Не ни стигат другите проблеми в отношенията ни с Република Северна Македония, та се появява още един. От Скопие се опитват да отворят нов фронт срещу България, битките, в рамките на които ще се водят както в Тирана, така и в европейските институции. Става дума за тънка дипломатическа и пропагандна игра, но напрежението в нея си заслужава вниманието. Най-малкото, защото са
засегнати интересите на страната ни и на българите, които живеят извън нея.
В края на септември и началото на октомври м.г. в Албания се проведе поредното преброяване на населението и на имотите. Става дума и за част от задълженията, които държавата има по пътя й към членството в ЕС. Сондажът се проведе по всички международни правила с европейско финансиране и под мониторинга на европейските институции. Макар и обявени само в общи линии, засега, резултатите на статистическия институт в Тирана обещаха подробна разбивка по-късно. Но и така числата бяха достатъчно красноречиви, за да предизвикат задоволство у някои и истинска буря от гняв сред други. Както се предполагаше, задоволството беше за България и представителите ни в Тирана. Докато бурята от гняв дойде както от сдруженията на македонците в Албания, така и от политическия елит в Скопие. Обявяването на резултатите почти съвпадна с идването на власт на националистите от ВМРО–ДПМНЕ, които приеха като свое лично и институционално задължение да реагират остро.
Но заради какво да реагират остро? Заради това, че преброените македонци в Албания са 2281 човека, докато в предишното преброяване са надхвърляли 5000. И че българите в планинската държава се оказаха 7057, тоест 3 пъти повече от македонците. На всичко отгоре, в първия вариант на представените резултати македонците бяха записани като „северномакедонци”, но след намесата на външното министерство от Скопие и след реакцията на сдруженията им в Албания названието бе коригирано само в „македонци”. Било по-коректно в етнически и политически смисъл, а и отговаряло на духа на Преспанския договор, който Северна Македония има с Гърция…
Властите в Тирана дадоха да се разбере, че гледат на тази претенция на Скопие добронамерено, което пък от страна на политиците край Вардар бе изтълкувано като слабост и възможност за още искания. Като например преброяването да се повтори или да се даде възможност на сдруженията на македонците в Албания сами да проверят отново числеността си. Един от техните лидери – Едмонд Темелко, дори заяви, че тези 2281, отбелязани по време на преброването, са нищожна част от стоте хиляди македонци, които живеят в Албания. Разбира се, държавният статистически институт в Тирана отхвърли категорично всички намеци и обвинения за нарушения по време на анкетата и че няма никакво намерение да повтаря отново сондажа.
Взривът обаче бе предизвикан не толкова от намалената численост албански граждани, декларирали се като македонци, а от факта, че изведнъж в списъка на малцинствата се появиха българи, и то 3 пъти повече от македонците. „Тези пък откъде се появиха?”, бе наивният, но скоростно политизиран въпрос, задаван и в Албания, и в Скопие. Как откъде, оттам, където винаги са били през десетилетията, но сега в това преброяване за първи път получили право да бъдат вписани сред малцинствата, които анкетата включва. А наивността, напълно преднамерена, идва от това, че копирайки практиката на властите и учените от Скопие да пренебрегват документи и факти, сдруженията на македонците в Албания не искат да видят и осмислят законовата основа за включването на местните българи в статистическата операция.
През октомври 2017 г. албанският парламент прие закон за защита на националните малцинства, в който се признава съществуването на българско малцинство.
Нормативният акт бе одобрен със 102 гласа „за” при 10 „против” и 1 „въздържал се”. Това е Закон 96/2017, озаглавен „Защитата на националните малцинства в Албания”, който определя някои от основните права на етническите малцинства, от които може да се възползва и българската общност там. Тези права са свързани с възможностите за изразяване и развитие на тяхната етническа идентичност, образованието на майчин език, съществуването на медии на малцинствения език, в структурите на местното самоуправление се създават възможности за използването на майчиния език на малцинството, което традиционно живее там или обхваща поне 20% от местното население, за получаването на административни услуги и други права. Законът предвижда възможността Република Албания да сключва международни споразумения с други държави, за да подобрява защитата на лицата, които принадлежат към съответното малцинство. Тогавашният министър на външните работи Дитмир Бушати заяви, че този закон е ангажимент на Албания, който произтича от принадлежността на страната към международни институции и от членството й в Съвета на Европа (СЕ) и Рамковата конвенция на СЕ за малцинствата. В закона за защита на националните малцинства в Албания като такива са признати гръцкото, македонското, влашкото, ромското, египетското, черногорското, босненското, сръбското и българското. Всички те логично бяха записани в анкетната карта на преброяването.
Извън категоричната разлика в полза на „новопоявилото се” българско малцинство в Албания има няколко фактора, които оформят картината на евентуалния нов дипломатически и политически сблъсък на България със Северна Македония. Първо, резултатите от преброяването освен негативната риторика на лидерите на македонските сдружения породиха и сериозна институционална реакция. Президентът Гордана Силяновска се срещна с техни представители, същото направи и министърът на външните работи и търговия Тимчо Муцунски. Ръководеното от него ведомство излъчи декларация за несъгласие с начина, по който анкетата е провеждана, изразявайки съмнение в коректността на числата. Премиерът Християн Мицковски се закани да повдигне остро въпроса при предстоящото му посещение в Тирана. Разбира се, всичко това бе поставено в услуга на новите власти начело с ВМРО–ДПМНЕ, които обвиниха предишните правителства на социалдемократите за неглижиране на борбата за правата на македонците в Албания. Активизацията цели да консолидира поделените помежду себе си сдружения на македонците.
Второ, копирайки методиката на елитите в Скопие да интернационализират всеки проблем, който имат със съседите, и най-вече с България, сдруженията имат намерение да разгърнат широка пропагандна кампания в европейските институции и международните организации за защита на правата на човека. Остротата на атаките им е в две направления – първо, срещу експертите и властите в Тирана, организирали преброяването и допуснали в него да бъде отразено и наличието на българи. Ама имало законова основа, ама това било легитимно – кой ти гледа. Онези 7057 човека, изразили своята българска идентичност, взривиха монопола на Скопие да контролира жителите на Преспа, Гора и Голо бърдо още от времето на Титова Югославия.
Предимно край Преспа, разбира се. Втората цел на атаката е срещу държавата България и нейните институции, както и срещу гражданските български сдружения, които направиха силна кампания за вдъхване на смелост на анкетираните свободно да изразят мнението си. Посолството ни в Тирана трябвало да бъде наказано, да бъде потърсена сметка на представителите например на Фондация „Българска памет”. Стигна се дотам да се настоява ЕС, чийто член е България, да разгледа начините на агитация и внушения, с които страната ни е действала преди и по време на преброяването. И да бъде санкционирана, разбира се.
За пръв път държавата ни може да е доволна от добре свършената работа. Но подкрепата за българите в Албания не е еднократен акт, това е резултат на дългогодишна работа, особено през последните години. А съпротивата на Скопие, маневрите там могат да бъдат неутрализирани с умна и спокойна дипломация. Повече открити спорове със Северна Македония не ни трябват.
