– Адмирал Ефтимов, как се промениха ангажиментите на България на източния фланг на НАТО след срещата на върха във Вашингтон?
– Не бих казал, че ангажиментите на България се променят. Ние работимпоследователно, за да реализираме концепцията на НАТО за възпиране иотбрана. На срещата на върха бяха взети решения в три направления -засилване на възпирането и отбраната, институционализиране насътрудничеството с Украйна и засилване на работата с партньори от Индо-Тихоокеанския регион. Естествено, фокусът на военното ръководство е върхувъзпирането и отбраната. Важни решения в това направление се взеха още напредната среща на върха във Вилнюс, когато България заяви амбиция заустановяването на наша територия на многонационален дивизионен щаб.НАТО започна да се променя още след анексацията на Крим и се върна къмкорените си на отбранителен съюз. И в навечерието на войната в Украйна се реши да се установят многонационални бойни групи не само в прибалтийските държави и Полша, но и в България, Румъния, Словакия и Унгария. Ние установихме бойна група, която е отворена за съюзниците и първоначално основно с български състав. С началото на войната рязко се промени подходът и Италия изрази желание да стане рамкова държава на бойната група в България. Преди срещата във Вилнюс многонационалната бойна група постигна пълни способности. След това започнахме да говорим за регионални планове, които са насочени към сигурността на фланговете на НАТО, в частност регионалния план “Югоизток” за България. За да се изпълнят плановете и да не бъдат само на хартия, е необходимо да се изпълнят четири основни фактора -начилие на сили, начилие на командна структура, оторизация на натовските командири на силите да действат в мирно време и всеобхватна логистика. Нашите усилия на военното ръководство са насочени към тези четири основни елемента. Заради това разработихме инвестиционната програма с основните модернизационни проекти до 2032 година и те са насочени към тези сили,които са в регионалния план “Югоизток”, тоест за защитата на България.
По отношение на командната структура фокусът ни е към изграждането намногонационален дивизионен щаб, за да може под българско командване да бъдат акумулирани тези сили за укрепване на югоизточния фланг на НАТО.
По отношение на логистиката ние ще приемаме и ще изпращаме войски, а затова трябва да има съответните условия за настаняване, за придвижване, за съхраняване на боеприпаси и други материални ресурси. Затова като началник на отбраната винаги съм се стремял в тези процеси на планиране и разпределение на тежестите ние да обосновем националната позиция. Защото с един и същи бюджет трябва да поддържаме високия стандарт на силите на Българската армия, да изграждаме инфраструктура, да осигурим активиране на запаси. Затова търсим и финансиране в максимална степен от общите фондове на НАТО. За войсковия район Кабиле изграждането вече е припознато като съюзен ангажимент, за да може в бъдеще да бъде покрито от общите фондове на НАТО.
– А извън Кабиле имаме ли инфраструктурата за изпращане на войски в Румъния и Гърция или те да изпратят при нас?
– Във военно отношение ни трябва добра свързаност както север – юг, така изапад – изток. Тук НАТО и ЕС могат да се допълват успешно, тъй като с европейско финансиране могат да се изграждат тези коридори – шосейни, железопътни линии и евентуално тръбопроводи, за да бъдат осигурени войските при нужда. Като инфраструктурата трябва да може да осигури придвижването на тежка техника. Нашата национална инфраструктура е построена за съветската техника и е нужно да се усилят някои участъци.
Искам да поставя акцента върху направлението запад – изток или т.нар.коридор №8. Четох няколко публикации, които анализират икономическата полза от този коридор за Албания, Северна Македония и България. Но изгодата всъщност идва от това, че той ще даде възможност много по-лесно да се прехвърлят войски от Италия през албанските пристанища и Северна Македония към България. Свързаността през Дунав е отколешна тема на отношенията с Румъния. Два моста са крайно недостатъчни и за всички е разбираемо, че това е най-критичната точка от инфраструктурата. Но в това направление водещи са прагматизмът и реализмът какво може да се постигне с национални средства и в привличането на съюзни фондове в наш интерес.
– Как върви изграждането на националните ни способности и не се ли бавим с модернизацията на армията?
– Естествено, че ми се иска нещата да вървят по-бързо. Ускоряването може дадойде с общонационален политически консенсус и с добър екип в Министерството на отбраната, на което сме свидетели в последно време. Екип, който е в състояние бързо да подготви решения за Народното събрание, защото всяка сделка над 100 млн. лв. трябва да получи санкция от парламента. Видяхте, че за 3-4 месеца получихме одобрение за три проекта – завършването на бойните кораби, боеприпасите за машините “Страйкър” и придобиването на система за ПВО със среден обсег. Неслучайно се насочихме към ПВО, защото имаме крещяща нужда на фона на това, което се развива в Черно море. Благодаря за консенсуса в парламента. Но когато говорим за отбраната на страната, не трябва да говорим само в контекста на войната в Украйна, а да говорим по-дългосрочно от какво се нуждаем. Защото борбата за ресурси, дали вода, храна или енергоизточници, няма да спре. Това, което отделяме сега като ресурси, ще е решаващо за бъдещето на страната. Не бива да допускаме вакуум, защото сме атрактивни като природа и дадености, а сме в демографска криза. В този аспект трябва да се гледа по-широко и Русия – Украйна, ипотенциална криза на Западните Балкани, Югоизточна Европа. Всички фактори трябва да се вземат под внимание.
– Как всъщност успяхте да финансирате покупката на IRIS-T за ПВО?
– Традиционно разчитаме на националния бюджет, защото засега инициативите в НАТО и ЕС засягат повече развойната дейност, отколкото да изграждат действителни способности. Общите фондове на НАТО се адресират повече към инфраструктура, но не и за общи платформи. Ние участваме в общите фондове, за да се възползваме като разузнаване и споделяне. Но основно досега и за корабите, и за самолетите, и за бойните машини разчитахме на национално финансиране. В последните години парламентът взе няколко решения за подпомагане на Украйна при определени условия. И в течение на годините намерихме начин да получаваме компенсации по този механизъм. В голяма степен компенсациите, които получаваме тази година и планираме да получим следващата, ще покрият придобиването на такава система. Което мисля, че е много добър пример за прагматизъм и реализъм.
Стъпката с IRIS-T е разумна. Това е система със среден обсег, инициативата на Германия за щит на европейското небе дава възможности за държава като нашата да се присъедини към съвместно придобиване съгласно правилата в ЕС. Бих искал да подчертая, че цените на продуктите са договорени от германското правителство с фирмата производител. В инициативата участват 22 страни и към момента 5-6 държави имат конкретни договори. С еднакви цени за всички държави. Може конфигурациите да са различни, но цените са установени. Това, което одобри парламентът за придобиване на една система, после на още пет, след това на система с голям обсег, мисля, че дава предвидимост.
– Включването ни в тази сделка обвързано ли е с даването на Украйна насистеми С-300?
– По никакъв начин. Срокът за доставка на новата ПВО система е 34 месеца. След това имаме придобиване на пълни оперативни способности и в този период нямаме друга алтернатива. И правим всичко възможно да поддържаме ракетите, които са изправни. На настоящия етап не стои въпросът да се дава С-200 или С-300.
– Има ли напредък по разговорите за временно разполагане на съюзническа ПВО в България?
– Да. Основен елемент от възпирането и отбраната е интегрираната система за ПВО на НАТО. Един от елементите на тази система е ротационният модел, било на самолети – било на средства за ПВО. Така че тази възможност съществува, вече е въпрос на договаряне със съюзниците и решение на върховния главнокомандващ на войските на НАТО в Европа в кое направление е нужно това да се направи. Но ако погледнем към IRIS-T, сделката вече е повод аз да говоря с моя германски колега и да поискам да развърнат система тази или следващата година.
– С Румъния и Турция вече работи съвместната противоминна група. Какви са резултатите от нейната работа?
– Противоминната група бе активирана успешно през юли. Повод за тазии нициатива беше наличието на плаващи мини в Черно море. Шест мини са унищожени от румънските ВМС, шест от нашите и пет или шест от турските колеги. Но опасността съществува. Лятно време е по-малка, защото морето е по-спокойно и теченията са по-слаби. Има предвидени още две активации тази година. Следващата е септември, като ще вземат участие и други държави от НАТО, без да вкарват кораби в Черно море – с изпращането на водолази,мобилни тимове.
– Това може ли да се приеме като първа стъпка за общ флот на България,Румъния и Турция в Черно море, което Букурещ предлага още от 2014 г.?
– Не мисля, че колективните ни действия трябва да бъдат формирани под общ флот. Ние действаме в рамките на командната структура на НАТО. И трите държави са суверенни и имат своите виждания. Мисля, че формулата “общ флот” не отговаря на мащаба на дейностите между нашите държави.
– Да се върнем на модернизацията. За съжаление, тези кратки парламенти и чести избори бавят големите военни сделки. Обмисляте ли варианти да разбиете модернизационните проекти на по-малки от 100млн. лв., така че да не се налага за всеки намесата на парламента?
– Наистина прагът от 100 млн. лв. в днешно време е нисък. Ако в миналото това са били едни значителни инвестиции, реалността в момента е много променена. Промениха се и цените, и мащабите. Но това е елемент на законодателна инициатива от страна на политическото ръководство на МО. Не бих искал да го коментирам. Ние като военно ръководство се постарахме да разработим една инвестиционна план-програма с основните приоритети на армията до 2032 година – основните проекти, цени. Имаме одобрение от парламента на тази програма. Имаме консенсуса по тези проекти. Имаме предвидимост и всеки министър вече може да си разчете бюджета кога ще има възможности за сделка. При добра координация между правителство и парламент това не е основният фактор. Проблемът е бюджетът за отбрана и заради това си позволихме в тази програма да направим разчети както при отделяне на 2% от БВП, така и при 2,5%. 2% разходи от БВП не стигат. България се нуждае от наваксване в модернизацията и са нужни повече инвестиции. Некомплектът в армията се бори с финансови средства. От 1 януари има решение да се увеличат възнагражденията с 30%, а за това трябват пари. Бюджетът трябва да се вдигне, защото с 2% от БВП трудно можем да наваксваме и да преодолеем плащанията по съществуващите проекти.
– Засегнахте липсата на хора в армията – при средна заплата в София отблизо 3000 лв., а в страната надхвърля 2300 лв. Можете ли да кажете на коя година от службата един войник ще вземе средна заплата?
– От 1 януари всеки войник би трябвало да получава над средната работна заплата в страната. Аз разглеждам проблема с некомплекта в няколко посоки. Първата е недостигът на хора във всички сфери. Втората е превръщането на армията в атрактивна за реализация на младите и третата е задържането им. На входа са важни стартовата заплата, технологичната среда, динамиката и натовареността. Младият човек търси предизвикателство и сигурност. Предизвикателството е да овладееш нещо ново, да се докажеш, динамиката е да поддържаш тези способности. Заплатата е за мотивация и житейска реализация на семейството. Затова симбиозата между заплащане, модернизация и бойна подготовка, която също струва пари, трябва да е налице. Оттам нататък идва социалният пакет, който беше изкаран от Закона за отбраната и въоръжените сили. Тук говорим за жилищната политика,грижите за семействата, здравни грижи и пр. Тези въпроси са на вниманието на министъра на отбраната и се търсят механизми, за да може човек, който се е посветил на въоръжените сили, да има сигурност и възможност за развитие. Задържането на ключови специалисти, особено в сферата на кибер, информационните технологии, Космоса, е трудно. Това е проблем на специфично адресиране по отношение на доходите. В армията не може да има толериране на едни за сметка на други, но има различни условия на труд и трябва те да бъдат наистина отчетени. И не бива да се робува на клишето, че колкото си по-голям началник, толкова повече пари трябва да вземаш. Тези допълнителни заплащания – дали са за полети, дали за водолази, моряци,трябва да бъдат насочени към тези, които наистина изпълняват задълженията си във всякакви условия.
– Сам споменахте тежката демографска ситуация. Не е ли време по примера на спортистите да се потърсят хора за армията сред пристигащите в България мигранти?
– Не съм готов да отговоря, но всеки механизъм, който може да допринесе,трябва да бъде изследван и анализиран. Крайно време е да намерим форма на обучение за гражданите, за да допринесат към общата ни сигурност, включително и форми на запас, резерв и подготовка, които в криза могат да попълнят съществуващия некомплект. Но докато не се реши проблемът с некомплекта, всяка форма на запас и резерв няма да бъде ефективна. Защото човекът отвън трябва да влезе в система, която е ефективна и осигурена. Не бива да се връщаме към клишето на наборната служба. Ако опрем до такава форма, трябва да се готвим и за необходимите инвестиции. Първо попълваме некомплекта в армията, като я превърнем в атрактивна среда. След това се създават условия за подготовка на резерв и запас при криза. Трябва да се намери законова форма за граждани, които искат да допринесат временно. Но трябва да сме иновативни и гъвкави, а не да се придържаме към клишета. Министърът ни е поставил задача до края на октомври ние от войската да кажем как виждаме този подход. Защото каквато и форма да се приеме, без да е осигурена финансово, инфраструктурно и ресурсно, ефектът ще бъде отрицателен.
– Как се поддържа все пак подготовката на хората, които са отслужили?
– Нямаме законова възможност да ги викаме за преподготовка. Единствената възможност е да преразпределяме ресурса между формированията.
Източник: 24chasa.bg
