Новината за оттеглянето на президента на САЩ Байдън и влизането на Камала Харис като кандидат в президентските избори в САЩ шокира света. Сюжетът доминира и в руския информационен пейзаж. Кремъл и неговите коментатори гледат на събитията в САЩ през украинска призма: Как те ще се отразят на подкрепата на САЩ и Запада за Киев.
Всичко в името на мира…
Руските държавни медии отразяват с известна несигурност и сдържана нервност новината, че украинският президент Зеленски се е обадил на Доналд Тръмп и е изразил готовност да обмисли включването на Русия в бъдещи мирни преговори. По подобен начин руските медии отразиха и посещението на украинския външен министър Дмитро Кулеба в Пекин.
Иначе основната линия на Москва е, че Тръмп и Джей Ди Ванс проявяват мъдрост, като прегръщат руските идеи, даже възприемат московския жаргон от типа „да се приемат реалностите на терен“ и предлагат бърза сделка, която предполага Киев да отстъпи значителна територия на Русия и да се съгласи на постоянен неутралитет.
Преди президентът Байдън да обяви оттеглянето си от президентската надпревара, в повечето прокремълски медии доминираше усещането, че резултатът от изборите в САЩ е в кърпа вързан: Те представяха Тръмп като лесен победител и пишеха за паниката в Европа от предстоящата му победа. С други думи – имаха всички основания да демонстрират злорадство и да се готвят да отпразнуват победата.
…Виновни за всичко са САЩ…
Междувременно водещи руски гласове вече пишат политическия некролог на Байдън. Избираме да илюстрираме това с пример от думи на Леонид Слуцкий от Комисията по международни отношения в руската Държавна дума: тези негови думи са по-откровената версия на това, което Кремъл се опитва да популяризира. По същество Слуцкий обвини Байдън в подкрепа на „терористичния режим в Киев“ и обвинява САЩ за войната, която самата Русия започна. В тези думи личи как в Москва напълно липсва саморефлексия и как се пренебрегва фактът, че именно Русия е страната, която нахлу в Украйна още през 2014 г. – в Крим и Донбас, а след това в пълен мащаб през февруари 2022 г.
…и Камала Харис е дявол
Новината за включването на вицепрезидента Камала Харис в надпреварата за президент на САЩ донякъде попари триумфалните настроения в Москва. Контролираните от руската държава и други прокремълски медии сега са се заели да очернят Харис колкото е възможно повече. Описват я като политическо продължение на Джо Байдън, а някои водещи руски държавни медии добавят и женомразство. Основната телевизия „Россия 1“ посвети цяло издание на популярното предаване „60 минути“ на хвърляне на кал срещу нея. Някои коментатори внушават, че Харис е едва ли не прикрит дявол: бездетна жена (нещо подозрително за нравите в Кремъл), а „смехът й е измамен и тя всъщност е олицетворение на Сатаната“.
Класика е за руските държавно контролирани медии да бъдат в ролята на женомразци и понякога да намесват расистки нюанси. Гласовете на Кремъл неведнъж са атакували жени от американската администрация като бившия прессекретар на Белия дом Джен Псаки и, съвсем наскоро, настоящия прессекретар Карин Жан-Пиер, като в някои случаи са добавяли и хомофобски ъгъл.
Дълбоката държава в действие
Наред с това Кремъл извади от нафталина старите и изтъркани теории на конспирацията за дълбоката държава. Рупорът „Известия“ написа, че Камала Харис е подкрепяна от „дълбоката държава“. Тези внушения се представят като неоспорима истина с очевидното предназначение да повлияят на податливите на конспирация аудитории. Обичайните изкупителни жертви в дезинформационната мрежа на Кремъл са Джордж Сорос и синът му Алекс, както и Бил и Хилари Клинтън. Така че не беше изненада да видим по руския държавен канал „Спутник“ истории като тази: „Сорос и семейство Клинтън са очевидните кукловоди на Камала Харис“. Потенциалната аудитория на тези послания достигна до милиони хора в световен мащаб чрез мрежите на „Спутник“ и RT (Russia Today), излъчващи на около 25 езика и захранващи местни новинарски медии.
Можем да очакваме клеветническите кампании срещу Харис да се засилят и разпространят още – съдейки по това, което наблюдавахме в навечерието на изборите за Европейски парламент. Тогава пропагандната машина на Кремъл осъществи множество сходни опити за очерняне.
Манипулация чрез репресии
Междувременно властите в Русия продължават необузданите репресии срещу местни политически групи и активисти, чуждестранни журналисти и всеки друг, който не следва партийната линия на Кремъл.
Не е новина разкритието, че руските власти използват съдилищата и административната система като средство за репресии. Говорим за политически затворници, убити опозиционери, поставени зад решетките неправителствени организации и групи, принудени да преминат в изгнание или подложени на цензура. Мислим за Борис Немцов, Алексей Навални, организацията „Мемориал“, Владимир Кара-Мурза и безброй други.
Подчертаваме няколко забележителни развития през миналата седмица: първо, руското Министерство на правосъдието (трябва ли да го наричаме „право“-съдие?) включи в списъка си т. нар. „нежелани организации“ Фондацията „Карнеги за мир“. Второ, руски съдилища осъдиха двама журналисти с двойно гражданство – Алсу Курмашева и Еван Гершкович, – съответно на 6,5 и на 16 години затвор. ЕС остро осъди присъдите срещу Гершкович и срещу Курмашева.
Тази седмица друг руски съд издаде подобна присъда с цел сплашване – 8,5 години затвор задочно на Михаил Зигар за „разпространение на фалшиви новини за руската армия“. Зигар е един от създателите и бивш главен редактор на независимия руски телевизионен канал „Дождь“, който се изнесе от Русия.
