Атанас ПАНАЙОТОВ
Най-неотложните задачи са много, твърди командирът на научноизследователския кораб № 421 „Св. св. Кирил и Методий“
Фото ВВМУ
Капитан ІІ ранг Радко Муевски е роден през 1986 г. в Пловдив. През 2010 г. завършва ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ – специалност „Организация и управление на военни формирования на оперативно ниво“, специализация „Корабоводене за ВМС“. Служи на различни кораби и формирования във ВМС до 2021 г., когато е назначен за старши помощник-командир на НИК № 421. Участва пряко в подготовката на последните две антарктически експедиции. В хода на тези плавания многократно е доказвал, че е офицер с отлични професионални качества и лидерски умения. От началото на юли т.г. поема командването на „Св. св. Кирил и Методий“.
– Кои са най-неотложните задачи пред екипажа в разгара на лятото?
– Най-неотложните са много. На първо място приключваме с ремонта на кораба, като планираните операции в заводски условия завършиха и сега действаме основно със свои сили, като част от проверките ще направим в реални условия по време на плаване. Сдадохме първата курсова задача, за да можем да действаме на море.
– Ще има ли възможност тази година повече курсанти да участват в плаванията в Черно море за усъвършенстване на морската им практика?
– Както и през миналата година ще се използва всяка възможност за това. С участието на курсанти вече изпълнихме задачата за осигуряването на Варненския залив с поставянето на необходимите шамандури, необходими при заставането на бойните кораби на ВМС на празничен рейд по случай 145-ата годишнина на Флота. За пореден път, сега в Деня на ВМС, приехме за посещения стотици граждани и гости на Варна, като курсанти бяха екскурзоводи за отделните групи посетители. След това приехме още курсанти за изпълнението на научен проект: първата експедиция по проект SCIRENA II „Диагностичен анализ на морската околна среда в Черно море по отношение на военните действия на територията на Република Украйна”, продължение на проект SCIRENA Black Sea. Проектът се изпълнява в партньорство с Института за морски изследвания на Кралство Норвегия и Басейновата дирекция „Черноморски район“. Участвахме и в отбелязването на празника на Несебър – родният град на първия командир на кораба капитан ІІ ранг Николай Данаилов. Тогава посрещнахме на борда Сливенския митрополит Арсений и получихме неговата благословия.
– Тъй като за следващата, трета, антарктическа експедиция част от екипажа ще бъде попълнена от командировани военнослужещи от различни флотски формирования, какви качества ще искате да притежават те за тази нестандартна задача?
– Вече направихме подбор сред многобройните кандидати. Искаме от тях на първо място доказана висока мотивация, да не се плашат от многото работа, от постоянното натоварване и от различните предизвикателства, които ще се изправят пред нас. Ще приемем само доказани професионалисти, с повече от една специалност. Трябва да сме сигурни, че са психически и физически добре закалени, че умеят да се ориентират в нестандартни ситуации и че при необходимост могат да вземат решения и да действат незабавно. Вече имаме опит и знаем, че условията в Антарктика могат да смачкат и физиката, и психиката на неподготвен човек.
– Вие сте от първия момент от формирането на екипажа, преминали сте през всичките изпитания на двете досегашни експедиции. Спомняте ли си някои драматични моменти и нестандартни ситуации от тези плавания?
– Имали сме немалко интересни и сложни ситуации. През миналата година например имахме случай, при който в антарктическите води в лапите на едната наша корабна котва заседна една извлечена от дъното скала. Забелязахме я веднага при вдигането на котвата. Наложи се да се освободим от нея. Скочихме няколко души в едната от корабните лодки, запретнахме ръкави, „вързахме“ скалата и с помощта на корабния брашпил под ръководството на командира и на боцмана я вдигнахме на палубата. След това я пуснахме на дъното, но на съседен залив пред остров Ливингстън.
– Наясно ли сте вече с плана за следващата експедиция, колко време ще продължи и какви задачи ще бъдат изпълнявани?
– Вече върви финалното планиране, пристанищата са уточнени, периодът на поредната антарктическа експедиция е отново около пет месеца. Ще отплаваме в началото на ноември, за да бъдем в края на декември или в началото на януари пред остров Ливингстън. Там ще имаме оперативно време в рамките на 35–40 дни, след което в началото на април ще се завърнем във Варна.
