Мозаечно изкуство под стъклени пътеки.
„Филипопол – това е най-големият и най-красивият от всички градове в Тракия. Отдалеч блести красотата му и една много голяма река тече съвсем близо до него. Това е Хебър. А градът е дело на известния Филип.” Тези думи са останали от писателя Лукиан, живял през II век сл. Хр. А всъщност градът е съществувал и много преди Филип Македонски. Наложило се е мнението на археолозите, че на това място е имало селище още преди 7 хил. години. През вековете Пловдив е носил имена като Тримонциум, Флавия, Евмолпия, Пулпудева, Филипополис, Пълдин, Филибе…
Градът е един от най-старите в Европа. Тук се кръстосват много древни култури като тракийската, славянската, старогръцката, римската, старобългарската. И неслучайно при строежи, прекрояване на улици или най-вече при изграждане на подлези съвременниците се натъкват на исторически открития, някои от които стават емблематични за града.
Една от последните такива находки е Епископската базилика на Филипопол. Тя е изградена и е функционирала в периода IV–VI век сл. Хр. Смята се, че е най-големият раннохристиянски храм на територията на България и един от най-големите на Балканския полуостров. Откриването ѝ става по време на спасителни археологически разкопки в периода 1982–1986 г. До 2002 г. е проучена почти половината от сградата, а през 2016–2017 г. е доразкрита изцяло. Базиликата впечатлява със своите размери и оригиналното архитектурно решение. Сега са изградени стъклени пътеки, от които посетителите могат да се насладят на мозаечното изкуство от онова време.
Серийният обект „Епископската базилика и късноантичните мозайки на Филипопол, римска провинция „Тракия“ е вписан в Индикативната листа на България в ЮНЕСКО през 2018 г. Това е първата процедура за включването в Списъка на световното културно и природно наследство.
