Професор полковник о.з. Димитър НЕДЯЛКОВ
Така Трета армия получава възможност да форсира Дунав и да участва в превземането на Букурещ.
След победите при Тутракан, Добрич и освобождаването на Силистра Трета българска армия преминава в общо настъпление по целия Добруджански фронт, изтласквайки разбитите руско-румънски войски от свещената българска земя.
Съглашенската армия, командвана от руския генерал Андрей Зайончковски, се оттегля на предварително подговена 70-километрова отбранителна линия, която се простира от с. Расово на р. Дунав, до с. Тузла на Черно море. По този начин фланговете на противниковите позиции са защитени, а контролът на румънските войски върху предмостието:Черна вода-пристанището Кюстенджа (дн. Констанца) позволява постоянното им снабдяване с резервни войски и боеприпаси. Самата отбранителна линия включва множество укрепени пунктове, подсилени с няколко реда окопи и телени мрежи, а от хребетите по цялата линия се контролира околната местност. Въпреки големите загуби, отбранителната линия се заема от 70 батальона и 32 ескадрона основно от състава на 3-та конна руска дивизия.
Трета българска армия разполага с 55 български дружини и 24 ескадрона. Тя е усилена с 4 германски батальона и 3 турски табора. В този момент, без да се извърши необходимото прегрупиране и без почивка за изтощените от предишните боеве войски, е заповядвано
настъплението да започне на 18 септември 1916 г.
Сутринта на указания ден започва артилерийската подготовка по назначените направления за настъпление. В 11 ч. пехотата се вдига в атака. Атакуващите колони са посрещнати от огъня на вражеските гаубици и полски оръдия. По развръщащите се пехотни вериги са открити картечен и пушечен огън. Въпреки ожесточената съпротива до края на деня части от конната дивизия превземат укрепленията около с. Кокарджа, чифлика Сосус Али бей, както и част от височините пред Кубадин. След това настъплението на българските части се задъхва.
На 19 септември противникът организира контраатаки, които макар и отбити, допълнително усложняват положението на Трета армия. Войските ѝ са разтегнати по цялата линия, а липсата на достатъчно резерви лишава командването от възможността да развие успеха, постигнат предния ден. Липсата на приспособления за рязане на телените заграждения на противника и достатъчно боеприпаси както за артилерията, така и за пехотата са причина врагът да бъде отблъскван само с щикови атаки. За два дни бойни действия при този първи щурм на Кубадинската позиция българските загуби са повече от 6000 загинали, ранени и безследно изчезнали. Трета армия се оказва в трудна оперативна ситуация. Създава се заплаха от пробив на противника на юг и пренасяне на военните действия в пределите на Царство България.
След оценка на обстановката командването на армията издава заповед дивизиите да се изтеглят на изходните си позиции и да се окопаят. Успоредно с това от 20 до 24 септември Конната дивизия на генерал Иван Колев води успешни боеве при селата Мустафа Ачи и Азаплар с румънската 5-а и 19-а дивизия на генерал Хертел. В резултат на това руските ескадрони са изтласкани от с. Геленджик до с. Первелия. Победата на българската конницата спасява десния фланг на Трета армия и стабилизира фронта. Настъпилото затишие дава възможност на войските да попълнят загубите си, да се укрепят на заеманите позиции и да се подготвят нови планове за настъпление. За целта обединената българска, германска и турска групировка по фронта достига численост от 71 000 души с 220 оръдия.
В същото време противникът попълва също своите сили. Те достигат численост до 105 000 души (в т. ч. 65 000 румънци, 28 000 руснаци, 12 000 сърби и хървати), разполагайки и с превъзходство в артилерия (вкл. руска корабна). Това му дава
кураж за поредния опит за овладяване
на оперативната инициатива.
Новоназначеният командир на румънската Южна група армии генерал Александру Авереску замисля мащабна контраофанзива. Планът включва едновременно настъпление при Кубадин с Добруджанската армия на генерал Зайончковски, който трябва да ангажира основните сили на българите, съчетано със стоварване на десант на десния бряг на р. Дунав на части от 3-та румънска армия в дълбокия тил на групата армии „Макензен“.
На 1 октомври 1916 г. съглашенските войски предприемат серия от атаки срещу центъра и десния фланг на Трета армия, като основната тежест на боевете поемат 1-ва конна дивизия и турската 25-а пехотна дивизия. В същото време полкове на три румънски дивизии започват изненадващ десант на десния бряг на р. Дунав. В продължение на седмица се водят тежки отбранителни боеве, но фронтът не е пробит. Десантът завършва с пълен провал с над 3000 убити, ранени и пленени румънци. Отново настъпва затишие по линията на съприкосновение, като се водят разузнавателни, патрулни и охранителни действия.
В подготвянето на втория щурм на Кубадинската позиция възниква спор между генерал Стефан Тошев и фелдмаршал Аугуст фон Макензен по плана за нанасяне на главния удар. Финалното решение е силите да бъдат разделени на две групи: Източна – под командването на генерал Тодор Кантарджиев, и Западна – под командването на генерал Стефан Тошев.
С ранното утро на 19 октомври започва масираната артилерийска подготовка, продължила два часа. Ударите на артилерията се коригират от германски аероплани и българските балонни отделения.
Западната група с жестоки боеве в продължение на три дни води настъпателни действия, които често преминават в ръкопашни схватки. Устремът на настъпващите войски е толкова силен, че отбраняващите се руснаци на някои места не успяват да отстъпят и
цели руски роти попадат в плен.
В боевете с особена доблест се проявяват бойците от 4-та Преславска пехотна дивизия, които пленяват 24 офицери и 2800 войници от руските 61-ва и 115-а дивизия. На 21 октомври е превзето с. Кубадин, което е важен пътен възел. Пътят към Меджидие, Черна вода и Кюстенджа е открит.
В същото време Източната група нанася главния удар в района на с. Топрахисар. На 21 октомври позицията на противника пада в български ръце. Успехът се дължи главно на кавалерията на генерал Колев и придадените към нея улански ескадрони. Кавалеристите пробиват фронта и превземат селата Тузла и Урлукьой, излизайки в тила на вражеската групировка. За да не бъде обкръжена, тя е принудена да започне общо отстъпление.
Победата в боевете при Кубадинската позиция е пълна. Отстъпващите по целия фронт съглашенски дивизии отново са преследвани от победоносните български и съюзнически войски. Конната дивизия напредва покрай Черно море, като става свидетел на панически бягащите румънци. Цели полета са осеяни с отстъпващи войници, които захвърлят оръжието си и се разпръскват в разни посоки.
На 23 октомври при с. Кара Мурад, северозападно от Кюстенджа, дивизията на генерал Колев разбива румънска пехотна бригада и руската 265-а Оренбургска дружина. Пленени са 1500 души, 520 от които са руснаци, включително 14 руски офицери, както и руско бойно знаме.
В резултат на боевете при Кубадинската позиция, продължили повече от месец, на противника са нанесени чувствителни загуби, които той така и не успява да попълни. Те възлизат на над 35 000 убити, ранени и безследно изчезнали. Пленени са общо 6700 румънци и руснаци. Българската армия дава повече от 17 600 убити, ранени и безследно изчезнали.
След победата при Кубадин българските и съюзническите войски продължават успешното си настъпление на север. Темпът на настъпление не позволява на съглашенското командване да използва новодошлите подкрепления от 4-ти сибирски корпус и 3-та стрелкова руска дивизия за нов обрат в бойните действия. На 22 октомври българските войски влизат в гр. Кюстенджа, след три дни – в Черна вода, а на 26 октомври е освободено Хърсово. На 27 октомври офанзивата е спряна на линията Бонасчик–Ташавлу от стратегически съображения – по-голямата част от Трета армия е прехвърлена на запад, за да форсира р. Дунав при гр. Свищов и да вземе участие в операциите, довели до превземането на столицата на Кралство Румъния–Букурещ в началото на декември. Месец по-късно, през януари 1917 г., руско-румънските войски са изтласкани окончателно от Добруджа.
