Автор: Цонка РусеваАвтор: Цонка Русева
В разгара на горещия август рисковете, свързани с по-високата температура, и на лятото като сезон напомнят всеки ден за себе си. По-добре е, разбира се, да сме подготвени за тях. Използваме съветите, дадени от лекарите на Военномедицинската академия, които да спазваме, за да се чувстваме по-добре.
Топлинен удар
Топлинният удар засяга много органи и системи, казва полковник проф. Ивайло Даскалов, началник на Клиниката по кардиология на ВМА. Водещите симптоми се появяват вследствие на хипертермия, на прегряване след дълъг престой на пряка слънчева светлина или в условията на горещ и влажен климат. Сред тях са отпадналост, главоболие, гадене, повръщане, крампи, понижение на кръвното налягане. На по-късен етап се нарушава мускулният тонус и може да се стигне до евентуална загуба на съзнание, зачервява се кожата, но без изпотяване. Топлинният удар е най-тежката, свързана с топлинното прегряване на организма болест, предупреждава кардиологът. Телесната температура надвишава 41°C. Смъртните случаи засягат най-често хора над 65 години, предупреждава проф. Даскалов. Топлинен удар възниква и при повишена двигателна активност, както и след употреба на наркотици. Но се получава и без да сме били на слънце, като спираме да се потим. Както и при работа на топло, задух и висока влага. Затова съветът е да се отложи тежката физическа работа.
Кожата – първият потърпевш
Как да се предпазим от изгаряния е другата важна тема през лятото. Ползите от слънцето са безспорни, но като не прекаляваме, а защитата е задължителна, казва доц. д-р Весел Кантарджиев, ръководител на Клиниката по дерматология на ВМА. Слънчевата светлина и високата температура влияят по различен начин върху кожата в зависимост от типа й.
Най-честите промени са свързани с познатото слънчево изгаряне. В леката му форма кожата се зачервява, подува и боли. Обикновено това е временно, но е възможно образуването на големи подмокрящи мехури, особено при по-светла кожа, което изисква лекарска помощ. Доц. Кантарджиев напомня да избягваме слънцето между 11,00–17,00 ч., задължителни са шапките, слънчевите очила и светлите дрехи.
В горещините много хора се „сблъскват” и с алергизиращия или дразнещия потенциал на слънчевата светлина, със слънчевата уртикария и различни дерматити. UV лъчите повишат чувствителността на кожата към метали, химични съставки в козметиката, треви и др.
С възрастта се увеличава рискът да възникнат предракови и ракови кожни заболявания. Освен генетичните особености на процеса влияе и слънцето: както дългото, така и еднократното, но интензивно излагане на слънце, свързано с изгаряне, особено в детството. Защото кожните ни клетки имат памет. Затова е важна превенцията, казва д-р Кантарджиев, и ние акцентираме не само върху използването на фотозащитни средства, но и в ежегодните профилактични прегледи при специалист дерматолог. А самонаблюдението на бенките е важно, за да се предпазим от рак на кожата, казва още специалистът. Човешкият организъм може да образува около 20 вида различни бенки, като голяма част са абсолютно безопасни. Но при най-малката промяна в тях трябва да се търси лекар.
Заради топлината и потенето през лятото има и среда за поява на различни микроорганизми, най-вече гъбички. Най-често – по кожата на гърба, където се наблюдават различни по цвят залющени полета, по големите гънки – зачервяване и секретиращи рани, а по ноктите – промяна в цвета и деформация. За всички кожни заболявания, свързани със слънчевите лъчи, се препоръчва непрекъснатата фотозащита: кремове, лосиони, флуиди и др. Най-добре е фотозащитният крем да се нанася по няколко пъти на ден и да обхваща всички изложени на слънце участъци. За справяне с високите температури са важни хидратацията, лекото свободно облекло в светли тонове от естествена и дишаща материя и спазването на добра лична хигиена, напомня още доц. Кантарджиев.
Кърлежите, комарите и вирусите
Удължава ли жегата „сезона на гадинките“? Отговорите дава старши лейтенант д-р Диляра Маринова от екипа на Катедра „Инфекциозни болести“ във ВМА. Тя отговаря, че и тази година кърлежовопреносимите инфекции започнаха сезона си по-рано. А популярни за нашия край си остават Лаймска болест и по-рядко – Марсилска треска, Ку-треска, кърлежови енцефалити, Кримска-Конго хеморагична треска“.
Д-р Маринова препоръчва, ако кърлеж се впие в кожата ни, да се извади веднага с пинсета, като се захване главата на кърлежа, без да се смачка тялото му, и максимално близо до кожата, дори и хоботчето да остане в раната. Дърпаме нагоре, без въртене, мачкане и мазане с олио и дезинфекцираме мястото със спирт. Наблюдаваме за обрив и поява на симптоми като температура, главоболие, кашлица, неврологични оплаквания от 3 до 30 дни след ухапването. „Най-характерният признак е кожен обрив зад колянната ямка, зад ушите, окосмената част на главата или около нея, около пъпа до седмица–две“, обяснява младата лекарка.
Превенцията, казва д-р Маринова, е в разходката със затворени обувки, дълги чорапи и облекло от светла материя, а крачолите на панталоните трябва да са пъхнати в чорапите. За по-голяма сигурност да са импрегнирани с подходящи репеленти или инсектициди (0,5% перметрин например). Всъщност кърлежите обичат да са на топло, тъмно и влажно и често се крият в косата или окосмените части на тялото. Затова децата трябва да се преглеждат.
Катедрата по инфекциозни болести на ВМА е с голям опит в лечението на Лаймската болест, но жегите привличат и комари, като в Европа се „шуми“ за случаи на денга.
Следете за треска, обриви и силно главоболие, казва д-р Маринова, това са вирусни инфекции, които протичат различно при хората. Комарите са активни по изгрев и залез и около места с водна повърхност. А кръвна група „0“ са най-вкусните.
Само женските комари хапят
Предпочитат бременни жени и хора, употребили алкохол.
Всъщност инфекциозните болести имат сезонност и летните вируси атакуват през отпуските. За лятото по-типични са заболявания, причинени от ентеровируси, диария, предизвикана от различни вируси, бактерии или техните токсини, както и острите вирусни хепатити А и Е, казва д-р Димитър Комитов от Катедрата по инфекциозни заболявания на ВМА. Около 90% от инфекциите протичат асимптомно. Т.нар. „летен грип“ е с гърлобол, повишена температура, кашлица и коремни болки, инфекциозното заболяване херпангина с мехурчета по твърдото и мекото небце. Често ентеровирусите причиняват обриви по тялото, по-широко познато е заболяването „ръка–крак–уста“ с обрив по гърлото, около устата, както и по дланите и стъпалата.
Диария се причинява от различни вируси, бактериални заболявания са например салмонелозите. Най-често срещани за сезона са т.нар. хранителни токсикоинфекции след консумация на токсини в храната (риба и морски дарове, яйца). Храната не бива да се съхранява повече от 3 ч на стайна температура, зелените салати да се накисват предварително във вода със сол и оцет. Пробиотиците изхвърлят „отровата“ от организма.
Профилактиката при вирусни хепатити А и Е, които се приемат за „летни“, се състои в спазването на добра лична хигиена и контрол над храните и водоизточниците.
