, с което 35-и полк изпада в критична ситуация.
Неминуемата загуба и отстъплението от току-що освободения гр. Добрич е предотвратена от
своевременната намеса на конницата на генерал Иван Колев.
След 6-часов марш, без да дочака заповед от Щаба на армията, той насочва своята 1-ва конна дивизия и придадените към нея две дружини от 16-ти Ловчански полк срещу фланга на сърбо-хърватската дивизия, като оставя слабо прикритие срещу руската 3-та кавалерийска дивизия. В късния следобед на 7 септември двете дружини от 16-и полк под звуците на „Шуми Марица“ откриват убийствен пушечен и картечен огън срещу сръбския полк при с. Осман Факъ (дн. Козлодуйци), което дава начало на паниката сред атакуващите. Край с. Голямо Чамурлий (дн. Смолница) българската конница окончателно разгромява сърбо-хърватската дивизия и я принуждава да отстъпи в безпорядък. Те повличат и руските части, разположени пред фронта на варненските войски, които също отстъпват на север. С настъпването на вечерта преследването на противника от вдигналите се в атака български части е прекратено. Постигната е поредната голяма победа на Добруджанския фронт. Добрич е спасен и е отнета от врага свещена българска земя.
В боевете при гр. Добрич българските войски губят 1012 убити, безследно изчезнали и починали от раните си войници, подофицери и 31 офицери. Общият брой на ранените български войници и подофицери е 2274 души, а на офицерите – 50. Противникът губи близо 9000 убити, ранени, пленени и важни в оперативно отношение населени пунктове и позиции. В безсилието си при оттеглянето си румънските войски в много населени места извършват зверства спрямо местното българско население.
Добричката епопея е съизмерима с онова, което българските войски постигат при Тутракан. Важна роля в сражението имат и обикновените жители на града, превърнали се от свидетели в преки участници в боевете. С българската победа са провалени стратегическите планове на румънското и руското командване за настъпление в Североизточна България.
