НАТО е създаден преди 75 години, но през същата 1949 г. на 29 август е взривена първата съветска атомна бомба. Взривът е засечен от САЩ седмица по-късно и на 23 септември 1949 г. президентът Хари Труман съобщава новината. Това е началото на ядреното противопоставяне на СССР и САЩ. В т. нар. „ядрен” клуб влизат и Великобритания, Франция и Китай. Членовете са ограничени от Договора за неразпространение на атомните оръжия. Днес неофициално в него влизат и Израел, Индия, Пакистан и Иран.
Ядреното противопоставяне ражда „атомната триада” – атомни оръжия с въздушно, наземно и морско базиране. В годините на блоковото противопоставяне НАТО–Варшавски договор атомните арсенали са главно на СССР и САЩ. В Европа се добавят Великобритания и Франция.
Независимостта на генерал Дьо Гол
Президентът Шарл дьо Гол след завръщането си на власт през 1958 г. утвърждава концепцията за напълно независими Force de Frappe (Ударни сили), които са способни да защитят Франция от съветско или друго чуждестранно нападение и са независими от Алианса, който Дьо Гол смята за твърде доминиран от САЩ. Франция е загрижена, че в случай на съветска инвазия в Западна Европа, САЩ, затънали по това време във войната във Виетнам и страхуващи се от съветски ответен удар, няма да се притекат на помощ на съюзниците си.
Стратегическата концепция на Force de Frappe е противостойност – способността да се нанесат толкова много щети на населението на потенциален по-мощен противник, че той да се откаже от атака, без значение колко разрушения може да нанесе. Този принцип е известен във Франция като dissuasion du faible au fort („възпиране от слабите към силните”) и е обобщен в изявление на самия генерал Дьо Гол: „В рамките на 10 години ще имаме средствата да убием 80 млн. руснаци. Наистина вярвам, че човек не атакува държава, способна да убие 80 млн. руснаци, дори ако той може да убие 800 млн. французи, ако имаше 800 млн. французи”.
Най-съществената особеност във френската стратегия е, че тя включва опцията за първи ядрен удар, дори в отговор на неядрена провокация.
Ученик на Мария Кюри и израелска помощ
Франция е една от страните – ядрени пионери, с учени като Мария Склодовска-Кюри и Анри Бекерел. Асистентът на Кюри– Бертран Голдшмид, е бащата на френската програма за ядрени оръжия. Той изобретява стандартния метод за извличане на плутоний, докато е част от британско-канадския екип, участващ в „Проекта Манхатън”. След отстраняването на британските и френските учени от него, през 1945 г. Франция трябва да започне собствена ядрена програма почти от нулата.
Въпреки това първият френски експериментален ядрен реактор е факт през 1948 г. и през 1949 г. са извлечени малки количества оръжеен плутоний. От 1949 г. израелски учени, особено тези с познания от „Проекта Манхатън”, са поканени в центъра за ядрени изследвания Saclay. Според подполковник Уорнър Фар от Центъра за противодействие на разпространението на ядрените оръжия на ВВС на САЩ: „Израел и Франция бяха на еднакво ниво след войната и израелските учени дадоха значителен принос за френските ядрена наука и технологиите. Вероятно израелските учени са помогнали за изграждането на реактора за производство на плутоний G-1 и завода за преработка на уран в Marcoul”.
През декември 1954 г. премиерът Пиер Мендес-Франс стартира програма за френски ядрени оръжия. През 1956 г. е сформиран таен Комитет за военни приложения на атомната енергия и е стартирана програма за развитие на средства за доставка. Намесата на САЩ в Суецката криза през същата година убеждава Франция да ускори собствената си програма за ядрени оръжия, за да остане глобална сила. Като част от съюза с Израел от 1956 г. французите построяват тайно ядрения реактор Dimona в Израел, а скоро след това и завод за извличане на плутоний.
През 1957 г. е създаден EURATOM и под прикритието на мирното използване на атомната енергия французите подписват споразумения с ФРГ и Италия за съвместно разработване на ядрени оръжия. Идеята е краткотрайна, защото през 1958 г. генерал Дьо Гол става отново президент и Германия и Италия са изключени от програмата.
Ерата на генерал Дьо Гол
През май 1958 г. са взети окончателните решения за създаване на френска атомна бомба и през 1960 г. е проведен успешен тест. Израелските учени са наблюдатели на тестовете с неограничен достъп до научните данни. След тестовете обаче Дьо Гол прекратява участието на Израел.
След смъртта на Дьо Гол през 70-те и 80-те години на ХХ век САЩ започват да предоставят техническа помощ на Франция. Администрацията на президента Никсън за разлика от предишните правителства не се противопоставя на притежаването на атомни оръжия от съюзници и вярва, че за СССР ще бъде по-трудно да имат многобройни ядрено въоръжени противници. Тъй като Законът за атомната енергия в САЩ от 1946 г. забранява споделянето на информация за ядрени оръжия, се използват методи като „отрицателни насоки” – френските учени описват на колегите си от САЩ своите изследвания и им е казвано дали са правилни.
Подводници с ракети с ядрени бойни глави
Те са част от т. нар. Сили за разубеждаване (Force de dissuasion). На 28 януари 1972 г. първата атомна подводница с междуконтинентални балистични ракети (АПМБР) тип Redoutable напуска подводната база край Брест за първия патрул за ядрено възпиране. Тя е лидер на едноименния тип, който е от 6 единици. Въоръжението им е 16 балистични ракети M45. Заменени са в края на ХХ век от 4 АПМБР от ново поколение тип Le Triomphant. Въоръжени са с балистични ракети с ядрени бойни части M51, 4 броя 533-мм торпедни тръби за торпеда F17 и противокорабни ракети Exocet SM39.
Френските атомни Rafal
Френските военновъздушни и космически сили (ВКС) са вторият стълб на френското ядрено възпиране. Разполагат с 54 ракети „въздух–земя” със среден обсег ASMP-A, чиито носители са многоцелевите изтребители Dassault Rafale B, които напълно заменят предишните Dassault Mirage 2000N през 2018 г.
ASMP е на въоръжение от май 1986 г. Модернизираната версия ASMP-A е в експлоатация от 2009 г. През 2016 г. стартира нова програма за модернизация – ASMPA-R. Първият пуск е през декември 2021 г., а вторият – през март 2022 г.
Към средата на 2024 г. се смята, че страната поддържа общо 300 оперативни ядрени бойни глави, което я прави четвъртата ядрена сила по брой бойни глави, не и по мощност.
