Ивайло ПАШОВ
Инициативата вече обединява 22 страни.
През миналата седмица българският парламент одобри финансирането на първия етап от предложен от правителството проект за придобиване на модерни германски зенитно-ракетни комплекси (ЗРК) IRIS-Т за противовъздушната отбрана (ПВО) на страната ни. От оповестеното се разбра, че
пълната реализация на проекта
предполага поетапно закупуване на осем ЗРК със средна далечина на стрелбата IRIS-Т SLM и два ЗРК с голяма далечина на стрелбата IRIS-Т SLX, с които да се постигнат необходимите отбранителни способности. Предвидено е покупката им да се осъществява посредством многонационалната инициатива „Европейски небесен щит“ (известна у нас и като „Щит на европейското небе“ – European Sky Shield Initiative – ESSI). Тя е насочена към усилване на интегрираната система за ПВО и ПРО (противоракетна отбрана) на страните от НАТО и свързването ѝ с аналогичните системи на техните партньори на Стария континент.
„Европейски небесен щит“ е идея на Германия, провокирана от две основни военни предизвикателства: развитието и все по-широкото използване на ракетното оръжие и на безпилотните летателни апарати (БЛА) в последните въоръжени конфликти и особено във войната в Украйна. Масираната употреба на различен тип ракети и дронове, които могат да се произвеждат бързо и евтино, доведе до претоварване и пропукване на украинската ПВО. Това позволява на Русия да нанася болезнени удари по критичната инфраструктура на своя противник далеч зад фронтовите линии и се превърна във фактор, подхранващ несигурността в Европа. На този фон се констатира, че
на континента има много малко модерни средства
за ПРО, а наземната противовъздушна отбрана на повечето държави се крепи на остарели ЗРК за близко действие. Оказва се, че всички европейски армии имат дефицит на способности за борба с далекобойни крилати и балистични ракети.
Това се дължи на факта, че през Студената война Северноатлантическия пакт е фокусиран върху постигането на въздушно превъзходство над Варшавския договор. Наземната ПВО в Алианса играе второстепенна роля за разлика от бойната авиация. Тенденцията се запазва и след разпада на Източния блок, когато НАТО се съсредоточава върху международните мисии и операциите за борба с тероризма. Така европейската зенитна отбрана на практика атрофира.
На 29 август 2022 г. германският канцлер Олаф Шолц обръща внимание на проблема в реч за бъдещето на Европа в Прага и предлага решение с проекта ESSI за интегрирана отбранителна структура срещу въздушни заплахи от всякакъв вид. В резултат на това по време на срещата на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел на 13 октомври с. г. Германия и още 14 европейски страни (Белгия, България, Великобритания, Естония, Латвия, Литва, Норвегия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Холандия и Чехия) подписват декларация за
намерения за присъединяване към германската инициатива
Впоследствие правителствата им (българското през октомври 2023 г.) одобряват меморандум за разбирателство между 15-те отбранителни ведомства за съвместно закупуване на наземни системи за ПВО в рамките на ESSI. През февруари 2023 г. към проекта се присъединяват още Дания и Швеция, а през юли с. г. – и неутралните държави Австрия и Швейцария. С включването на Гърция и Турция (февруари 2024 г.), както и на Полша (април т. г.) „Европейски небесен щит“ вече обединява 22 страни.
Целта на проекта е създаване на интегрирана многоешелонна система за ПВО и ПРО над Европа. Тя ще включва системи с малка (до 15 км, по височина – до 6 км ), средна (до 50 км, по височина – 25 км), голяма (над 50 км, по височина – 35 км) и свръхголяма (над 100 км) далечина на стрелбата.
За близка защита се предвижда използване на мобилни зенитни артилерийски комплекси (ЗАК) Skyranger 30 или LVS NNbS и ЗРК IRIS-Т SLS. И двата ЗАК-а се състоят от купола с радар, оръдие и зенитни ракети, монтирани на колесна бронирана машина. Могат да поразяват въздушни цели, летящи до 3000 м на дистанция 3–9 км. От своя страна зенитно-ракетният комплекс гарантира поражение, съответно до 12 км и 8 км по височина. Всички изброени системи са разработки на немски компании – Rheinmetall, Hensoldt и Diehl.
За противодействие на средни дистанции е предвиден ЗРК IRIS-Т SLM на компанията Diehl. Той е способен да унищожава широк спектър въздушни цели (дронове, ракети, бойна авиация, дори крилати ракети) на височина до 20 км и разстояние до 40 км. Радарът му открива цели на далечина до 250 км в сектор от 360 градуса и позволява следене, захващане и обстрел на няколко едновременно.
Ракетите му са с вертикален старт
много маневрени, с инфрачервена глава за самонасочване и развиват скорост над 1020 м/с. Доказва ефективността си във войната в Украйна, след като Германия предава на Киев няколко системи.
За далечни разстояния е избран американският ЗРК MIM-104 Patriot PAC-3.Той е широко използван по света и в някои европейски армии, включително от Бундесвера. Германия иска да закупи нови боеприпаси и да попълни съществуващите запаси. Със своите различни модификации ракетите Patriot може да прехващат редица заплахи от пъстра гама средства за въздушно нападение, вкл. балистични ракети с малък и среден обсег на действие, на далечина до 120 км и височина 20–25 км.
Към момента отбранителната архитектура на „Европейски небесен щит“ е структурирана около изброените видове и типове системи, които се предлагат за закупуване на партньорите в проекта. Германия обаче ще изгради и четвърти защитен ешелон към националния си противовъздушен и противоракетен „чадър“, който ще се състои от ЗРК за свръхголяма далечина на стрелбата. Мотивирайки се с недостиг на способности за противодействие на балистични ракети на много големи дистанции, през ноември 2023 г. страната сключва договор за $4 млрд. за придобиване на израелско-американския комплекс за ПРО Arrow 3. Той е проектиран за екзоатмосферен прехват на балистични ракети със среден и далечен обсег (вкл. междуконтинентални) по време на началната фаза на техния полет, когато са извън земната атмосфера. Ракетата му осигурява поразяването им на височина до около 100 км и дистанция до 2400 км, като се твърди, че
може да атакува и спътници
Досега Arrow 3 е използван само в Израел. От постъпването му на въоръжение през 2017 г. участва в отразяването на ракетните обстрели на страната от „Хамас“ и техните съюзници. Единствената подобна наземна система за ПРО в Европа е американската Aegis, разположена в Румъния и Полша, като е част от противоракетната отбрана на НАТО на континента. Доставките на германския комплекс трябва да започнат през 2025 г. и той да бъде интегриран в структурата на ESSI, тъй като е оперативно съвместим с другите натовски ЗРК. Очаква се впоследствие да бъде достъпен за поръчки и от останалите участници в инициативата.
Също така не е изключено в опциите за избор да попаднат и други зенитни системи или някои от споменатите да се заменят. Това може да се наложи с цел увеличаване на участниците в „Европейски небесен щит“. Тъй като опциите за въоръжението са доста ограничени, проектът не е привлекателен за европейски държави, които имат или купуват различни системи за ПВО/ПРО. Това се отнася най-вече за Франция и Италия, които използват съвместно разработената система SAMP/Tвместо Patriot. Двете държави виждат ESSI и като заплаха за координираните от тях европейски отбранителни проекти PESCO и TWISTER. Те предвиждат
изграждане на космическа система
за ранно предупреждение и свръхдалечен прехват на балистични ракети и хиперзвуков противоракетен комплекс, които се очаква да започнат да функционират през 2030 г.
От Париж и Рим изразяват недоволство, че германската инициативата е насочена към стимулиране на покупката на неевропейски оборудване и технологии за ПВО и ПРО, като американския ЗРК Patriot и израелския ЗРК Arrow 3. Позицията им е, че така се създава зависимост от производители извън Стария континент, вместо проектът да подкрепя местни разработки в сферата като техните. Затова Франция и Италия засега отказват да се присъединят към ESSI. Идентична позиция има Испания, която с Полша купува противовъздушно въоръжение по двустранни договори със САЩ и Великобритания.
За разликата подобните френско-италиански проекти обаче „Европейски небесен щит“ дава възможност на страните участници да планират съвместно закупуване на избраните системи за ПВО/ПРО. Това ще им позволи да се възползват от по-изгодни цени на въоръжението и по-кратък срок за производството му заради мащаба на поръчките.
Главната цел на ESSI е да съдейства за създаване на локални и на обща координирани системи за ПВО/ПРО, чрез които да се противодейства на всички
съществуващи и перспективни въздушни заплахи
– от дронове и баражиращи боеприпаси, през бойната авиация, до крилатите и балистичните ракети. Ако замисълът бъде реализиран, създадените национални зенитно-ракетни „чадъри“ в Европа могат да бъдат интегрирани към архитектурата на Интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО.
