РЕЗЮМЕ
Това са „псевдодисиденти“. Има дисиденти и това са тези, които не са излежали присъдите си. Хората, които се завърнаха при нас, те са истински хора, за които верността към клетвата, която президентът спомена при срещата им, не е празна дума. Това са истински хора. Тези, които ни напуснаха, бяха малки животни. Браво за тях.
ОТГОВОР
Реч на омразата относно размяната на затворници, състояла се на 1 август 2024 г. между Русия, САЩ, Германия и други страни. Хората, освободени от руски затвори и експулсирани на Запад, бяха хвърлени в затвора за така нареченото очерняне на въоръжените сили на Руската федерация – изявления срещу инвазията на Русия в Украйна.
Експертите на ООН изразиха сериозна загриженост относно решенията на Конституционния съд на Русия да отхвърли оспорванията на конституционността на законодателните разпоредби на страната, които криминализират всички „публични действия, насочени към дискредитиране“ на руските въоръжени сили. „Решението да се откаже конституционна защита на правото на свобода на изразяване представлява нова ниска степен в натиска на Русия върху свободата на изразяване и свободния поток на информация“, казаха експертите на ООН.
От началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна всяка обективна информация за цивилни жертви, военни престъпления, разследвани от ICC, извършени на места като Буча, Мариупол, Кременчук, детската болница Охматдит в Киев, се счита за „фалшива информация“ от Русия и криминализира като „публични действия, насочени към дискредитиране“ на руската армия.
От друга страна, най-известният руски гражданин, върнат в Русия, е Вадим Красиков, руски офицер от службите за сигурност, който беше осъден на доживотен затвор в Германия за убийството на чеченския бежанец Зелимхан Хангошвили. За да осигури освобождаването на този държавен убиец, Русия взе заложници и арестува практически случайни жертви, като американските журналисти Евън Гершкович и Алсу Курмашева. Тактиката на Кремъл не е нова.
През 2004 г. тактиката на режима на руския президент Владимир Путин стана ясна, когато екип от руски агенти убиха бивш чеченски лидер, бежанец в Катар, с кола бомба. Оказа се, че експлозивите са били превозвани в руски дипломатически автомобил. Руснаците, и двамата военни офицери, бяха изпратени в Катар като временни служители на посолството около месец преди атаката и нямаха дипломатически имунитет. Трети предполагаем руски заговорник беше спасен от официалния си дипломатически статут.
След като руснаците бяха заловени, висши служители в Москва започнаха кампания за сплашване на Катар да освободи агентите. Търсейки разменни монети, руснаците грабнаха и двама нещастни катарски борци, които случайно минаваха през Москва на път за състезание в Сърбия. Руските държавни убийци бяха осъдени на 25 години затвор в Катар, но Кремъл осигури завръщането им у дома.
Сред освободените от Русия са също Олег Орлов, съпредседател на Нобеловата правозащитна организация „Мемориал“, и дисидентът Владимир Кара-Мурза, който оцеля след две отравяния в Русия.
Сравняването на освободени руснаци и американски гражданин с „малки животни“ е дехуманизиращ език. По време на Холокоста нацистите наричаха евреите плъхове. Хуту, участващи в геноцида в Руанда, наричаха тутси хлебарки. Такава дехуманизация отваря вратата за жестокост и геноцид, както показва изследването в „По-малко от човека: Психологията на жестокостта“.
Вижте предишни случаи за тези бивши затворници като например за Евън Гершкович, В Европа няма свобода на словото и Кара-Мурза не е бил отровен.
Превод – ИЦ на МО
